Решение № 12 от 02.02.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Айтос, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20232110200001 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .

Производството по делото е образувано въз основа на жалба от Г. Д. М., ЕГН: **********, адрес: ///, против Електронен фиш серия К№ 6147894/ 02.06.2022г., с който на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Жалбоподателят Г. Д. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано.

Административно - наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Районна представител. прокуратура

Айтос, редовно призована, не изпраща

Жалбата е подадена в предвидения от закона изискуем преклузивен седмодневен срок , от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва, 1 пред компетентен орган , поради което е процесуално допустима и редовна .Като такава е проявила своя суспензивен и деволутивен ефект.

Съдът, след като обстойно прецени събраните по надлежен ред доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното :

Н а 02.06.2022 г. в 18,38 часа на път

III-208, км. 92+577 до бензиностанция „***“ стационарно техническо средство ATC SITRAFIC LYNX ERS 400, засякло и заснело, движещ със скорост от 63 км/ч. автомобил - "***" модел „***“ с рег. № ***. На конкретния пътен участък допустимата максимална скорост е 50 км/ч.

Съгласно изготвената с посочената система снимка (л. 8 от АНД 4972/2022 на РС-Бургас), фиксираната скорост на движение на посоченото МПС била 66 км/ч. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил същия ден е издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР – Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т.

2 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател – М., собственик на МПС-то към процесния момент(л.9 АНД 4972/2022 на РС-Бургас), видно от представена по делото справка за собственост, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., като е посочено, че скоростта следва да се счита на 63 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано (видно от л.11-15 АНД 4972/2022 на РС-Бургас). По делото не са правени възражения от жалбоподателя в обратния смисъл.

За използването на мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 17.05.2019 г.

( л . 16 АНД 4972/2022 на РС-Бургас), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че се случва до бензиностанция на входа на населеното място, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 13 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е 3 допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ.

В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи".

Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 11-15) – стационатната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение "TRF1-М е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата (л. 16), посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др.

С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично 4 качество следва да бъде адресат на административното наказание.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН,съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К№ 6147894/ 02.06.2022г, с който на Г. Д. М., ЕГН: **********, адрес: ///, на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 5