Протокол № 344 от 14.03.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 344 гр. Пазарджик, 08.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220100902 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Не се явяват страните, редовни уведомени.

За ищеца се явява адв. Ч. – редовно упълномощен да го представлява.

За ответниците се явява адв. И.Г., - надлежно упълномощена да ги представлява.

Вещото лице инж. Б. се явява лично.

АДВ.Ч.: - Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което следва да бъде даден ход на делото, затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.

Пристъпва КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на до

АДВ. Ч.: - Поддържам исковата молба.

АДВ. Г.: - Поддържам отговора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ

ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:

1

Твърди се в исковата молба, че съгласно чл. 29 от ЗПУО и чл.19, ал.1 от ЗПОО държавните учреждения, включително и държавните професионални гимназии били самостоятелни юридически лица и държавата им предоставяла за ползване и управление имоти - публична държавна държавност, необходими за осъществяване на учебната им дейност. Такъв имот по отношение на ищеца представлява процесния : Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи на имота: №***, ***,

***. Този имот бил част от имот пл. № 119 в кв. 136 по обезсиления план на гр. Пазарджик от 1959 година, целият с площ от 1000 кв.м., попадащ в очертанията на терен, включващ и други имоти, заети от проведено комплексно мероприятие, попадащо изцяло в оградения двор на ищеца. Имотът станал държавна собственост през 1966 година, след като бил отчужден във връзка със заповед № 1298/1959 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство. Площта на терена била включена в УПИ ІІІ- Сградостроителен техникум в кв. 135, в който освен процесния имот попадал и имот с идентификатор ***, също държавна собственост. Целият този терен бил предвиден за построяване и обслужване на сградо училище, което мероприятие било реализирано.

Освен училищната сграда от 630 кв.м. мероприятието включвало и и : Физкултурен салон от 230 кв.м.; Помпена станция от 25 кв.м.;

Административна сграда от 170 кв.м; Столова с кухня от 805 квм.; Склад за нафта от 18 кв.м.; Общежитие от 505 кв.м.; Сладкарница от 72 кв.м; Учебни работилници с площ от 1101кв.м.; Складове с полощ он 185 кв.м.; Складове и гаражи с площ от 190 кв.м. В тази част от двора бил изграден и полигон за провеждане на учебна практика. На това място учениците се запознавали с различните строителни техники, предмет на обучение, съгласно учебните програми и придобивали и усъвършенствали практически умения, част от основната дейност на гимназията. В същия имот била изградена и СГРАДА с идентификатор № ***, със застроена площ от 40 кв.м. с предназначение : Хангар, депо, гараж., част от сградния фонд на професионалната гимназията.

Процесния имот бил отчужден от Г.С.Н. , в каквато връзка именно неговите наследници с молба по §2 от ПЗР на ЗОСОИ/дв.бр107/1997г./с вх.

№44-Г-48/27.01.1998г/., били поискали от Кмета на Община Пазарджик 2 отмяната на отчуждаването на имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на град Пазарджик от 1959г., извършено на основание оценителен протокол от 01.11.1969г., на Комисията по §85 от ППЗПИНМ . Същото било отказано именно поради обстоятелството, че мероприятието, за което е отчуждено било реализирано, поради което не били налице условията на чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони/Дв.бр.15/1992г./ Този отказ бил обжалван пред Окръжен съд Пазарджик, но е потвърден и влязъл в сила видно от определение №2720 от 26.05.1999г., на ВАС постановено по адм.д.

№1458/1999г.

