Решение № 191 от 24.04.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 670/2022
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Татяна Черкезова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 498 ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. Русе, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Димана С. като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20224500100670 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение от „ ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, за причинени неимуществени вреди, с правно основание чл.432 от КЗ, и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Т. С. С. твърди, че на 31.07.2022 г. на главен път І - 5 в условията на ясно, слънчево и сухо време настъпило ПТП с участието на три МПС - лек автомобил „Дачия Дъстър“ с ДК№ ** **** **, управляван от И. Х. С., лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№ * **** ** и лек автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК № * **** ** - управляван от Т. Т. Т., майка на ищцата.
Местопроизшествието било посетено от служители при РУ - гр. Две могили, изготвен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, образувано досъдебно производство, наблюдавано от Окръжна прокуратура Русе.
Твърди, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л. а. „Дачия Дъстър“ И. Х. С., заради това, че при управление на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство - представляващо нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и като не съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя, превозното средство и всички други обстоятелства, касаещи движението и препятствия на пътя - представляващо нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Вследствие на верижната катастрофа водачът Т. Т. Т. получила увреждания, които са несъвместими с живота – тежка съчетана травма, довела до смъртта й на място. С оглед на което ищцата, в качеството на дъщеря на починалата при ПТП, е претърпяла неимуществените вреди от загубата на 1 майка си, и те се изразяват в душевни болки и страдания от загубата на близкия човек. Сочи се, че между майка и дъщеря имало изключително близка, хармонична връзка, основана на взаимна обич, разбирателство и уважение.
Майката била опора, закрила и пример на детето си. Поради това след внезапната загуба на майка си ищцата изпаднала в изключително тежко и болезнено състояние. Имала постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворила се, трудно допускала хора, плачела, отказвала да се храни, загубила съня си. Сочи, че мъката и скръбта по липсващата майка създават усещане за невъзвратима загуба, която никога не може да бъде преодоляна.
Ето защо счита, че с оглед обстоятелството, че по отношение на л.а. „ Дачия Дъстър“, управляван от И. Х. С., е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите с ответното дружество „ ДЗИ - Общо застраховане “ ЕАД, същото следва да обезщети тези търпени нейни неимуществени вреди.
Поради това и ищцата изпълнила процедурата по чл. 380 от КЗ, сезирала застрахователната компания с писмена претенция да й бъде изплатено застрахователно обезщетение, и в указания в закона тримесечен срок липсва произнасяне на ответното дружество - застраховател на виновния водач, поради което и понастоящем предявява претенцията по съдебен ред.
С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 100 000 лв., като частично от общ размер 200 000 лв., с основание търпени вследствие на ПТП неимуществени вреди от смъртта на майката на ищцата Т. Т. Т., настъпила при ПТП на 31.07.2022 г., причинено виновно при управление на застрахован при ответника л.а. „ Дачия Дъстър “ с ДК№ ** **** **.
Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано от датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на ответното застрахователно дружество по застрахователната претенция към него, а именно 22.11.2022 г. Претендират се разноски в производството.
С Определение от 29.05.2024 г. е допуснато увеличение на иска, по реда на чл. 214 от ГПК, като същият се счита предявен вместо като частичен за 100 000 лв. от сумата 200 000 лв., за предявен изцяло за общата сума от 200 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2022 г.
По повод молба от Т. С. С. от 11.06.2024 г., в която се сочи, че ответникът е заплатил доброволно обезщетение в размер на 120 000 лв. - във връзка със застрахователната й претенция, ищцата е направила искане до съда по реда на чл. 232 от ГПК, за частично оттегляне на претенцията си за сумата от 120 000 лв., като поддържа иска над тази сума - за сумата от 80 000 лв., със следващите се законни последици.
Във връзка с последното, съдът се е произнесъл с Определение, с което е прекратил производството по делото, като приел, че липсва правен интерес производството да продължи занапред с иск за обезщетение за 80 000 лв., с оглед ангажираните по делото данни от застрахователя, че застрахователното 2 обезщетение от 120 000 лв. е платено на ищцата преди завеждането на настоящото производство – на 15.11.2022г. Това Определение на съда е отменено с Определение по в.ч.гр.д. № 461/2024 г. на ВТАС, и производството е продължило по иска по чл. 432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за 80 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2022 г.
