Определение № 588 от 02.07.2026, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 336/2026
- Вид
- Определение № 588
- Подписан
- 02.07.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- Теодора Руменова Йорданова-Момова
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 255, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 256 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 257, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 588 гр. Шумен, 02.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500336 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 255 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 6201/08.06.2026 г. при НПРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. . за определяне на срок при бавност, допусната от Районен съд – . по ч.гр.д. № 336/2026 г. по описа на същия съд.
Молителят излага, че молбата за поправка е депозирана в съда на 30.03.2026 г., а приключеното в.ч.гр.д. № 173/2026 г. по описа на ШОС е върнато на НПРС на 29.04.2026 г.
Оттогава районният съд неоснователно бездействал, като нарушил правото на АСП делото да се гледа в разумен срок. Не формулира искане. След произнасяне от НПРС на разпореждане № 2453/10.06.2026 г., с разпореждане № 2454/10.06.2026 г., на основание чл.
256 от ГПК, на ДСП е указано да заяви дали поддържа молбата за бавност. С молба от 11.06.2026 г. молителят заявява, че поддържа молбата си.
Съдията-докладчик по делото не е представил становище по чл. 255, ал. 2 от ГПК.
Окръжният съд,като взе предвид изложеното в молбата, след преценка на данните по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка, прие за установено следното:
Молбата за определяне на срок при бавност е подадена от надлежно легитимирана страна-заявител по висящото производство, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 255, ал. 1 от ГПК, фактическото и процесуално правно основание за подаване на молба за определяне на срок при бавност, е несвоевременното извършване от съда на определено процесуално действие и молбата следва да съдържа искане до горестоящия съд за определяне на подходящ срок за извършването му. В случая се излагат твърдения за непроизнасяне от НПРС по искане за поправка на очевидна фактическа грешка.
Производството пред НПРС е образувано по заявление от 05.03.2026 г. за издаване на 1 заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК от Агенция за социално подпомагане – . , чрез Дирекция “Социално подпомагане” – ., срещу длъжника Г. Б. Т. за заплащане на дължимата по заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_РА_ПН-ВС 24/18.08.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ., сума от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за м. май и м. юни 2025 г., 2,30 евро мораторна лихва, начислена върху сумата от 195,72 евро, представляваща неправомерно изплатена социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май за периода от 13.06.2025 г. до 13.07.2025 г., 9,63 евро, представляващи мораторна лихва, начислена върху сумата от 391,44 евро, представляваща неправомерно получена социално помощ по чл. 9 от ППЗСП за месец май 2025 г. и изплатена на 14.07.2025 г. социална помощ за м. юни 2025 г. за периода от 14.07.2025 г. до 16.09.2025 г. и 15,23 евро мораторна лихва върху сумата от 238,06 евро, представляваща неправомерно получени месечни помощи по чл. 9 от ППЗСП за месец май и юни 2025 г. за периода от 17.09.2025 г. до 05.03.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й плащане. С разпореждане № 1122/30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 517/2026 г. на НПРС, заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 7 от ГПК.
С определение № 346/24.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 173/2026 г. по описа на ШОС, въззивният съд потвърдил в едната част атакуваното разпореждане и го обезсилил в друга.
Със същото определение, на НПРС е указано да се произнесе по молба вх.№ 3450/30.03.2026 г., подадена от заявителя за поправка на ОФГ в разпореждане № 1122/30.03.2026 г. и в издадения изпълнителен лист № 254/30.03.2026 г. по ч.гр.д. № 517/2026 г. на НПРС, относно законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Установява се, че първоинстанционното дело е върнато на НПРС на 29.04.2026 г.
С разпореждане № 2453/10.06.2026 г. на НПРС била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждане № 1122 от 30.03.2026 г. и в изпълнителен лист рег. № 254 от 30.03.2026 г., издадени по ч.гр.д. № 517 по описа за 2026 г. на РС-Нови пазар.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:
В настоящото производство, образувано по реда на чл. 255 и сл. от ГПК, не може да се обсъжда и да бъде предмет на контрол правилността на едни или други процесуални действия на долустоящия съд, както и на актовете му.
В случая следва да бъдат обсъдени твърденията на молителя за наличие на забавяне при извършване на съдопроизводствени действия. Действително, от получаване на ч.гр.д. № 517/2026 г. по описа на НПРС в първоинстанционния съд след произнасяне на ШОС и даване на указания за произнасяне по искането с правно основание чл. 247 от ГПК /29.04.2026 г./ до произнасянето на заповедния съд /10.06.2026 г./ е изминал около месец и половина. В ГПК, обаче, не е предвиден инструктивен срок за произнасяне на заповеден съд 2 в подобна хипотеза. Още повече, веднага след сезиране на съда, искането на заявителя е удовлетворено и не се налага даване на указания от ШОС за произнасяне на Районен съд – Нови пазар.
При така установеното, настоящият състав намира, че не се установява неизвършено своевременно или неоснователно забавено процесуално действие на районния съд по посоченото дело, което да налага даване на подходящ срок за извършването му. При липса на такова необосновано забавяне, не са налице предпоставките на чл. 257, ал. 2 от ГПК.
Ето защо, молбата за определяне на срок при бавност, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 6201/08.06.2026 г. при НПРС, депозирана от Дирекция „Социално подпомагане“ общ. . за определяне на срок при бавност, допусната от Районен съд – . по ч.гр.д. № 336/2026 г. по описа на същия съд, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3