Решение № 191 от 26.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Стара Загора, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20245500500219 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Р. "Т. - *"“, клон на „М.М.и.“ ЕАД против решение № 125 от 13.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1886/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно.

Излага съображения в подкрепа на становището си и иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. И. С., в който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излагат се съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество - неоснователна. Съображенията за това са следните:

Пред първоинстанционният съд са били предявени искове по чл. 344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, последният – във връзка с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът Д. И. С. е твърдял в исковата си молба, че с ответника „Р. Т.*“, клон на „М. М. - и.“ ЕАД са били в трудови правоотношения по сключен трудов договор № 1

00137/28.08.1989 г., съгласно който той изпълнявал длъжността „Шофьор специален тежкотоварен автомобил“ в участък „Автотранспорт“ на рудника.

Трудовото правоотношение било прекратено на 20.08.2021 г. със заповед № 68 от 13.07.2021 г., връчена на 20.08.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 КТ, във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 КТ, във връзка с чл. 125 КТ и чл.

126, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13 КТ. След прекратяването на трудовото правоотношение ищецът бил лишен от доходи от трудова дейност за периода от 20.08.2021 г. до 01.09.2021г., а считано от 01.09.2021 г. работел на по-ниско платена работа.

Ищецът е твърдял, че не е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения; че липсвало посочване на конкретните нарушения, описани с обективните и субективните им признаци и времето на извършване - нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Било посочено, че Н.Й. и Д.К. магазинери на склад, съставяли системно подправени документи с невярно съдържание по молба на И. И. – шофьор на директора на рудника. Те били „помолени“ да пишат зарежданото от него гориво на МПС ГАЗ 66, peг. № Р1 98 51. Преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не му били известни действията на Н.Й., Д.К. и И. И.. Твърдял е, че не е подписвал описаните в заповедта авиза, не е давал съгласие, а и нямал право да дава такова, Н.Й., Д.К. и И. И., да вписват на негово име или на управляван от него автомобил гориво, което е заредено на друго МПС.

По отношение на т. 2 от изводите на комисията е твърдял, че липсата на подписи на длъжностно лице, което да удостовери фактически извършена работа, представлявало нарушение на трудовата дисциплина и КТ на длъжностното лице, на което е вменено да удостоверява това. Твърдял е, че не може да разбере и как и въз основа на какви документи работодателят стигал до извода, че били заредени 775 литра повече гориво. Въпроси или обяснения в тази насока не му били искани.

По т. 3 твърди, че коректно е съставял и предавал пътните листи, където е необходимо, а липсата на подписи от други лица представлявало тяхно дисциплинарно нарушение.

На следващо място е твърдял, че на работодателя бил известен фактът, че ищецът е под закрилата на чл. 333, ал. 3 КТ като член на синдикалното ръководство в предприятието - председател на клон „Автотранспорт“. При уволнението, работодателят не получил предварително съгласие от компетентния синдикален орган.

Заповед № 68 от 13.07.2021 г. била издадена след изтичане срока по чл.

194, ал. 1 КТ във връзка с чл. 195, ал. 3 КТ. В нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят не изискал и не приел писмените обяснения на работника.

Единствено били зададени конкретни въпроси без посочване на вменените му нарушения. Описаната Заповед № РД-05-225/15.08.2013 г. не му била известна или връчвана, както и другите вътрешни актове, на които работодателят се позовавал. Последните възражения не се поддържат от 2 ищеца.

Искал е съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна; да го възстанови на предишната работа; както и да му присъди обезщетение за период от шест месеца.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Признава, че по силата на сключен трудов договор № 137/28.08.1989 г. било налице трудово правоотношение с ищеца, като той бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил от 1, 5 т до 8 т “ в участък „Автотранспорт“ на Р. "Т.-*", с. Т.. На 25.05.2021 г. в деловодството на управлението на „М.М.-И.“ ЕАД постъпило писмо УРИ34900012089/25.05.2021 г. /вх. №4101/27.05.2021 г./ на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, в което се твърдяло, че на 12.05.2021 г. в 07.50 ч. лицето И.

Г. И., шофьор към участък „Автотранспорт“ в Р. "Т.-*" било задържано в момент на паркиране в гаражна клетка, намираща се в гр. Р., ***, на служебен автомобил, марка „Тойота Рав - 4“ с рег.№ СТ *** СМ. В багажното отделение на автомобила били намерени и иззети девет броя пластмасови бутилки с вместимост всяка от по 10 литра, съдържащи червена прозрачна течност с мирис на гориво. При извършване на последващи процесуалноследствени действия, в помещение, собственост на И. Г. И., на адрес гр. С.З., *** били намерени и иззети 265 литра течност, поставена в пластмасови бутилки с различна вместимост и цвят, с мирис на гориво.

