Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 452 от 21.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 622/2022
Вид
Решение № 452
Подписан
21.07.2023
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164 ал.1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 144 ал. 3 пр. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 206 ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Благоевград, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500622 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 123/20.05.2022г., постановено по гр.д. № 1456/2021г. по описа на РС П., е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Г. Ц., като пълномощник на П. М. Х., ЕГН **********, от гр.Разлог, обл. Благоевград, ул. „Места“, № 10.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на РС П.. Оплакването е за необоснованост на същото от събраните доказателства пред първоинстанционния съд. Навадени са и оплаквания за противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила.

Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, на които съдът се е позовал за да уважи като основателен предявения иск с правно основание чл. 30 от ЗЗД. За да уважи иска съдът е приел че по делото са събрани безспорни доказателства, че волята на ищцата М. Ж. Н. за сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично задължение, материализиран в НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2020г. по описа на Нотариус Ф.

Ш., е била опорочена посредством заплашване от страна на приобритателят по сделката П.

М. Х..

Оспорва се с въззивната жалба като неправилен извода на съда, че волята на прехвърлителят 1 по сделката- М. Ж. Н. е била опорочена от приобритателя по сделката- П. М. Х., като се възразява че това обстоятелство е останало недоказано по делото въз основа на свидетелските показания на свидетелите К. и С.. Поддържа се с жалбата, че в периода за който свидетелствуват двамата свидетели/есента на 2020г./, М. Ж. Н. е била унила и изплашена тъй като имала проблеми с мъжа, с който живеела на съпружески начала, като през този период тя депозирала пред РС П. молба по ЗЗДН, въз основа на която е образувано гр.д. № 1027/2020г. по описа на съда, като помолила П. М. Х. да бъде свидетел по делото.

Поддържа се с въззивната жалба, че през есента на 2020г. П. М. Х. и М. Ж. Н. са били в много добри отношения, като проблемите на жалбоподателката са били с мъжа, с който тя от дълги години живеела на съпружески начала, срещу който е била депозирана и молбата по ЗЗДН пред РС П.. Акцентира се, че по това време П. М. Х. е свидетелствувал в полза на М. Ж. Н., по делото за домашно насилие, за което са представени убедителни писмени доказателства. Едва година по- късно- на 06.10.2021г. П. М. Х. е депозирал в РУ П. жалба срещу М. Ж. Н., с искане тя да му върне автомобила, който и бил предоставил за ползване.

Поддържа се с въззивната жалба, че П. М. Х. и М. Ж. Н. са били в много добри отношения помежду си, като неубедителни са косвените доказателства на свидетелите К. и С., които сочат че от нея научили че П. Х. я заплашвал да му прехвърли собствеността върху жилището си, което тя споделила с тях по това време. Възразява се с жалбата че обжалваното решение на РС П. в тази му част е необосновано, тъй като свидетелските по казания на двамата свидетели не подкрепят убедително тезата на ищцата във връзка с предявения от нея иск по чл. 30 от ЗЗД.

Във връзка с оплакването за необоснованост на обжалваното решение на РС П., поддържа се че в съответствие с разпоредбата на закона и утвърдената съдебна практика, не се установява и доказва по делото че М. Ж. Н. е била принудена да сключи сделката изповядана с НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2020г. по описа на Нотариус Ф. Ш., поради това че П. М. Х. е възбудил у нея основателен страх, чрез заплашване и въздействие върху волята на лицето или чрез психическа принуда. Сочи се че в закона не се уточнява начина по който следва да е възбуден такъв страх, но следва същият да е основателен, т.е. у лицето да съществува увереност, че възбудените страхови представи могат действително да се осъществят, като от обективна страна следва също така тези страхови представи да са налице и към момента на сключването на самата сделка. Поддържа се с жалбата че по делото не е проведено такова пълно и главно доказване. Точно обратното- страните по делото са били в прекрасни отношения към момента на сключването на сделката, като техните отношения са се влошил през есента на 2021г.

Възразява се с въззивната жалба срещу изводите на съда за основателност на предявения иск по чл. 30 от ЗЗД, тъй като по делото не се установява и доказва по никакъв начин, че към момента на сключването на сделката за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, вместо неизпълнено парично задължение, ищцата да е била с променено психоемоционално и физическо състояние, като изводите на съда в този смисъл противоречат на всякаква правна и житейска логика. Поставя се въпроса и за това, че дълго 2 време след сключване на сделката ищцата е бездействала и не е сезирала компетентните органи за проявено срещу нея заплашване. Поддържа се с въззивната жалба, че проблемите на ищцата имат семейно битов характер, нямат нищо общо с отношенията между нея и П.

М. Х. и са свързани с лицето, с което тя е живеела на съпружески начала.

Излагат се доводи с въззивната жалба, за това че обстоятелството че едно лице се е разпоредило с единствения си недвижим имот, за което няма законова забрана, не води веднага до извода че това разпореждане е извършено под заплаха по смисъла на чл. 30 от ЗЗД.

Като неоснователни се определят в тази насока и доводите на съда, че сумите за чието издължаване са били прехвърлени имотите, са приблизително равни на данъчната оценка на имотите, което означава че същите не кореспондират с пазарната цена на прехвърлените имоти. Поддържа се с въззивната жалба, че договарящите се страни са свободни да определят цената, на която да изповядат една сделка и това е гарантирано им от закона право.

