Решение № 121 от 03.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Перник, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

НИНА М. КОРИТАРОВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500291 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. с чл. 444, т. 7 ГПК, като е образувано по депозирана Жалба вх.№ 12159/10.03.2026 г. о т С. Л. Х., ЕГН: **********, адрес: ***, представляван от адв. Д. Т. Г.-М., в качеството му на длъжник по изп.д. № 20257530402129/2025 г. срещу действия на ЧСИ С.Б., с които е насочено изпълнението върху възбранено несеквестируемо имущество - единствено жилище по чл. 444, т. 7 ГПК, включително срещу изброените тук изпълнителни действия: а) налагане на възбрана върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията-Радомир с вх. per. 337/19.02.2026 г. (б) отказ/разпореждане на ЧСИ С.Б. по изп. дело № 20257530402129/2025 г. обективиран в изх.

№ 10312/26.02.2026 г., с който е оставена без уважение молбата на длъжника - С. Л. Х. от 25.02.2026 г. за признаване на несеквестируемост на недвижим имот като единствено жилище по чл. 444. т. 7 ГПК и (в) извършването на опис на недвижимия имот с Протокол за опис на недвижим имот от 27.02.2026 г. Жалбоподателят счита, че настоящата жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от длъжника поради следното: съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т 2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното действие, което нарушава несеквестируемостта - в този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 Г., ОСГТК на ВКС, съгласно което „Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият 1 обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо“ и още:

,.Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението, до изтичане на едноседмичния срок от връчване на съобщението за насрочване на проданта “, както и че „Преждевременната (подадена преди да започне да тече срокът) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени въпросите относно несеквестируемостта... “ от същото тълкувателно решение. Твърди, че по изпълнително дело № 20257530402129/2025 г. ЧСИ С.Б. бил насочил принудително изпълнение към следните идеални части от съсобствени недвижими имоти на длъжника - С. Л. Х. (в обем на права): ¼ ид.ч. о т (една четвърт) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. № ***(дворно застроено място) - целият е площ по нотариални актове и по геодезическо заснемане /скица/ от 1026 /хиляда двадесет и щест/ кв.м., находящ се в махала „***“, ***, Община ***, ***област, в старозастроената част на селото, за който съгласно кадастралния план на с. *** бил отреден поземлен имот е пл. номер 2027 с площ на целия имот по геодезическо заснемане /скица/ от 1026 /хиляда двадесет и шест/ кв.м. и при съседи /граници/ на целия имот по геодезическо заснемане /скица/: път, през пътя - имот на К.С.П., път, през пътя - имот на К.С.П., имот на К.С.П., имот на В.В. - всички находящи се в махала „***“, с. ***, Община ***, *** област, ведно с ½ идеална част от находищата се в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩАТА СГРАДА със застроена площ по геодезическо заснемане от 53 /петдесет и три/ кв.м.,. наричани заедно по-долу „Имотът“. Посочва, че на 25.02.2026 г. длъжникът подава до ЧСИ С.Б. молба, че Имотът представлява единственото му жилище и е несеквестируем по смисъла на чл. 444, т, 7 ГПК, поради което изпълнението следва да бъде прекратено. С писмо изх. № 10312/26.02.2026 г., изпратено на длъжника и получено от него по електронна поща-на 02.03.2026 г., ЧСИ бил отказал да уважи молбата, като е изложил мотив, че:

„Принудителното изпълнение било насочено върху недвижим имот, който съгласно влязлото в законна сила на 30.01.2024 г. Решение №1/04.01.2024 г. на РРС, по уважен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД (Павлов иск), се счита за собственост на длъжника“. Счита, че съгласно чл. 444, т. 7 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, не притежават друго жилище, независимо дали длъжникът живее в него. Видно от приложената справка от Имотния регистър за всички служби по вписванията, относно лицето - С. Л. Х., същият не притежава друго жилище или жилищен имот на територията на Република България, освен подробно описания в т. 1 от настоящата жалба. Длъжникът съставлявал едночленно семейство - същият бил разведен и имал пълнолетна дъщеря, поради което бил единствен обитател на процесните идеални части от жилищна сграда с двор, в тази връзка според чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството (приета с ПМС № 31/15.02.2008 г.), му се полагали 25 кв. м. жилищна площ. Видно от описанието по т.1, длъжникът притежавал ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда с обща застроена площ от 53 кв.м. съгласно извършено геодезическо заснемане. Съгласно § 1, ал.2 от Допълнителните разпоредби към горепосочената Наредба жилищната площ не включвала кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни. При тези данни, следвало да се приеме, че площта на жилището не надвишавала жилищните нужди на длъжника, напротив тя била под нормативния минимум, определен съгласно Наредбата и са налице предпоставките на чл. 444, т. 7 ГПК. Поради това 2 притежаваната от длъжника 1/2 идеална част от жилищната сграда представлявала несеквестируемо имущество, върху което принудително изпълнение не можело да бъде насочено. Длъжникът бил собственик и на ½ идеална част от поземлен имот с пл. № 2027 (дворно място), целият с площ 1026 кв.м., находящ се в с. ***, съставляващ дворно място към описаната по-горе жилищна сграда. Притежаваната идеална част представлявала математически дял, съответстващ приблизително на 256,5 кв.м. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията „При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери ... в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м. лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици - наймалко 14 м. лице и 300 кв. м повърхност. “. Притежаваната от длъжника идеална част била под минимално допустимата площ дори при по- неблагоприятната хипотеза от 300 кв.м, поради което от процесния поземлен имот не можело да бъде образуван самостоятелен урегулиран поземлен имот. Освен това притежаваната част представлявала идеална част от имот, която не можело да бъде обособена като самостоятелен имот с лице към улица. Поради това от процесния поземлен имот в режим на съсобственост не можело да бъде обособена самостоятелна реална част, която да бъде реализирана принудително, без да се засегне използването на жилищната сграда. Несеквестируемостта на единственото жилище по чл.

