Определение № 260022 от 26.01.2021, Районен съд - Провадия
- Съд
- Районен съд - Провадия
- Дело
- Гражданско дело 421/2020
- Вид
- Определение № 260022
- Подписан
- 26.01.2021
- Състав
- СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за медиацията
Личните данни в текста са заличени.
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ /26.01.2021 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 26.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 421/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
260831/28.10.2020 г., подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адвокат В.Г., против В.А.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
Излага, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.А.И. е било образувано ч.г.д № 32/2020 г. по описа на PC – Провадия, по което против длъжника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения
14 – дневен срок е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което в срока по чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Твърди, че легитимацията му произтича от договор за цесия, сключен на 29.11.2019 г. между ищеца и „Иновативни финанси” ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019 г., сключен с „Теленор България” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Теленор” е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, описани в Приложение № 1 от договора, от които е и вземането спрямо ответника В.А.И. по договор М03223073 от 28.06.2017 г. в общ размер на 204.35 лева.
Твърди, че по силата на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, като с подписването на същия абонатът е взел и устройството с марка PHILIPS s 309 Black. Вземанията по описания договор били на обща стойност 204.35 лева и били обективирани във издадените на ответника фактури: № **********/25.10.2017 г., № **********/25.11.2017 г., № **********/25.01.2018 г. Цената на иска представлявала сбор от задълженията на ответника, както следва:
40.06 лева - цена на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца и
164.29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. за мобилен номер **********.
С молба вх. № 260831/28.10.2020 г. уточнява, че към фактура № **********/25.10.2017 г. е приложена подробна разпечатка за общото потребление на ответника през съответния отчетен период, видно от която през отчетния период 25.09.2017 г. – 24.10.2017 г. на ответника е начислена дължимата месечна абонаментна такса съобразно избрания тарифен план за мобилен номер ********** в размер на 20.82 лева без ДДС, представляваща дължимата месечна абонаментна такса съобразно ползвания абонаментен план; към фактура № **********/25.11.2017 г. е приложена подробна разпечатка за общото потребление на ответника през съответния отчетен период, видно от която през отчетния период 25.10.2017 г. – 24.11.2017 г. на ответника е начислена дължимата месечна абонаментна такса съобразно избрания тарифен план за мобилен номер ********** в размер на 20.82 лева без ДДС, представляваща дължимата месечна абонаментна такса съобразно ползвания абонаментен план, а общият размер на задълженията на ответника през отчетния период 25.09.2017 г. – 24.11.2017г. с ДДС е в размер на 48.39 лева, като от него са сторнирани с кредитно известие преди издаване на крайната фактура приложимите отстъпки и внесени суми, с оглед което крайната дължима сума за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги с ДДС е в по-малък размер, а именно - 40.06 лева, която сума е отразена в крайната фактура № **********/25.01.2018 г. като баланс за предходен отчетен период с ДДС.
Заявява претенция и за мораторна лихва в размер на 37.56 лева върху фактура №
**********/25.01.2018 г. за периода от 13.02.2018 г до 06.12.2019 г., тъй като ответникът не е погасил в срок задължението си към кредитора.
В молба вх. № 260831/28.10.2020 г. изрично заявява, че по отношение на претенцията за мораторна лихва в размер на 37.56 лева, прави отказ от иска в тази му част.
Посочва, че неустойката е начислена на основание т. 11 от индивидуалния договор и представлява сбора от три месечни абонамента в размер на
62.46 лева /3 х 20.82 лв. (цена на месечния абонамент без ДДС)/ и сумата в размер на 101.83 лева, представляваща разликата между цената на закупеното с договора устройство марка PHILIPS s 309 Black без абонамент или общо сумата в размер на 164.29 лева.
Излага, че съгласно чл. 27 от ОУ плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването ѝ, както и че по силата на чл. 26 от ОУ неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на мобилния оператор /чл. 75 от ОУ и т. 11 от индивидуалния договор/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Твърди, че в конкретният случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен телефонен номер ********** и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил, поради което е изпълнен фактическият състав на договорно неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД.
В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. С оглед на това, с настоящата искова молба представя и моли да бъде прието извлечение от Приложение № 1, според което по силата на договор за цесия от 12.07.2019 г.
„Теленор България” ЕАД е прехвърлител, а „Иновативни финанси” ООД е собственик на вземането спрямо В.А.И. в размер на
204.35 лева, което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „Иновативни финанси” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Посочва, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „Иновативни финанси” ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор в качеството си на цесионер и пълномощник на цедента за цесията от 12.07.2019 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 29.11.2019 г. Излага, че връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи, удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера, е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Поддържа, че няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че длъжникът В.А.И. не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „Иновативни финанси” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба, както и че законът не указва формата и момента на съобщаването. Длъжникът би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.
Твърди, че в конкретния случай длъжникът-ответник не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, към кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Моли, в случай че ответникът не подаде отговор на исковата молба в преклузивния едномесечен срок и не се яви в първото по делото заседание, да бъде постановено неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да бъде признато за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
По изложените съображения моли съда да признае за установено по отношение на ответника В.А.И., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ” ЕООД в размер на 204.35 лева – дължими суми за незаплатени мобилни услуги, предоставени на длъжника от мобилния оператор „Теленор България” ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г. за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал” с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца, с подписването на който абонатът е взел устройство с марка PHILIPS s 309 Black, обективирани в издадените на ответника фактури: № **********/25.10.2017 г., № **********/25.11.2017 г., № **********/25.01.2018 г., потребени за периода от 25.09.2017 г. до 24.01.2018 г., от която сума
40.06 лева - цената на потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., по който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца и
164.29 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер М03223073 от 28.06.2017 г., по който са предоставяни далекосъобщителни услуги за мобилен номер ********** по тарифен план „Тотал“ с месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Претендира направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
С влязло в сила определение № 2234 от
03.07.2020 г., постановено по настоящото дело, исковата молба е върната в частта за разликата на 40.06 лева до пълния претендиран размер на главницата от 204.35 лева, която разлика в размер на 164.29 лева е претендирана с исковата молба като дължима сума за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги от 28.06.2017 г., като недопустима, и производството по делото е прекратено относно посочената сума от 164.29 лева, като е обезсилена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 80/21.02.2020 г., издадена по ч.г.д. № 32/2020 г. на РС – Провадия, в частта по отношение на сумата от 164.29 лева, представляваща разлика между присъдената в заповедното производство сума в размер на 204.35 лева, представляваща главница, формирана от дължими суми за неплатени мобилни услуги по договор за предоставяне на мобилни услуги от 28.06.2017 г. и претендираната в настоящото исково производство сума от 40.06 лева, представляваща цена на предоставени далекосъобщителни услуги по договор от 28.06.2017 г.
Съдът намира, че постъпилата молба вх. № 260831/28.10.2020 г. е подадена от легитимирано лице – подписана е от адвокат В.Г. – пълномощник на ищцовото дружество, която е овластена с изрично пълномощно за упражняване правата по чл. 34, ал. 3 ГПК /лист 6/, с която същата заявява, че прави отказ от предявения установителен иск за мораторна лихва в размер на 37.56 лева.
Разпечатката съдържа 40 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89e1c083-5f55-48c9-b9d2-d4c939a18592