Определение № 152 от 09.05.2023, Районен съд - Царево

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Царево, 09.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 20232180100071 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „... 20”ООД, ЕИК:20...., с адрес: гр. П....., представлявано от Т. Н. К. чрез адвокат Д. Б. Р., вписана в Адвокатска колегия- Бургас с ЛН:19***, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „А..., срещу: „...” ЕАД, със седалище и адрес на управление: Област Пловдив, Община Пловдив, гр. Пловдив, ..., ЕИК: ..., представлявано от З. О. Б..

С отговора на исковата молба, ответника е направил възражение по отношение на местната подсъдност на делото. Според съда, възражението е основателно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК /изм. ДВ, бр. 65 от 2018 г. бр. 100 от 2019 г./, която разпоредба урежда изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Спорът по делото се свежда до въпроса, притежава ли или не ищецът, качеството потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК.

Съгласно приложимата съдебна практика, на която се е позовал и ответникът в отговора на исковата молба, законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 о т ГПК, до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в 1 правоотношението, т.е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП /така Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд./.

Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Ищецът по делото е юридическо лице, поради което няма качеството "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и не може да се ползва от изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Предвид липсата на качеството "потребител" у ищеца, в случая подсъдността по чл. 113 от ГПК е неприложима, поради което следва да се съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 о т ГПК, както и подсъдността по чл.

108, ал. 1 от ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна подсъдност по чл.

113 от ГПК могат да се ползват само потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т.е. само физически лица, но не и юридически лица, следва и от самата редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 от ГПК, която посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, т.е. нормата борави с понятията "постоянен" и "настоящ адрес" приложими само по отношение на физически лица. Освен това, добавянето на изречение второ /ДВ, бр. 100/2019 г./ към разпоредбата на чл. о т 113 ГПК /образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес/ логически очевидно се отнася само за потребители физически лица /косвен показател е и за правилността на горния извод/, тъй като, ако трябваше да се отнася и за търговци – юридически лица, би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните правила за търговските спорове / чл. 365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния спор позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория. Целта е да се изключи приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже страната доставчик на стока или услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза на спор в пряка или косвена връзка с едностранна търговска сделка по субективен критерий.

Безспорно ищецът, като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с енергия, има качеството 2

"потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, не го превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по чл. 113 о т ГПК по собственото си седалище само на основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и правоприложни нужди на специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна норма, предоставяща чрез препращане на търговците- юридически лица правото по чл. 113 от ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.

С оглед изложеното, основателно се явява направеното от ответника възражение за местна подсъдност на спора, поради което и делото следва да се изпрати по подсъдност на Районен съд- Пловдив,

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 71/ 2023 год. по описа на Районен съд- Царево.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд- Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 3