Решение № 1275 от 24.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. Варна, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501466 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод по повод въззивна жалба на З. И. П. срещу Решение № 1307 от 05.05.2022г. по гр.д. № 9691/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, СО „Боровец[1]юг“, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, целият с площ от 2838 кв.м., с площ на реалната част от 264 кв.м. и при граници на частта: ПИ ***;

*** и останалата част от ***, която на приложената скица №15706689-05.08.2020г. на л. 12 от делото е обградена с контур и защрихована с червен цвят, съвпадаща със защрихованата в син цвят част от ПИ с идентификатор *** по скица - Приложение № 7 от заключението по СТЕ, която съставлява неразделна част от решението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. С Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна, на което Държавата основава правото си, не е възстановено правото на собственост на ответника, а само е признато правото на възстановяване. След влизане в сила на ПНИ, одобрен със Заповед на ОУ от 04.12.2002г. обаче, видно от заключението на СТЕ не е издадена Заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в полза на Държавата. След като липсва акт за 1 възстановяване на собствеността, то Държавата не е станала собственик на имота на твърдяното основание. В този смисъл се позовава на съдебната практика по Решение № 104 от 04.09.2017г. по гр.д. № 4269/2016г. на ВКС, III ГО, в което е прието, че държавата запазва собствеността си върху земеделски земи, заварени по ЗСПЗЗ, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване /чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 45, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общински фонд се установяват служебно от ОСЗ, като се постановява решение по чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай спорният имот попада в урбанизирана територия, поради което Държавата не може да се легитимира като собственик на основание признавателно решение на ПК. Отправя искане във връзка с изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.

В отговор на жалбата Държавата оспорва доводите в нея с други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Оспорва допустимостта на иска, съответно на решението, с аргумент, че по предявения отрицателен установителен иск ищецът не е доказал правен интерес от водене на същия. В тази насока посочва, че обоснован с доказателствата по делото е изводът на ВРС, че процесният имот е държавна собственост, придобит по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ вр. чл. 45 от ППЗСПЗЗ – запазена държавна собственост върху земеделска земя, заварена от ЗСПЗЗ, като придобиването е по силата на закона – на основание чл. 6 от Конституцията от 1947г., както и по силата на Конституцията от 1971г. е съществувала само държавна собственост, а съгласно чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик. Така още преди колективизацията и по силата на закона имотът е бил собственост на Държавата и към момента на влизане на ЗСПЗЗ в сила. Процесният имот представлява част от имот държавна собственост установен с Указ № 16/17.06.1946г. Имоти в м. „Чиган“ /сега „Боровец-юг“ в землището на Галата, Варна са отнети от частни лица за нуждите на отбраната и са предоставени на МО за „Бреговата батарея“. Процесният имот попада в отчуждени за нуждите на МНО земи и необходимостта от тези терени не е отпаднала, като в ПИ 4111 по КККР и към момента има изграден бункер. В Разписния лист към КП/1960г. като собственик на имота е посочена държавата с предназначение на територията земеделска. Процесната реална част с площ от 266 кв.м. от КП/1997г. в КП/1960г. попада изцяло в границите на ПИ 1058, целия с площ от 29300 кв.м. по КП/1960г. Записан е и като държавен в разписните листи към КП/1996г., като имотът попада в обхвата на НИ № 2238 с площ от 3736 кв.м. По ПСИГ/1997г. процесният имот попада изцяло върху стар имот № 1058. По ПНИ/2002г.-2003г. имотът е записан като държавен на МЗ, като същото е записването и в регистъра към действащата КККР. НИ № 2238 е създаден за стар имот № 1058 и е образуван от съседни разлики над 600 кв.м. на ползвателски имоти. Позовава се също, че след изменението на ЗСПЗЗ от 1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с ПНИ. Имотът е заявен с пореден № 14 в заявление от 1992г. и установен с КП от 1959г. С решение № 322-4/29.05.2000г. на ОС – Варна са одобрени околовръстен полигон и са създадени нови СО /25 на брой/, сред които и СО „Боровец-юг“. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 59/21.07.2000г. и след влизането му в сила територията е загубила земеделския си 2 характер и е станала урбанизирана. До този момент земята е била земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, като земеделския характер е изгубен едва след 21.07.2000г.

