Решение № 51 от 21.02.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Казанлък, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20235510200482 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0284-000225 от 24.02.2023г.на ДД.Т.Р.-Началник група в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък.

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна,редовно призована за съдебните заседания, не се явява в с.з.и не се представлява.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 01.02.2023г.в 01,30 ч.на първокласен път ПП-I-6 при община М.,в посока изток-запад жалбоподателят К. управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с регистрационен номер *************,собственост на С.Д. А.а,като на км.332.500м.,поради движение с несъобразена скорост с пътните условия,на прав пътен участък изгубил контрол над управляваното МПС,излязъл в дясно по посоката си на движение и паднал в крайпътна канавка.Настъпило ПТП с материални щети.

1

АНО приел,че жалбоподателят като водач не избирал скоростта на движение съобразно атмосферните условия,релефа,условията на видимост,интензивността на движението и др.обстоятелства,за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението,с което виновно нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП.

Поради това и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв.

Съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,тъй като в него не е описана в пълнота фактическата обстановка,както изисква императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН; и е налице несъответствие между твърдяните факти и посочената като нарушена правна норма на чл.20,ал.2 от ЗДвП.В обстоятелствената част на наказателното постановление се твърди,че жалбоподателят управлявал посоченото МПС с несъобразена скорост и поради това изгубил контрол над управляваното МПС,излязъл в дясно по посоката си на движение и паднал в крайпътна канавка.Никъде в обстоятелствената част на НП не е посочено,че на пътя е имало препятствие или създадена опасност за движението,както се твърди по-надолу в диспозитивната част на НП-че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП като не е съобразил скоростта си с предвидимо препятствие на пътя или създадена опасност за движението.Така освен,че наказателното постановление страда от непълнота в описанието на нарушението /и оттам са нарушени процесуалните права на жалбоподателя,тъй като не е описано точно и в пълнота каква е била фактическата обстановка и какво нарушение той е извършил/,но и е налице несъответствие между обстоятелствена и диспозитивна част на НП,тъй като в обстоятелствената част на НП много общо е посочено,че жалбоподателят управлявал с несъобразена с пътните условия скорост и не е посочено,че на пътя е имало предвидимо препятствие или създадена опасност за движението; а в диспозитивната част се твърди,че жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимо препятствие на пътя.Какво е било това препятствиене е посочено в обстоятелствената част на НП.В тази връзка съдът намира,че в наказателното постановление не са описани в пълнота обстоятелствата,при които е констатирано нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП; и че е налице несъответствие между фактическо и правно 2 формулиране на административното обвинение,което възпрепятства жалбоподателя да разбере какви точно нарушения на ЗДвП е извършил.

Също така в обстоятелствената част на НП се твърди,че е настъпило ПТП с материални щети.Не е посочено тези материални щети върху какво са-върху пътното превозно средство,върху пътя,върху пътно съоръжение,товар,за да се прецени дали настъпилото в случая събитие на пътя отговаря на легалното определение за ПТП,дадено в & 6,т.30 от ДР на ЗДвП.

Изложените дотук съображения на съда съвпадат и с доводите на жалбоподателя,изложени в жалбата,че от изложените в обстоятелствената част на НП обстоятелства не става ясно с какво не е била съобразена скоростта,с която жалбоподателят е управлявал автомобила.Съгласно разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на месността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост,за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението.Основателно жалбоподателят счита,че за да се приеме,че един нарушител е управлявал автомобила с несъобразена скорост,освен твърдението за такава скорост,компетентният орган трябва да е направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на процесния автомобил,а такива липсват в обжалваното наказателно постановление.В него не е посочено с кое от изискванията на закона не се е съобразил жалбоподателят.Не са посочени никакви факти и твърдения относно конкретните в случая атмосферни условия,състоянието на пътя,релефа в пътния участък,конкретните условия на видимост,характера и интензивността на движението.

С оглед на изложеното е видно,че в обжалваното наказателно постановление липсва ясно,точно,пълно и конкретно обвинение,а това винаги води до нарушаване на правото на защита на сочения за нарушител,тъй като тя е функция на ясното и точно формулирано обвинение.Отделно от това липсата на пълно,ясно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата,при които е извършено,прави наказателното постановление несъответно на изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН относно 3 задължителните реквизити на неговото съдържание,и това също е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При този изход на делото,и тъй като жалбоподателят чрез пълномощника си е направил искане да му се присъдят направените от него по делото разноски,такива следва да му се присъдят в размер на 480 лева за адвокатско възнаграждение,съобразно представените от него пълномощно,договор за правна защита и съдействие,списък на разноски и фактура.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0284-000225 от 24.02.2023г.на ДД.Т.Р.-Началник група в ОДМВР Стара Загора,РУ Казанлък,с което на К. А. К. от с.З.,общ.М.,с ЕГН **********, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на жалбоподателя К. А. К. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4