В отговора на исковата молба от ответното застрахователно дружество се взема становище, че искът е недопустим, поради доброволно плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение от 120 000 лв. Счита се, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди в настоящото производство е завишен, не отговаря на критериите за справедливост. Не се оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на процесния автомобил.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.07.2022 г., около 15, 10 часа, на главен път І - 5 / Русе – Бяла /, в условията на ясно, слънчево и сухо време, в прав участък, в посока към гр.
Бяла се движел л.а. „Дачия Дъстър" с ДК№ ** **** **, управляван от И. Х.
С.. В района на и преди км 14+000 същият навлязъл в лентата за насрещно движение, при което настъпило съприкосновение със страничната част на насрещно движещия се л.а. „ Рено Клио " с ДК № * **** **, управляван от М.
М.. След това л.а. „Дачия Дъстър" продължил по посоката си на движение, в лентата за насрещно движение, в посока към гр. Бяла, и се ударил в предната част на насрещно движещия се л.а. „Дачия Сандеро" с ДК № * **** **, управляван от Т. Т., с пътник Ж. П.. Ударът между двата автомобила бил нецентрален, челен и кос, с предните им части, по-силно изразен вляво.
Съприкосновението настъпило изцяло в лентата за движение на л.а. „Дачия Сандеро", управляван от Т. Т., вследствие на което автомобилът променил първоначалната си посока, като се върнал назад и косо вдясно с около 14 м, като преди това се завъртял на около 140 градуса.
Вследствие на удара Т. Т. получила множество травматични увреждания, представляващи Съчетана травма, и починала на място.
Към датата на настъпване на ПТП за процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество.
Ищцата предявила пред него писмена претенция, въз основа на която била образувана преписка за щета и в 3-месечен срок не било определено и изплатено обезщетение. След образуване на настоящото производство, на 15.11.2023г. ответното застрахователно дружество изплатило на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 120 000 лева.
Образуваното досъдебно производство за процесното ПТП – ДП № 3282/2022г. на РОП, било приключено с Постановление за прекратяване от 07.11.2023г. на РОП, поради смъртта на виновния водач И. Х. С..
Изложените факти съдът приема за установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, и заключенията на комплексната съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, и на 3 психологическата експертиза, които съдът цени като компетентни, обективни и пълни.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498 ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. Ищцата е отправила писмена претенция до ответното застрахователно дружество и към момента на предявяване на иска тримесечният срок е изтекъл. Наличието на общите и специалните процесуални предпоставки, визирани в КЗ, обуславя допустимостта на предявения иск.
Съгласно чл.432 от КЗ, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди. Отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следва да са налице и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Анализът на ангажираните по делото доказателства сочи, че са налице всички елементи на непозволеното увреждане, по чл.45 и сл. от ЗЗД - деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
От ангажираните по делото доказателства и от заключението на КСМАТЕ се установява по категоричен начин механизмът на настъпване на ПТП.
Причина за произшествието е навлизането на л.а. „Дачия Дъстър", управляван от И. Х. С., в лентата за насрещно движение и последвалият от това удар с движещия се в тази лента л.а. „Дачия Сандеро", управляван от Т. Т..
4
Последната не е имала техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, с оглед установената опасна зона за спиране на л.а“ Дачия Сандеро „ – 32,49 м, скоростта, с която се движел автомобилът в началото на удара - 48,5 км/ч, и скоростта на л.а. „ Дачия Дъстър“ - 98,6 км/ч. Според в.л. дори и да се предположи, че водачът Т. Т., с оглед данните, че се е движела със скорост ок. 48-49 км/ч - вероятно намалявайки скоростта заради възприемане на опасността, е могла да спре автомобила преди мястото на удара, удар с л.а.
„ Дачия Дъстър „ би настъпил поради движението му насрещно на л.а“ Дачия Сандеро „. При управление на автомобила водачът И. С. нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство, довело до загуба на устойчивото му движение и навлизане в лентата за насрещно движение. Т. Т. управлявала автомобила съобразно правилата за движение по пътищата, със скорост от 48,5 км/ч / при нормативно ограничение в пътния участък, при липса на ограничителни пътни знаци - от 90 км/ч /, с поставен предпазен колан.
Съгласно заключението на КСМАТЕ, вследствие на удара Т. Т. получила Съчетана травма:
Разпечатката съдържа 43 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89e1499d-028d-4784-96aa-52e67691c418