След като не успели да постигнат отмяна на отчуждаването на на имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на град Пазарджик от 1959г., наследниците на Г.С.Н. , абсолютно без каквото и да било правно основание, предприели действия по възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ, като земеделски имот. Същото било без основание, защото имотът никога не бил със статут на земеделска земя, а същият бил отчужден по реда на по §85 от ППЗПИНМ и не подлежал на реституцията предвидена в ЗСПЗЗ. Въпреки всичко през 2005г., Н.Г.Я., като единствен наследник на Г.С.Н. се сдобила с Решение №5Д042 от 24.03.2005г., на ОСЗГ-Пазарджик за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на нива от 1 декар, попадащ в регулацията на гр.Пазарджик, съставляващ част от имот с пл.№19 в кв.136, установен със съдебно решение от 13.01.2005г., на PC-Пазарджик постановено по гр.д.№724/2004г., издадено на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Тези решения обаче, на първо място били непротивопоставими на държавата и ищецът, като процесуален субституент на същата. На второ място били материално незаконосъобразни и не били произвели конститутивно действие, защото били налице законови пречки за възстановяване на собствеността, установени в чл10б, ал.1 и чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ, изключващи земеделската реституция. В тази връзка наследничката на Г.С.Н.- Н.Г.Я., не се легитимирала като носител на правото на собственост по силата на заявената реституция. Предвид изложеното ищецът, чрез процесуалния си представител оспорва обстоятелствата, изложени в същите, както и издадения въз основа на тях, на основание чл.483 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ - нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по реституция №197, том II, дело №376/2007г., с АКТ та вписване №118, том II, дело №2628/2007г., вх.рег.№3866/23.05.2007г., на CBПазарджик, защото процесния недвижим имот бил с публичен характер и собственост единствено на държавата. В тази връзка извършената в последствие покупко-продажба, обкетивирана в Нотариален акт за покупко продажба №145, том 2, дело №288/2012г. с АКТ на вписване №51, том 38, дело №4400/2012г., вх.рег№9801 от 0611.2012г., на CB-Пазарджик също била без основание, защото продавачът - Н.Г.Я., никога не била собственик на процесния имот. За да продаде този имот на ответника - В. Т. Б., тя се 3 позовала на наследяването си по закон, на имота оставен и от Г.С.Н., съобразно решение №5 Д042 от 24.03.2005г., на ОСЗГ-Пазарджик за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници и нотариален акт за за собственост върху недвижим имот придобит по реституция №197, том II, дело №376/2007г., с АКТ та вписване №118, том II, дело №2628/2007г., вх.рег.№3866/23.05.2007г., на CB-Пазарджик. Затова оспорваа и обстоятелствата изложени в Нотариален акт за покупко -продбажба №145, том 2, дело №288/2012г. с АКТ на вписване №51, том 38, дело №4400/2012г„ вх.рег№9801 от 0611.2012г., на CBПазарджик, защото процесният недвижим имот, по силата на закона бил собственост на Държавата, която упражнявала своите права през всичките тези години от 1966г. и понастоящем, чрез ищеца, владеела и ползвала изцяло имота, включен в границите на УПИ III - сградостроителен техникум в кв.135 по регулационния план на гр.Пазарджик и никой не им оспорвал собствеността върху същия. С оглед изложеното ответникът не бил придобил правото на собственост върху процесния имот, защото той не можел да придобие права от своя праводател, които той не притежавал. В тази връзка държавата, като действителен собственик на целия процесен имот, не била губила своите права над него.

Съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост, ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които било предоставено управлението на държавни имоти, имали право да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С предоставянето на държавния имот за управление, публичното тяло, което упражнявало правото на държавна собственост, се явявало процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. Сочи се съдебна практика. В тази насока ищецът, се явявал процесуален субституент на държавата, на което било предоставено управлението на процесния държавен имот: Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- друг вид застрояване , при съседи на имота: № ***; № ***; № ***. Тези обстоятелства обуславят и правния ни интерес от предявяване на настоящия иск.

Затова моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на процесния имот: Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи на имота: №*** , ***,

***

При условията на евентуалност моли да се приеме ,че държавата е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение.

4

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Б.. Оспорва иска, като твърди, че оспорва изцяло предявения от Професионална гимназия по строителство и архитектура - гр.Пазарджик иск:

Съображенията ми за това са следните:

Твърди, че не Държавата, а той бил собственик на описания по-горе процесен имот, който съм придобил с Нотариален акт за покупко-продажба: акт №51, том 28, дело №4400/2012г., вх.рсг.№980 от 06.11.2012г. по описа на СВ при PC Пазарджик. Праводателката му Н.Г.Я. го притежавала по наследство от своя баща Г.С.Н. като имотът, който до 1959г. бил със статут на земеделска земя, й бил възстановен по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с Решение на Районен съд Пазарджик по гр.дело №724/2004г., въз основа на което било издадено и Решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ гр.Пазарджик. Още през същата 2007г., след като възстановила имота си праводателката му Н.Г.Я. извършила необходимите стъпки за заснемането и обособяването му като самостоятелен имот - подала молба и се е снабдила със Заповед №19/01.02.2007г. на Кмета на Община Пазарджик за попълване на кадастралната карта с новозаснетия имот пл.№7638 в кв.35 по плана на гр.Пазарджик. Респективно, в издаденото тогава от Община Пазарджик Удостоверение за описание на имот изх.№736/23.03.2007г. било записано, че имотът не попадал в терен, предвиден за изграждане обект-публична държавна или публична общинска собственост, а месец по-късно има Заповед №140/20.04.2007г. на Областен управител за отписване на имота от актовите книги на недвижимите имоти - частна държавна собственост.

