Решение № 10437 от 31.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10437

*******, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА ГР. МИТЕВА при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА ГР. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110167530 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК – ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА

ИНСТАНЦИЯ.

Предявени са от „*******, ******* срещу Б. Й. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1006.65 лв. – неплатена в срок стойност на доставена от „******* в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ********, ***“, ****, ***, абонатен № ***** и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 137.31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 41.39 лв. – стойност на предоставена в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 8.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.07.2016 г. до 09.07.2019 г.

Претендира се присъждане на законната лихва върху главниците за 1 периода от 24.07.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 42610/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно дело и в исковото производство разноски.

Третото лице – помагач - „******* с писмена молба от 04.11.2024 г. поддържа становище за основателност на исковете.

Ответникът – Б. Й. Д. от *******, чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. Н., в писмен отговор на исковата молба, подаден на 09.05.2024 г. в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявените искове по основание, като излага съображенията си за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност за част от предявените с исковата молба суми, а именно до размера на сумата от 119.34 лв. за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. Оспорва иска досежно претендираните суми за дялово разпределение, като неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в полза на адвокат И. Н., осъществяващ по делото безплатна правна помощ на ответницата, като материално затруднено лице.

Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и пълно доказване, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с ответника за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период; количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния момент на изискуемост на задължението на ответника за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата Б. Й. Д. е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) за процесния период и имот.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 164 от 14.08.2001 г., том В-I, рег. № 1524, дело № 147 от 2001 г. по описа на нотариус Светлана Миленкова, вписан под № 050 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски районен съд /лист 14 и 15 от делото/ е, че Б. Й.

Д. е придобила по силата на договор за покупко-продажба правото на собственост върху процесния топлоснабден имот и не се установява това правно положение да е променено. Установява се от писмена Молба – декларация на Б. Й. Д. до Топлорайон „******** – ИЗТОК“ при ищеца № 6277 от 10.09.2001 г., че ответницата е изявила воля пред ищеца за откриване на партида на нейно име по отношение на процесния топлоснабден недвижим имот.

Ответникът признава предявените искове в частта относно вземанията, които не са покрити от тригодишна давност.

2

Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание чл.

111, буква „в“, предложения 2 и 3 ЗЗД, съдът намира възражението за изтекла погасителна давност на ответника за основателно относно главната претенция за стойността на доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. за сумата от 119.43 лв., поради което в тази част така предявения иск следва да бъде отхвърлен. По правилата на чл. 119 ЗЗД, с погасяване на главното вземане за стойността на доставената от ищеца в процесния имот топлинна енергия през месец май 2016 г. – от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. за сумата от 119.43 лв., се погасява и акцесорното вземане за лихви върху първото, за целия период на претенцията.

Горното мотивира съда да уважи предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 887.22 лв. – стойност на топлинна енергия, дължима за периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г., включително топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес *******, ***“, ****, ***, абонатен № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр. дело № 42610/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав, до окончателното плащане и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД за цялата претендирана сума в размер на 137.31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г., включително топлинна енергия, за претендирания период на забава от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г., доколкото това обезщетение, изчислено от съда по реда на чл. 162 ГПК – възлиза на 163.65 лв. и значително надвишава предявената сума. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 887.22 лв. до пълния предявен размер от 1006.65 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност; установителният иск за лихви за периода на забава от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г. върху главницата от 119.43 лв. за периода на доставка на топлинна енергия от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г., следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 119, вр. чл. 111, буква „в“, предложение 2 ЗЗД, като погасен по давност.

Следва да се уважи искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 41.39 лв. – стойност на предоставена в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва от 24.07.2019 г. до изплащане на вземането.

На ищеца не се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за услугата „дялово разпределение“ за период на забава 30.07.2016 г. до 09.07.2019 г., доколкото за заплащане стойността на услугата „дялово разпределение“ не е предвиден срок, а в хода на исковия процес по делото не са ангажирани доказателства за 3 отправяне на покана и достигане на такава до длъжника за заплащането й, предхождаща датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което съдът намира, че ответницата не е в забава за заплащане на посочената стойност на услугата „дялово разпределение“ преди предявяване на иска за това, съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 8.52 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок възнаграждение за „дялово разпределение“ за периода на забава от 30.07.2016 г. до 09.07.2019 г., се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство по частно гр. дело № 20164/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете – в размер на 22.32 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ сумата от 44.64 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт при база за определяне на възнаграждението 50 лв., както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 22.32 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса, както и сумата от 89.28 лв. – възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на възнаграждението 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Ответницата е представлявана по делото от адвокат И. А. Н., който видно от Договор за правна защита и съдействие от 29.04.2024 г. /лист 52 от делото/ е оказал на представляваната безплатна правна помощ, поради липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При този изход на спора и предвид заявеното от адвокат И. Н. искане, на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 113.46 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2, изречение 2, вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36, ал. 3 ЗАдв., при база за определянето му – претендираната от адвокат Н. в Списъка на разноските сума в размер на 400 лв., която настоящият съдебен състав намира за обективен и справедлив размер на адвокатското възнаграждение за защита срещу така предявените искове и извършената от пълномощника на ответницата работа по възложената защита.

Ответницата не претендира разноски за заповедното производство.

Такива не се установява да са направени и съответно не следва да й се присъждат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав, РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Й. Д. с ЕГН ********** и с адрес *******, ******. 60 ДЪЛЖИ на „*******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *******, район ***** Б сумата от 887.22 лв. – неплатена в срок стойност на доставена от „******* в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес *******, ***“, ****, ***, абонатен № ***** – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 137.31 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок задължение за доставена в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г., включително топлинна енергия, за периода на забава от 14.09.2017 г. до 09.07.2019 г. – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, както и сумата от 41.39 лв. – стойност на предоставена в периода от месец 06.2016 г. до месец 04.2018 г. услуга „дялово разпределение“ – по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.