Решение № 100 от 01.03.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно наказателно дело 1581/2023
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 29.03.2024
- Състав
- Камен Георгиев Гатев
Цитирани разпоредби
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57ал · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137А ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.181 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. Пазарджик, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201581 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1006-002301/ 12.09.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик, жалбоподателят В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул...., чрез адв.
С. П. твърди, че при издаване на обжалваното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото е незаконосъобразно и неправилно. Не сочи доказателства и претендира разноски.
За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище с изложени съображения за неоснователност на подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя Б. е съставен
1000662/19.08.2023г. от актосъставителя К. С.
1
АУАН серия G A № за две нарушения и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 19.08.2023г. в 19.45ч. в с.Г., на кръстовището на ул.“...“ и ул.“ ...“ управлява лек автомобил ..., лична собственост и в качеството на водач на МПС от категории М1,М2, М3 и N1,N2 ,N3 , когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, в нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП; както и не е представил ППС на технически преглед, в нарушение на чл.147ал.1 ЗДвП Наложена е на В. Б. глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за първото нарушение на 137Аал.1 ЗДвП ; наложена е на В. Б. и глоба в размер на 50лв., на основание чл.181 т.1 ЗДвП за второто нарушение на чл.147ал.1 ЗДвП.
При преценка показанията на свидетеля К. С. ,Съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 19.08.2023г. вечерта в с.Г. св.С., заедно със свой колега извършвали проверка на автомобилите и техните водачи в рамките на провеждана специализирана полицейска операция.
В около 19.45ч. св.С. забелязал лек автомобил ..., чийто водач бил без поставен обезопасителен колан.Лек автомобил ..., с водач жалбоподателя Б. бил спрян и при извършената проверка се установило ,че водачът Б. не е поставил обезопасителен колан, при наличието на такъв, както и че автомобилът не е преминал технически преглед.В резултат на така констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен процесния АУАН, който подписал и получил без възражения.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С., за които няма основание за съмнение в пристрастност, въпреки , че е служител в при РУ П., ОДМВР Пазарджик.Освен това, жалбоподателят на практика не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението, а излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за частично основателна.
2
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на техните правомощия / приета Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, и при спазване сроковете на чл.34 ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение разпоредбите на чл.42ал.1т.4 и 5 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 и 6 ЗАНН, относно нарушението на чл.137Аал.1 ЗДвП, доколкото се твърди, че същото не е описано разбираемо и точно, в частност с израза „по време на движение на МПС от кат.М1“. В този аспект , това съкращение е ясно изписано по т.1 от постановлението – „в качеството на водач на МПС от категории М1,М2, М3 и N1,N2 ,N3“.Ето защо Съдът счита, че въпреки така използваното от актосъставителя и наказващия орган съкращение, в крайна сметка жалбоподателят е разбрал за какво точно е санкциониран.
Според разпоредбата на чл.137Аал.1 ЗДвП , водачите и пътниците в МПС, включително категория М1, каквото е процесното МПС, съобразно чл.149ал.1т.2 ЗДвП , когато са в движение, използват обезопасителни колани, с които МПС е оборудвано.В настоящият случай жалбоподателят Б. не е изпълнил това задължение, като от субективна страна е действал с пряк умисъл – в качеството му на правоспособен водач е бил наясно с това си задължение. Законосъобразно е наложена глоба в абсолютно определен от законодателя размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за нарушение разпоредбите на чл.42ал.1т.4 и 5 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 и 6 ЗАНН, относно нарушението на147ал.1 ЗДвП . По-конкретно Съдът споделя становището, че в АУАН и НП е посочена единствено датата на установяване на това нарушение, но и датата на неговото извършване, тъй като деянието е свързано с бездействие - - отговорното лице е следвало да изрълни задължението си в определен срок, какъвто в процесните АУАН и НП не е посочен.Следва да се отбележи, че според чл.181 т.1 ЗДвП се наказва с глоба 50лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.Т.е и законодателят е визирал като част от обективната страна на нарушението „ определен срок“ – времево обстоятелство. При това положение и за съда е невъзможно, както сочи жалбоподателят, препятства съда да събира относими доказателства, а в същото време и правото на защита на нарушителя да разбере за какво е 3 санкциониран.Ето защо в тази му част постановлението следва да бъде отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат половината от сторените от жалбоподателя Б. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което не е прекомерно , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят Б. е заплатил на адв. С. П. сумата от
400лв. адвокатско възнаграждение.Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, при наложената в настоящия случай имуществена санкция от 50лв., имущественият интерес е до 1000лв., като в този случай адвокатското възнаграждение е в размер на 400лв.
С оглед изхода на делото , частично основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е частично основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание по същество, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде определено минимално възнаграждение от 80 лева и присъдено половината от този размер , тъй като жалбата е основателна за едно от двете вменени нарушения.
По компенсация, в тежест на наказващия орган следва да се присъди сумата от 160лв., като разлика от 200лв. минус 40лв.
Воден от горното и на основание чл.63ал.ал.2т.4 ЗАНН Пазарджишкият районен съд
4
РЕШИ:
П о т в ъ р ж д а в а Наказателно постановление
№23-1006-002301/
12.09.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с която на В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.... е наложена е глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за нарушение на 137Аал.1 ЗДвП.
Отменя Наказателно постановление №23-1006-002301/ 12.09.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с която на В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.... е наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.181 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.147ал.1 ЗДвП.
Осъжда ОДМВР Пазарджик да заплати на В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.... сумата от 160лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5