Протокол № 564 от 14.11.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 564 гр. Пазарджик, 10.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20225200500551 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За жалбоподателя „Братя Пашкулеви „ ООД се явява управителя Ангел Пашкулев и адв.Е. А. – В.., редовно упълномощена. Страната е редовно призована.

Не се явява представител за ответника „Макбул Инфраструктурно строителство „ ЕАД, редовно призован.

По делото е постъпила молба от ответника с която моли делото да се гледа в отсъствие на страната. Да се даде ход на делото. Оспорва въззивната жалба. Поддържа отговора на въззивната жалба. Няма да сочи доказателства.

Взема становище по съществото на спора.

Адв. А. - В..: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение№ 260352 от 16.11.2021 година, постановено по гр.д.792/2020 година по описа на РС-Пещера, съдът е признато за установено по отношение на дружество „Братя Пашкулеви „ ООД ,ЕИК 112069083 , със седалище и 1 адрес на управление град Брацигово,ул.“Иван Хрисчев „ 13 , представлявано от управителите Ангел Иванов Пашкулев и Димитър Иванов Пашкулев , че „Макбул Инфраструктурно строителство „ ЕАД с ЕИК 130461680 със седалище и адрес на управление град София ,п.к. 1202, община Оборище,бул.“Сливница 180

,ет.4, ап.55 представлявано от управителя

Методи Евтимов Евтимов има валидно и изискуемо вземане в размер на 20 903лв / двадесет хиляди деветстотин и три лева / главница, ведно със законната лихва върху главницата .считано от 17.12.2019 година до окончателното изплащане на задължението ,както и сумата от 2955.57 лв. лихва за забава за периода 26.07.2018 година до 16.12.2019 година , за които суми е издадена заповед за изпълнение номер 6 от 16.01.2020 година по ЧГрД1668/2019 година по описа на РС-Пещера и направените по делото разноски в размер на 477.12 лева.

С допълнително Решение № 260006/ 08.03.2022 година ,постановено по гр.д.792/2020година по описа на РС-Пещера, съдът е осъдил „Братя Пашкулеви „ ООД с ЕИК 112069083 със седалище и адрес на управление град Брацигово,ул." Иван Хрисчев „ № 13, представлявано от Ангел Пашкулев и Димитър Пашкулев да заплати на „Макбул-Инфраструктурно строителство „ЕАД , с ЕИК 130461 680 със седалище и адрес на управление град София, рн Оборище, бул."Сливница „ № 180, ет4,ап.55 , представлявано от Методи Евтимов разноски по ч.гр. 1668/2019 година по описа на РС-Пещера в размер на 477.12 лева/ четиристотин седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки / и което съдебно решение е неразделна част от съдебно решение номер 260352 от 16.11.2021 година.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба “Братя Пашкулеви „ ООД , чрез адв.Е. А. А.-В... Твърди ,че решението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Районния съд неправилно бил тълкувал и приложил разпоредбите на ГПК и на чл. 76,ал.1 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията. Обжалваното съдебно решение е постановено по предявен от ищеца иск по чл.422 от ГПК след направено от дружество „ Братя Пашкулеви „ ООД възражение срещу издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 6 от 16.01.2020 година по реда на чл.410 от ГПК.

Твърди се, че в подаденото до РС-Пещера заявление за издаване на 2 заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК ищцовото дружество било заявило : „ През 2014 година „Братя Пашкулеви „ ООД възложи на „Макбул Инфраструктурно строителство „ ЕАД извършването на СМР. За извършената работа била издадена фактура 265/17.12.2014 година за сумата от 28 675.34 лева. На 17.07.2015 година било извършено частично плащане в размер на 7771.52 лева. На 26.07.2018 година било поискано да се заплати остатъка от задължението в размер на 20 903.82 лв, която сума още не била заплатена.

И в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и в исковата молба се твърди, че вземането на ищеца е по фактура номер 265 от 17.12.2014 година и че фактура номер 264 е закрита тъй като е заплатена.

Съгласно задължителната съдебна практика и задължителните за съдилищата разяснения в т. 11 б. на ТР № 4/ 2013 г. от 18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС приема, че искът по чл.422 ГПК се разглежда по правилата на общия исков процес, но с оглед спецификата на това производство и обусловеността му от издадена в заповедното производство заповед за изпълнение, неприложими се явяват правилата за изменение на иска почл.214, ал.1 ГПКза изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение размера на иска. Посочено е, че въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск, но преминаването от установителен към осъдителен иск за вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение, е недопустимо.

Твърди се , че в случая районния съд е допуснал да се въведе друго основание , от което произтича вземането на ищеца и което е различно от това посочено в заявлението по чл.410 от ГПК, с което е нарушил разпоредбите на ГПК. Това нарушение от своя страна е довело до постановяване на незаконосъобразно съдебно решение. Съдът неправилно бил тълкувал и приел ,че разпоредбата на чл.76,ал.1 от ЗЗД относно поредността на погасяване на задълженията не намира приложение в настоящото производство. Ищцовото дружество било изпълнявало СМР като подизпълнител по договори, сключени между „Братя Пашкулеви „ ООД и община Белово. Строителните дейности били извършвани на обект „Мост на 3 река „Марица „ в центъра на село М.. К.. , свързващ Д.. махала с центъра на селото и на обект „Укрепване на река Яденица , озеленяване кв.64. За възложените СМР на обект „Мост на река „Марица „ в центъра на село М.. К..