Правноирелевантна е от друга страна фактическата власт върху имота осъществявана в периода до реституцията на имота, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с решение на ПК – Варна № 725/26.07.2000г., както и до настоящия момент доколкото ПНИ за имот ПИ № 2238 е влязъл в сила едва на 10.01.2011г., а заповед на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е издадена и към настоящия момент. Държавата е придобила собствеността върху имота и на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, като имотът е ДПФ. А съгласно чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ давност не тече, поради което дори ищецът да е владял отделна част от имота, то той не е могъл да я придобие на оригинерно основание. Придобивна давност срещу Държавата не е могла да тече в полза на ищеца на основание § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПЗЗ през сочения период до датата на предявяване на исковата молба /13.08.2020г./, както и с оглед съществуващата забрана за придобиване по давност на държавна собственост съгласно чл. 86 от ЗС /ред., ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./. Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се обезсили поради недоказан в хода на делото правен интерес от иска, евентуално обжалваното решение като правилно да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от З. Държавата, представлявана от министъра на земеделието отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не са собственици на реална част от поземлен имот, представляващ имот с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изп.

Директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, СО “Боровец юг”, целият с площ от 2838 кв.м. и с площ на реалната част от 264 кв.м. и при граници на частта: имоти с ид.

***; *** и останалата част от имот ид. ***.

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл: ищецът е собственик на описаната реална част, от имот с ид. ***, която е окунтерена и щрихована в червен цвят на скица на л. 26 от делото на основание придобивна давност. Придобил е правото на собственост по отношение на съседния имот с ид.

*** на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследяване на баща си Иван П., на когото имотът е бил предоставен за ползване през 1968г. Наред с предоставения за ползване имот ид. 1080, от 1968г. наследодателят, а след смъртта му ищецът владеят и реалната част от 264 кв.м. от ПИ с ид. 4111. ПИ 1080 и реалната част от ПИ 4111 са заградени заедно с ограда. Правото на собственост е придобито от наследодателя му, както и от ищеца на 3 основание придобивна давност, тъй като първият е установил владение върху процесната реална част през 1968г., а след неговата смърт ищецът продължил владението в трайно установените му граници и то е упражнявано непрекъснато, спокойно и явно до настоящия момент. През 2018г. ищецът предприел действия за снабдяване с НА по обстоятелствена проверка, когато узнал, че в кадастралните регистри ПИ 4111 е записан като собствен на Министерство на земеделието, храните и горите. Това записване поражда колизия на правата и поражда правен интерес за ищеца от установяване със СПН, че държавата не е собственик на частта и довършване на обстоятелствената проверка с акт в негова полза.

Държавата не е могла да придобие собствеността върху спорния имот, тъй като същия не е бил обобществен или отнет и до образуване на СО „Боровец юг“ е представлявал земеделска земя. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по делото.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил допустимостта, а евентуално основателността на иска. Оспорил фактическите твърдения за придобиване на основание придобивна давност, както от наследодателя на ищеца, така и от него. Посочил, че спорният имот е записан като държавна собственост още в ПНИ за СО „Боровец юг“, одобрен със Заповед № РД -1-7706/04.12.2002г на областния управител.С Решение № 725/26.07.2000г. на ПК – Варна, Министерство на земеделието, гр. София е признато за собственик на нива от 36.920 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в м. „Чиган“, землище Галата, представляващ имоти №№ 1031, 1032, 1057, 1058 и 1070 по плана на стари имотни граници, изготвен през 1996г. По силата на чл. 45, ал. 1 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от ДПФ се установяват от ОСЗ. Имот 4111 е държавна собственост, попада в терен по § 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, като към момента липсва издадена заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Началният момент, от който може да тече придобивна давност при незавършен фактически състав на земеделската реституция е възстановяването на собствеността. Последното изключва течението на давност в полза на ищеца. Наред с това имотът е държавен по силата на закона, а физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, поради забраната за придобиване по давност на земите в случая от ДПФ, установена с разпоредбата на чл. 86, § 1 от ЗД на ЗС, чл. 24, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Наред с това, имотите в този терен са били предоставени на Министерство на отбраната временно поради отпадане на нуждата от тези имоти, на ГНС – Варна, като същият го е раздавал за временно ползване на основание ПМС № 21/1963г. Поради всичко изложено, отправила искане предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 008 от 29.01.2010г. на основание § 4, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ на м. „Боровец юг“, землище Галата на Кметът на Община Варна наредил З. И. П. да придобие правото на собственост при условията на § 4а, ал. 1 от 4

Разпечатката съдържа 26 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89dcab85-5cd8-48bc-885a-6973b75cd510