Като неоснователни се определят изводите на първоинстанционния съд, в подкрепа на доводите му за уважаване на предявения иск по чл. 30 от ЗЗД, че след прехвърлянето на собствеността на имотите, П. М. Х. не е установил фактическа власт върху същите, а М. Ж.

Н. е продължавала да ползва жилището си в гр. П.. Сочи се с жалбата, че П. М. Х. е собственик на жилище в гр. Разлог, където живее със семейството си, а когато идва в гр. П., винаги отсяда в прехвърлените му имоти. Обстоятелството че въззиваемата продължава да ползва имотите, е израз на добрата му воля и проявената от него човечност.

С оглед на изложеното с въззивната жалба и на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК, иска се от въззивния съд да бъде отменен обжалвания съдебен акт като неправилен и необоснован и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск по чл. 30 от ЗЗД като неоснователен.

Направено е искане за присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

С писмена молба по делото от 05.10.2022г., пълномощникът на въззивника- адв. Г. Ц., поддържа въззивната жалба, въз основа на съображенията изложени в нея и моли съда да отмени обжалваното решение на РС П. като неправилно и необосновано. Претендира разноските, направени пред въззивния съд, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

3

При устните състезания по делото пред настоящата съдебна инстанция, пълномощниците на въззиваемата- адв. Й. и адв. Г. оспорват въззивната жалба като молят съда да потвърди обжалваното решение на РС П. като правилно и обосновано. Излагат се доводи че по делото са събрани категорични доказателства от които се установява опорочаване на волята на М.

Ж. Н. за сключване на договор за прехвърляне на всичките и недвижими имоти на въззивника П. М. Х., като това е станало чрез заплашване, което е възбудило у въззиваемата основателен страх за нейния живот и за живота на дъщеря и. Акцентира се в пледоариите на процесуалните представители на М. Ж. Н., че заплашването е субективно въздействия върху волята на един човек, като същото остава скрито, като в публичния процес може да бъде доказвана само неговата външна проявна форма. В този смисъл от събраните по делото доказва се доказва емоционалното и психическо състояние на М. Ж. Н. към есента на 2020г., като в тази насока следва да бъдат кредитирани от съда свидетелските показания на свидетелите К. и С., макар същите да са производни доказателства, тъй като сочат на данни възприети от свидетелите от въззиваемата. Отделно в подкрепа на основателността на предявения иск, поддържа се от пълномощниците на М. Ж. Н., че съдът следва да съобрази и обстоятелството че за дълг от 15 000лв., въззиваемата е прехвърлила на П. М. Х. цялото си движимо и недвижимо имущество.

За да се произнесе със съдебния си акт по депозираната въззивна жалба и в рамките на своята компетентност по закон, настоящият състав на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството пред РС П. е образувано по предявен иск от М. Ж. Н., ЕГН **********, от с. Р., ул. „Л. К.“ № *, с настоящ адрес: гр. П., ж.к.“С.“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу П. М. Х., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „М.“, № *, с искане да бъде унищожен договор за прехвърляне на недвижим имот, вместо изпълнение на парично задължение, материализиран в НА № *, том *, рег. № *, нот. дело № */2020г. по описа на Нотариус Ф. Ш., поради заплашване по смисъла на чл. 30 от ЗЗД. Поддържа се от ищцата, че волята при сключването на договора е била опорочена и че същата е мотивирана за сключване на атакуваната сделка поради заплашване, извършено от ответника и изразяващо се в системното възбуждане на основателен страх, че в случай че откаже да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти, поставя в опасност своя живот и този на дъщеря си. Излагат се доводи, че поради изложеното сключената сделка е унищожаема и се иска от съда да уважи предявения иск по чл. 30 от ЗЗД.

Претендират се от ищцовата страна и съдебни разноски.

В исковата молба/ИМ/, въз основа на която е образувано гр.д. № 1456/2021г. по описа на РС П., ищцата М. Ж. Н. твърди че е собственица на недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор * по КК и КР на гр. П., одобрени по ЗКИР, съставляващ /ЖИЛИЩЕ- АПАРТАМЕНТ */, с площ от 62.71кв.м., находящо се на * етаж от блок *, в ж.к.

„С.“, гр. П., ведно с прилежащите му- избено помещение № 12 и 4,8218 % идеални части от общите части на сградата, както и върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *, в кв. * по плана на с. Р., общ. П., одобрен през 1960 г., ведно с изградената в неговата южна лицева 4 част ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Ищцата сочи в ИМ, че през 2020г. се запознала с ответника П. М. Х. и го допуснала да ползва когато идва в гр. П.- една свободна стая от жилището и в гр. П.. Твърди че по това време била много уязвима, преживявала труден период- фактическа раздяла с мъжа който е баща на детето и. Изпитвала страх да остава сама, била без защита срещу действията на мъжа с който преди това живеела на съпружески начала.

Ищцата твърди че П. М. Х. постепенно започнал да иска от нея пари на заем, с обясненията че има дългове към лица, на които дължи пари и които заплашват живота му. Постепенно ответникът свързал тази своя задлъжнялост и заплахата срещу него за убийство, с опасността за живота и здравето на самата ищца и на нейната дъщеря, като заявявал, че ако М. Ж. Н. не му даде пари и той не извърши частично плащане на задълженията, това създава заплаха и за живота на самата нея и на нейната дъщеря. Ищцата твърди, че когато отказвала да му даде пари, ответникът ставал агресивен и се нахвърлял върху нея- крещял, заплашвал и инсценирал телефонни разговори с хората на които дължи пари и които го заплашват да посегнат на живота му.