, свързващ Д.. махала с центъра на селото „ на 17.12.2014 година били издадени фактура 264 / 17.12.2014 година на стойност 102 228.48 лева с включен ДДС и фактура номер 265 /17.12.2014 годиназа обект „Укрепване на река Яденица , озеленяване кв.64“ на стойност 28 675.34 лева с включен ДДС . Още на 18.12.2014 година дружество „Братя Пашкулеви „ ООД било извършило плащане от банковата си сметка в банка „ОББ“ АД по разплащателната сметка на „Макбул- Инфраструктурно строителство „ ЕАД в Първа инвестиционна банка „АД в размер на 35 000 лева. Като основание за плащане в платежното нареждане било записано, че с тази сума се извършва цялостно плащане на фактура с номер 265 / 17.12.2014 година в размер на 28 675.34 лева и частично плащане по фактура номер 264 /17.12.2014 година в размер на 6324.60 лева . В конкретния случай ищцовото дружество се явявало кредитор, а ответното дружество-,,Братя Пашкулеви „ ООД длъжник.

Съгласно чл.76 от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения ,ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките ,може да заяви кое от тях погасява. В платежното нареждане , с което на 18.12.2014 година било извършено плащане от страна на ответното дружество в полза на ищцовото дружество изрично е посочено ,че се извършва цялостно плащане по фактура 265 от 2014 година в размер на 28 675.34 лева и частично плащане по фактура 264 от 17.12.2014 година в размер на 6324.60 лева. Това било установено и от вещото лице изготвило съдебно -счетоводна експертиза по делото , като на стр.6 вещото лице било коментирало, че в извлечението от банковата сметка на „Братя Пашкулеви „ ООД било посочено изрично задължението по коя фактура се заплаща с преведената на 18.12.2014 година парична сума в размер на 35000 лева, а на стр.9, точка пета от същата експертиза вещото лице било записало ,че в извлечението от банковата сметка на ищеца на 18.12.2014 година също е записано ,че се извършва цялостно плащане по фактура 265 от 17.12.2014 година в размер на 28 675. 34 лева и частично плащане по фактура 264 от 17.12.2014 година в размер на 6324.60 лева. Вещото лице било посочило ,че плащанията са осчетоводени съгласно Закона за счетоводството, а не така както е посочил ответника.

4

Твърди се, че съгласно задължителната съдебна практика изборът на длъжника ,кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. Неправилен бил изводът на съда ,че с тълкувателно решение номер 3 от 27.03.2019 година по тълкувателно дело номер 3 от 2017 година на ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и редът за погасяването им.

Диспозитивното правило на чл.76, ал.1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника, като по този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните, а условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случая, ищцовото дружество било приемало плащанията и ги е отразявало по реда на възникването им , като не се е съобразило с избора на длъжника , с което е нарушил нормата на чл.76,ал.1 от ЗЗД. Действително от ССЕ било видно ,че ответното дружество има задължение към ищцовото , но то не произтича от фактура номер 265/ 17.12.2014 година въз основа на която ищецът е поискал за му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, поради което установителният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен./ В този смисъл е сочи Решение № 504 от 7.11.2013 г. по гр. д. № 789/2013 г. на III състав на Окръжен съд - Пазарджик/. Твърди ,че задължението на дружество „ Братя Пашкулеви „ ООД било по фактура номер 264/17.12.2014 година, която не е била предмет на заповедното производство . Задължението по тази фактура било погасено по давност , за което е направено и възражение в откритото съдебно заседание по делото пред РС-Пещера.

Искането е да се отмени решението като незаконосъобразно и се отхвърли като неоснователен предявения иск. Претендират се направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и разноските за двете инстанции.

Постъпила е въззивна жалба „ Братя Пашкулеви „ ООД, чрез адв.Е. А.

А.- В.. и срещу допълнителното решение № 260006/ 08.03.2022 година ,постановено по гр.д.792/2020 година по описа на РС-Пещера. Твърди се , че допълнителното решение също е незаконосъобразно и неправилно, с която се 5 иска неговата отмяна, поради съображения подробно изложени в същата.

Искането е да се отмени и допълнителното решение, по съображения изложени във въззивната жалба срещу основното решение.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от "МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТУРНО

СТРОИТЕЛСТВО"

ЕАД.

Счита, постановеното решение за правилно, законосъобразно и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което моли да не се уважава подадената въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство "Братя Пашкулеви" ООД и оставите в сила така постановеното решение. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията изложени във виззивната жалба.

Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не се сочат доказателства. Не се правят доказателствени искания.

Адв. А. - В..: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв.А. - В.. : - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и отмените решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във въззивната жалба, както и в писмените бележки, които представям. Моля да ни бъдат присъдени разноските по списъкът, който представям.