Сформирана била комисия за извършване на инвентаризация на склад „Гориво-смазочни материали - ГСМ“ в Р. "Т.-*" с МОЛ Н.К.Й. и Д.К.К. двете на длъжност „магазинер на склад“; за изискване на обяснения от длъжностните лица И. Г. И. на длъжност „шофьор“ и от Д. И. С.; да извърши проверка на зареденото и изразходвано гориво на МПС в участък „Автотранспорт“ на Р. "Т.-*", както и на вида и обема на извършената работа от МПС от участъка, реда и начина на възлагане, изпълнение на дневните задачи, начина им на отчитане, както и на съответните документи за това.

Проверяващата комисия извършила проверката за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. на МПС ГАЗ 66 с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И. С.. Констатирано било, че са заредени 300 л гориво /бензин/ по подправени искане - авиза /„И.зачертано, М.,/ от дати 10.07.; 11.11.; 03.11; 01.12.; 03.12.; 07.12. и 09.12.2020 г. Общо количество заредено гориво /бензин/ за 2020 г. и 2021 г. - 632 л. на стойност по цени на „Лукойл“ - 2,13 лв. за 1 л или общо за 1346,16 лв., с което бил ощетен работодателят, тъй като реално не е заредено на служебен автомобил ГАЗ 66 с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И. С., а горивото е получавал И. Г. И.. Марката, моделът и номерът на служебния автомобил с водач И. Г.

И. не фигурирала никъде в процесната заповед, тъй като реално той не е подписвал никакви документи, свързани със зареждането на служебното МПС „Тойота Раф-4“, а по документи е бил зареждан само МПС ГАЗ 66, рег.

№ Р1 98 51- вишка /с водач ищеца/. За това обстоятелство, че И. Г. И. е зареждал МПС „Тойота Раф-4„ с peг. №СТ *** СМ, свидетелствали и обясненията на Н.Й. и Д.К..

3

Ответникът е твърдял, че във връзка с горецитирания доклад били изготвени и връчени заповеди за наказания, както за налагане на ограничена имуществена отговорност, така и дисциплинарни наказания на виновните длъжностни лица, в т.ч. била връчена на Д. И. С. процесната заповед № 68/13.07.2021г. за дисциплинарно наказание „Уволнение“, която той отказвал да получи срещу подпис. Това обстоятелство било удостоверено от подписите на двама свидетели на 20.08.2021 г.

Ответникът е твърдял, че на 12.08.2021 г. на ищеца била връчена и Заповед № 69/13.07.2021г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност в размер на 502,61 лв. за вредата, която е причинил на работодателя си при и по повод изпълнението на трудовите си задължения, на която заповед ищецът възразил и работодателят е предявил вземането си по съдебен ред.

В отговора още се е твърдяло, че е била извършена вътрешна проверка за периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. на зареденото и изразходено гориво /бензин/ на МПС ГАЗ 66 - автовишка с рег. № Р1 98 51 с водач Д. И.

С.; на издадените първични документи /пътни листи, касови бонове и др./ и извършения текущ контрол. От ищецът били поискани обяснения за констатираните по случая факти и обстоятелства, а именно: от кога управлява МПС ГАЗ - 66 , с peг. № Р1 9851; Защо за времето от 2018 г. 2019 г. и 2020 г. до 12.05.2021 г. ГАЗ - 66, с peг. № Р1 9851 е с неизправен километропоказател и липса на моточасовник и работи; По чие нареждане; уведомени ли са за тези обстоятелства прекия си ръководител и/или Управителя на клона и/или друго длъжностно лице и по какъв начин; по какъв начин е извършвано отчитане на изразходваното гориво и извършената работа от ГАЗ - 66, с рег. № Р1 98 51, за периода от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г.; каква работа е извършена за заредените за месец 01.2021 г. 417 л; за месец 02.2021 г. 318 л; за месец 03.2021 г. 603 л ; за месец - 04.2021 г. 365 л и за месец - 05. 2021 г. до 12.05. 177 л или общо 1880 л гориво; защо не е вписвал в пътния лист начален и краен километраж, налично и заредено гориво; Защо липсва име, фамилия и подпис на длъжностно лице, удостоверяващо извършената работа за деня?.