Не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че от 1966г. до сега държавата упражнявала своите права върху процесния недвижим имот, като го владеела и ползвала чрез ищеца - ПГСА-гр.Пазарджик. Откакто бил собственик на имота, единствено ответникът го владеел и ползвал, а преди него - от 2007г. до неговото появяване - имотът бил владян и стопанисван от праводателката му Н.Г.Я.. Имотът бил своевременно регистриран на негово име както в отдел МДТ при Община Пазарджик, така и в АГКК - служба Пазарджик, видно от Скица на ПИ №8160/08.11.2012г. Когато го закупил, имотът бил ограден с колове и жив плет и макар оградата му и към настоящия момент да не била плътна, то ясно се виждало къде били границите на имота.

5

В него ищецът не провеждал никакви мероприятия, както и никога не бил провеждал, тъй като видно от мотивите на Решението на Районен съд Пазарджик по гр.дело №724/2004г., с което имотът бил възстановен, изслушаната тогава по делото експертиза била категорична, че само върху част от заявената за реституция площ били реализирани мероприятия, а свободната площ от 665 кв.м, в които такива не били проведени, е именно тази, която сега съвпадала с ПИ ***. Сочи се, че имотът бил отделен от двора на училището и най-късно от момента на възстановяването му по ЗСПЗЗ бил във владение на неговата праводателка. Ответникът Б. лично при закупуването му през 2012г. доукрепил живия плет и поставил в парцела преместваеми съоръжения под формата на временна тоалетна и временна съблекалня за работниците, които трябвало да извършат строежа на плануваната от него жилищна сграда. Строежът така и не започна, тъй като архитектът, когото ангажирал за изготвяне на архитектурен прект на сградата, го уверил, че къщата би се разположила по-добре, ако изравни границите на парцела чрез процедура по чл. 15, ал.З и 4 от ЗУТ. За целта с помощта на правоспособен инж.-геодезист изготвил предложение до ищцовата страна за обособяване на нов УПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик от 01.03.2013г. за промяна в границите на нашите два съседни имота, като от неговия имот се придал към техния, а от техния към неговия, тъй че всичко да било равностойно като квадратура, но имотните граници да бъдели правилни и малката част от сградата на ищцовата гимназия, попадаща в неговия имот, да премине изцяло в нейна територия. По това негово предложение, което било изпратено за становище и съгласуване до ПГСАПазарджик, Областен управител на област Пазарджик и Министерство на образованието, младежта и науката, се оформила една безконечно дълга преписка, част от която представя като доказателство по делото, като моли съдът да отбележи, че навсякъде в преписката ставало въпрос за имота на ищеца - публична държавна собственост и имота на ответника - частна собственост на физическо лице. Проблемът дошъл оттам, че за да се извърши процедурата по чл. 15, ал.З и ал.4 от ЗУТ било необходимо частта от двора на училището, която щяла да се замени с част от неговия имот, да бъде променена от публична в частна държавна собственост. Тъй като подобна промяна се правила с акт на Министерски съвет, процедурата се забавила въпреки принципните съгласия, изразени както от ищеца в настоящето 6 производство, тъй и от РИО Пазарджик, и Областна администрация Пазарджик. Преписката все още не била приключила и през всички тези години именно тя възпрепятствала възможността му да застрои процесния имот, който бил закупен от него с единствената цел: да го ползва за жилищни нужди. За сметка на това бил извършил множество процедури и изпращал молби, искания и напомнителни писма за ускоряване и приключване на процедурата по промяна на границите. През 2020г., с цел получаване на скица-виза, чрез архитект изготвил нов проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ ***, който внесъл в Община Пазарджик с искане вх.№УТ3771/29.10.2020г. Получил решение на Общински експертен съвет по устройство на територията, от което разбрал, че Директорът на ПГСАгр.Пазарджик в качеството си на заинтересовано лице подал жалба срещу изменението на ПУП-ПРЗ и същото нямало да бъде разгледано, както и че имало подаден иск относно изясняване собствеността на имота - вероятно настоящият.

Разпечатката съдържа 41 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89dfc02c-733b-418f-8fd8-cd93372381c8