Решение № 2123 от 22.05.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 2123

Хасково, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700287 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 197, във вр. с чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от Д. Х. Д., чрез адвокат И. И. от АК – Кюстендил, против Решение № 41/17.02.2026 г. на И.Д. Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата ѝ срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) с изх. № [рег. номер]-023- 0000293/02.02.2026 г., издадено от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, Дирекция „Събиране“, офис Хасково.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречието му с материалния закон и с неговата цел. В тази връзка най-напред се твърди, че административният орган не спазил изискването на чл. 6, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) да не извършва действия, водещи до причиняване на вреди, в т.ч. такива по налагане на обезпечителни мерки, които не били изрично изключени от забраната и ако причиняват вредни последици, не бивало да се налагат. Още повече, че при предварителното обезпечение задълженията все още не били ликвидни или били ликвидни, но не и изискуеми. В конкретния случай не било мотивирано соченото от чл. 121, ал. 1 ДОПК съществено затруднение при събирането на очакваните задължения от ревизията, което било основание за налагане на предварителните обезпечителни мерки. А така се препятствала преценката доколко органът упражнил законово предоставените му правомощия в съответствие с целите на закона. В искането за предварително обезпечаване предполагаемият размер на бъдещите публични вземания бил посочен като сума, но без да бъде обоснован по какъвто и да било начин. Следователно, предполагаемият размер на задълженията, който бил задължителна предпоставка за налагане на обезпечителната мярка, не бил доказан и това водило до липса на основания за налагането ѝ, респ. до основание за отмяна на процесното постановление. Освен това липсата на обоснованост и мотивираност по отношение размера на предполагаемите бъдещи публични вземания, навеждало на извод за непропорционалност и несъразмерност на мярката, в нарушение на чл. 121, ал. 3, чл. 195, ал. 7 ДОПК. Твърди се още, че както от ПНПОМ, така и от сезиращото искане на ръководителя на ревизията и от приложената преписка не се установявали конкретни данни, че с действията си задълженото лице щяло направи невъзможно или ще затрудни събирането на публичното задължение. Счита се, че посочените пороци не могли да се поправят със залагането на мотиви в решението на директора на ТД на НАП, пред който постановлението на публичния изпълнител било оспорено. На следващо място се поддържа, че с процесното ПНПОМ бил наложен запор върху банкова сметка, по която се превеждала пенсията на жалбоподателката, а пенсията била несеквестируемо имущество по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК и не подлежала на принудителното изпълнение. На основание чл. 195, ал. 6, т. 2 ДОПК МПС-та ѝ пък следвало да се запорират по застрахователната стойност, но в нарушение на закона такава не била посочена от публичния изпълнител.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното решение, както и потвърденото с него ПНПОМ, като се укаже на съответния публичен изпълнител да вдигне изцяло наложените обезпечения.

Ответникът по жалбата - Директор на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, я оспорва като неоснователна и се моли тя да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Искане за предварително обезпечаване на задължения и мотиви за налагането на ПОМ № Р-16002625004640-039-001/30.01.2026 г. от С. М. З. на длъжност Главен инспектор по приходите, в качеството си на ръководител ревизия, до Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 121, ап. 1 ДОПК, е предложено да бъдат наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002625004640-020-003/07.01.2026 г. и срок за извършването ѝ 09.02.2026 г., на Д. Х. Д.. Искането е мотивирано с това, че в хода на ревизията е установено, че за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2023 г. чрез куриерско дружество "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД жалбоподателката е извършвала електронна търговия с дрехи и обувки, като е реализирала продажби общо в размер на 663 762,70 лв. Събраните документи доказвали осъществяването на търговска дейност без регистрация по ТЗ, доходите от която не са били декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година и за тях не са били внесени дължимите данъци, т.е. същите са били укрити. Предвид реализираните приходи, Д. Х. Д. е следвало да се регистрира за целите на ЗДДС, което не е било направено от нея и съотв. за извършените продажби не е начислявала ДДС. Тъй като през ревизирания период е извършвала трудова дейност, същата е подлежала на задължително социално и здравно осигуряване в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО и дължала ЗОВ на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, чл. 127, ал. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, поради което е било необходимо налагането на предварителни обезпечителни мерки. В искането са посочени още очакваният размер на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт и ще подлежат на внасяне към 30.01.2026 г., а именно: ДДС – 51 129,19 евро главница и 6 600,78 евро лихва; ЗО - 1 431,62 евро главница и 178,95 евро лихва; ГД по ЗДДДЛ – 5 112,92 евро главница и 501,07 евро лихва; както и данни за установеното имуществено състояние на ревизираното лице.

С ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000293/02.02.2026 г. от В. А. – главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, във връзка с горепосоченото искане и на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, са наложени следните обезпечителни мерки, а именно: 1. Запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ***. АД, У. Б. АД, **** ЕАД и БАНКА *** АД за сумата от 64 954.53 евро; 2. Запор върху следните МПС: лек автомобил марка [Наименование], модел Ф.А., рег. № [рег. номер], и лек автомобил марка [Наименование], модел М. В.***, рег. № [рег. номер]. Посочено е, че целта е максимално да бъде защитен интересът на държавата при спазване правата на ревизираното лице, като са взети предвид посочените в искането мотиви за налагане на предварителни обезпечителни мерки, че в следствие на извършваната ревизия ще се установят задължения в предполагаем размер от 64 954.53 евро в това число главница 57 673.73 евро и лихва 7 280.80 евро към 30.01.2026 г. и ще се затрудни тяхното събиране. Според представените справки от № 1 до № 5 /обр. от Сд-41 до Сд45/ ревизираното лице притежава 1/3 недвижим имот - апартамент, който се явява основно жилище и е несеквестируемо по смисъла на чл. 213, ал. 1, т. 2 ДОПК, а предложената за обезпечение мярка запор на два броя МПС-та и четири банкови сметки се явявала възможност да бъде обезпечен частично предполагаемия размер на задължението, като по този начин се гарантирал интересът на публичния взискател, не се възпрепятствала или спирало дейността на ревизираното лице и било имущество, което може да послужи за погасяване на задълженията при евентуално бъдещо неизпълнение на установените задължения.

В преписката се съдържат и Удостоверения № 00000480/03.02.2026 г. и № 00000481/03.02.2026 г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“, според които лекият автомобил [Марка], модел А., рег. № [рег. номер] е със застрахователна стойност от 22 000,00 евро, а лекият автомобил [Марка] модел ВИТО 115 ЦДИ, рег. № [рег. номер] е със застрахователна стойност от 1 600,00 евро.

До горепосочените банки, както и до ОДМВР - Хасково са изпратени запорни съобщение на основание чл. 202, ал. 1/ал. 7 ДОПК, като от същите са постъпили отговори за налагане на запори, а от *** Банк ЕАД е посочено още и че по сметката няма наличност, а от ***. АД – че лицето не е клиент.

Срещу ПНПОМ изх. № [рег. номер]-023-0000293/02.02.2026 г. е подадена жалба с вх. рег. № Ж-16-96/11.02.2026 г. от Д. Х. Д., като с Решение № 41/17.02.2026 г. на И.Д. Директор на ТД на НАП Пловдив тя е оставена без уважение. Прието е, че в конкретния случай са налице всички законови предпоставки за налагане на обезпечителните мерки, като стриктно е спазен редът за налагането им. Самото постановление е издадено в предвидената от закона форма, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми от чл. 196, ал. 1 ДОПК реквизити, като е постановено при правилното приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Посочено е още, че при предприемането на действия по предварително обезпечение, публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения, както и относно мотивите, обуславящи налагането на предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия орган. Преценката му за възможното затруднение при удовлетворението на бъдещото вземане е счетена за обоснована с оглед направена съпоставка между предполагаемия размер на задължението, който в случая е особено голям (64 954.53 евро към 02.02.2026 г.) и наличната информация в регистрите на НАП за имуществото на бъдещия длъжник. Възраженията на жалбоподателката, че не била изискана застрахователна стойност на запорираните превозните средства; че по запорираните банкови сметки постъпвала пенсията ѝ, която съгласно чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК е несеквестируем доход; и че били нарушени разпоредбите на чл. 195, ал. 7 ДОПК, чл. 198, ал. 2 ДОПК и чл. 6 АПК са подробно обсъдени. Отделно от това е посочено и че за нея винаги съществува възможността за замяна на наложеното обезпечение и по-конкретно на имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, с друго равностойно обезпечение по реда на чл. 199 ДОПК.

Видно от представената обратна разписка, оспореното решение е получено на 23.02.2026 г., а жалбата срещу него е подадена чрез органа по пощата на 26.02.2026 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 121, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, като те се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197. В ал. 1 на последната разпоредба е предвидено, че ПНОМ може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, а неговото решение подлежи на обжалване пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му – ал. 2 на с.з. От друга страна, от разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ДОПK, регламентираща хипотезите, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка, се налага изводът, че предмет на съдебен контрол в настоящото производство е и ПНПОМ.