Ищецът бил обяснил, че управлява МПС ГАЗ 66 автовишка с рег. № Р1 98 51 от края на 2005 г. Относно неизправността на километропоказателя е обяснил, че жилото било скъсано, за което имало изготвен протокол от К.К. и Ж.М. - механици които бил уведомил. Изминатото разстояние изчислявал като ползвал данни на колеги шофьори.

Ответникът е твърдял, че проверяващата комисия не е приела за основателни писмените твърдения на ищеца С. относно уведомяването на длъжностни лица за повредения километраж, поради това че посочените лица К. и М. от средата на 2020 г. не били в трудово-правни отношения с Р. "Т.-*".

В отговор на твърдяното от ищеца е и констатираното и записано в констативен протокол № 2 от 21.05.2021г. за водената първична отчетност на МПС - „Тойота - РАФ-4“ с peг. № СТ *** СМ, а именно, че Й. и К.а са водели първичен картон, от който е видно, че за периода от 01.01.2021 г. до 4

30.04.2021 г. са заредени 225 л гориво /бензин/ от И. И., водачът на това МПС. От констативен протокол № 3 от 21.05.2021 г. за извършена проверка на МПС ГАЗ - 66 автовишка с peг. № Р1 98 51 с водачи Д. И. С. и Х.А., шофьори в участък „Автотранспорт“, се установявало, че на това МПС е заредено гориво /бензин/ за проверявания период от 01.01.2021 г. до 12.05.2021 г. в размер на 2 909 л. В искане-авиза от 26.01.2021 г., 30.03.2021 г., 31.03.2021 г., 01.04.2021 г., 12.04.2021 г., 16.04.2021 г. 26.04.2021 г. и 11.05.2021 г. били извършени поправки - „И.-/зачертано/, М.“, за които Н.Й. и Д.К. обяснили, че при пристигането на И. - директорския шофьор със служебна кола - пишели името, но след зареждането той искал литрите гориво да се пишат на Р1 98 51 /с шофьор Д. И. С./. За това обстоятелство прекият ръководител и/или друго длъжностно лице не били уведомени. Затова ищецът е подписвал авизата за 2021 г. за общо 332 л гориво /бензин/ и за 2020 г. за общо 300 л гориво /бензин/ или общо 632 л. гориво /бензин/ без МПС ГАЗ 66, вишка с рег.№ Р1 98 51 фактически и реално да е било заредено със съответното гориво.

Ответникът е оспорил твърдението в исковата молба, че ищецът не е подписвал описаните в заповедта авиза и не е давал съгласие за това да вписват на негово име или на управляван от него автомобил гориво, което е заредено на друго МПС, защото той не отричал категорично това в обяснението си, дадено по доклада. Също така имало съвпадение на липсващи към пътните листи касови бонове за периода на установените подправени искане-авиза, тъй като при всяко зареждане автоматично се издавал и касов бон. Това изключвало възможността ищецът да „не е знаел“, че горивото не е налято на МПС ГАЗ - 66, автовишка с peг. № Р1 98 51. С това си действие ищецът нарушил заповед № РД-09-774/07.07.2010 г. на изпълнителния директор на „М.М.И.“ ЕАД, в частта: раздел 4 - Опазване на активите и информацията, вменени като задължения по длъжностната му характеристика за заеманата от него длъжност - раздел 6 Отговорности - за разхищения на горива, масла и материали. Също така в констативен протокол № 11 от 01.06.2021 г. в присъствието и удостоверено с подписа на Д. И. С. било записано, че по молба на И. се е съгласил да зареди колата, а количеството заредено гориво /бензин/ да бъде вписано на автовишка с рег. № Р1 98 51. по авиза както следва: ИА /искане-авизо/ от 11.05.2021 г., ИА от 27.04.2021 г. 27 л.; ИА от 16.04.2021 г. – 44 л.; ИА от 12.04.2021 г. 50 л.; ИА от 01.04.2021 43 л ; ИА от 31.03.2021 г. – 40 л. ; ИА от 30.03.2021 г.- 42 л. и ИА от 26.01.2021 г. - 40 л. или всичко 332 л. гориво /бензин/, с което се опровергавало твърдяното от него, че не е подписвал описаните в заповедта авиза и не е давал съгласие за това да вписват на негово име или на управляван от него автомобил гориво, което е заредено на друго МПС.