444, т. 7 ГПК следвало да обхваща и земята, необходима за неговото нормално използване.

Реализирането на идеална част от дворното място би довело до възникване на съсобственост с трето лице върху терена, върху който е разположено единственото жилище на длъжника, което на практика заобикаляло защитата, предоставена от чл. 444, т. 7 ГПК. Оспорват изложените от ЧСИ мотиви, обективирани в Отказ/Разпореждане с изх. № 10312/26.02.2026 г. на ЧСИ С.Б., с което е оставена без уважение молбата на длъжника от 25.02.2026 г. за признаване на несеквестируемост на недвижимия имот като единствено жилище по чл. 444, т. 7 ГПК. С постановения отказ съдебният изпълнител бил приложил неправилно материалния закон и не бил извършил дължимата преценка относно наличието на предпоставките по чл. 444, т. 7 ГПК. Относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД не дерогирала несеквестируемостта по чл. 444, т. 7 ГПК. Решението по чл. 135 ЗЗД (Павлов иск) имало действие единствено относно противопоставимостта на извършеното разпореждане спрямо конкретния кредитор, т.е. давало възможност на взискателя да насочи изпълнение върху вещта така, сякаш разпореждането не му се противопоставя. Това обаче не означавало, че върху същата вещ отпадат общите ограничения на принудителното изпълнение, установени в ГПК. Дори при уважен Павлов иск изпълнението можело да бъде насочено само доколкото имуществото е секвестируемо. Уважаването на Павлов иск не трансформирало несеквестируемото имущество в секвестируемо, тъй като несеквестируемостга представлявала императивна процесуална защита, установена в обществен интерес, която се прилагала винаги при наличие на предпоставките по чл. 444 ГПК. Молят окръжния съд да уважи настоящата жалба и да отмени насочването на принудителното изпълнение по изп. дело № 20257530402129/2025 г. върху гореописаниянедвижим имот като несеквестируем по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК. Молят съда на основание чл. 438 ГПК д а спре изпълнението по изп. дело № 20257530402129/2025 г. в частта, насочена към гореописания имот, до окончателното произнасяне по настоящата жалба. След произнасяне на съда относно несеквестируемостта на имота, молят да бъдат отменени всички предприети изпълнителни действия, насочени към него, включително наложената възбрана и извършеният опис. Претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят З. Л. Х., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез пълномощника си адв. Х.А.М. изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди, че с уважен отменителен (Павлов) иск е обявена за относително недействителна сделка, спрямо ищеца-кредитор, която представлява дарение на недвижим имот. Срещу описа на същия имот е подадена в срок и жалбата. Твърденията на 3 жалбоподателя, че процесният апартамент представлява несеквестируемо имущество били неотносими към настоящия казус. Процесният недвижим имот бил предмет на увреждаща кредитора разпоредителна сделка, извършена от длъжника и обявена за относително недействителна спрямо взискателя с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 20231730100284. по описа на PC - Радомир, постановено по реда на чл. 135 ЗЗД. В резултат на уважения иск по чл. 135 ЗЗД. взискателят имал право да насочи принудително изпълнение върху имота така, сякаш разпоредителната сделка не била извършвана, независимо от последващите твърдения на длъжника за неговата функция като жилище.

Закрилата по чл. 444, т. 7 ГПК не можела да служи като средство за легитимиране на увреждащо поведение на длъжника, нито да обезсмисля последиците на уважен Павлов иск.

Противното би довело до недопустим резултат - длъжникът да се постави в по-благоприятно положение именно вследствие на собственото си противоправно поведение. Съдебната практика приемала, че няма законова пречка длъжникът да се разпорежда с несеквестируемите си вещи чрез залог, ипотека, изпълнение на задължението си, продажба на трето лице или дарение в полза на трето лице. Позовава се на конкретни решения на ВКС.