Решение № 2047 от 06.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2047 гр. Пловдив, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20215330118186 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът „Куулспед“ ЕООД, ЕИК ****** е предявил осъдителен иск против М.

Т. Н., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 1541,61 лева, представляваща платено без основание обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че с ответницата са имали сключен трудов договор от 04.01.2021 г., по силата на който ответницата е следвало да полага труд в това дружество, срещу основно месечно възнаграждение 1290 лв., което с допълнително споразумение от 01.05.2021 г. е било увеличено на 1615.00 лева.

Твърди се също, че след завръщането си от болничен ответницата престояла в дружеството за два дни, след което преустановила явяването си на работа, като с писмено заявление от 24.08.2021 г. подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение до работодателя на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Това заявление било изпратено по куриер и получено от управителя на ищцовото дружество на 07.09.2021 г.

Ищецът сочи, че въз основа на заявлението издал заповед № ********, с която трудовото правоотношение с ответницата било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. След прекратяване на трудовото правоотношение ответницата сезирала Инспекцията на труда, във връзка с неизплатеното й обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, като с цел избягване на по-големи вреди - налагане на имуществена санкция и против волята си ищецът заплатил на ответницата обезщетение от 1387,45 лв, след приспадане на направените удръжки за данък общ доход в общ размер на 154,16 лева.

Ищецът излага, че несъгласието му да изплати обезщетението е изразено 1 изрично и в платежното нареждане за плащане на сумата.

От ответницата е постъпил писмен отговор, с който е заявила следните доводи и възражения:

Релевира възражение за недопустимост на иска относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, поради погасяването му по давност.

Излага довода, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, с оглед на което е налице и основание работодателят да й начисли и изплати процесното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, а за ответницата е налице основание да получи такова.

И з л а г а възражение за добросъвестност при получаването на процесното обезщетение.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно сключването на трудов договор № 3/04.01.2021г., и неговото прекратяване със Заявление от 24.08.2021г. , подадено от ответницата до ищеца с основание - чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, което е било получено от работодателя на 07.09.2021г., който е издал Заповед № 1/07.09.2021г. за прекратяване на трудовото правотношение. Няма спор и относно получаването на сумата от 1541,61 лева, от които 154,16 лева напревни удръжки за данък общ доход.

Спори се относно законосъобразното възникване и упражняване на правата по чл.

327, ал. 1, т. 3 от КТ от страна на ответницата, като се твръди че действията й по прекратяване на ТПО са незаконосъобразни, лишени от основание, намиращи се в противоречие с материалния закон и обективната действителност, които да обусловят наличие на законосъобразно упражнено право по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съобразно разпределената доказателствена тежест ответницата следва да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието с и за получаване на процесната сума.Същата не ангажира доказателства относно правопораждащите правото й на прекратяване на ТПО факти, като едностранното изменение от страна на нейния работодател на характела и мястото на работата й, описани в нейно писмено заявление от 24.08.2021г.

Едностранното писмено заявление на работника за прекратяване на ТПО на някое от основанията на член 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на ТПО от момента на получаването му от работодателя – по силата на закона, като издаването на заповед от работодателя за прекратяване на ТПО има само констативен характер, а прекратяването на ТПО настъпва без оглед на това налице ли е посоченото от работника основание, и законно ли е упражненото от работника прекратяване. И тъй като ответницата е упражнила правото на едностранно прекратяване на ТПО по смисъла на член 327, ал. 1 от КТ, то нейна е доказателствената тежест да установи законосъобразното му прекратяване, за да възникне в патримониума й правото да получи обезщетение по член 221, ал. 1 от КТ. Доколкото от ответницата не са установени изискуемите се предпоставки за дължимостта на обезщетението по член 221, ал. 1 от КТ следва да се счете, че същата неоснователно е прекратила трудовото си правоотношение с ищеца, и е получила без основание следващото се при прекратяване на ТПО обезщетение по член 221, ал. 1 КТ.

Правоизключващото възражение на ищцата за изтекла давност по член 358, ал.

1, т. 2 от КТ е несъстоятелно, тъй като давността касае само уредените в полза на работника конститутивни искове за отмяна на незаконно уволнение по почин на работодателя, а в случая инициативата за преклатяване на ТПО изхожда от ответницата и е установено от КТ в полза на работника.

Относно възражението на ищцата за добросъвестно получаване на обезщетение 2 съдът го счете за неоснователно.

В настоящото съдебно производство и при разпределената доказ. тежест презупмцията на член 271, ал. 1 от КТ е била оборена от работодателя. С исковата молба са представени писмени доказателства, които не са оспорени от насрещнта страна, и в които се манифестира несъгласие с плащане на обезщетението, но същото е заплатено на работника, за да не се наложи имуществена санкция на работодателя от Инспекцията по труда. Доколкото към момента на плащане на обезщетението ответницата е узнала, че работодателят й не признава основанието за плащането му и че го плаща пряко волята си, за да не претърпи по-големи вреди, същата се явява недобросъвестна и дължи връщане на обезщетението.

Въз основа на изложеното по-горе, искът като основателен и доказан ще се уважи изцяло, като на ищеца ще се присъдят разноски от 61,66 лева за държавна такса и 408 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. Т. Н., ЕГН ********** да заплати на „Куулспед“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 1541,61 лева, представляваща платено без основание обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска в съда – 18.11.2021г. до окончателното й плащане, както и разноски от 469,66 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3