Решение № 246 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С., 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110115937 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу Р. Й. П. с искане спрямо ответницата да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните суми: 580,58 лева (петстотин и осемдесет лева и 58 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „С." бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, с абонатен № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 91,73 лева (деветдесет и един лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 05.06.2024 г., 34,31 лева (тридесет и четири лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,89 лева (седем лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 05.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 36020/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Ищецът „Т. С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и такса за услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия в сила от 10.07.2016 г., 1 купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените срещу него искове. Твърди се, че ищецът не е доставял топлинна енергия през процесния период. Поддъжа се, че представените Общи условия са приети в нарушение на процедурата, поради което не го обвързват. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище по предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том **, рег. № *****, дело № ***/****г. от 29.12.2001 г., от който е видно, че Р. Й. А. Т. придобила право на собственост върху апартамент № **, находящ се в гр. С., ж. к. „С.“ ул. „Ч. п." блок *, вх. *, ет. *, със застроена площ от 75,31 кв. м.

Представена е молба-декларация от Р. Й. А. Т.мза откриване на партида при ищеца за имот на адрес: гр. С., ж. к. „С.“ бл. *, вх. *, вт. *, ап. **.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е прието, че освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения 2 имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответницата като собственик на топлоснабдения имот. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Предвид изложеното съдът приема за установено, че между страните по делото в процесния период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Т. С.“ ЕАД по отношение на процесния имот.

3

Ето защо съдът приема, че по силата на цитираните законови разпоредби между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

ОУ са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т. С.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици, като дружеството е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 15.08.2002 г., който е съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В приложение № 1 към протокола за ап. № ** също е положен подпис и е вписано името на ответницата. По делото не са налице данни за оспорване на решението на ОС от етажните собственици, поради което същото обвързва същите, след като самите са сключили договор с избрания топлинен счетоводител.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно - техническата експертиза. Съгласно заключението на вещото лице за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира 4 топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер всеки месец. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното предприятие. Извършвано е отчитане на индивидуалните уреди за дялово разпределение и водомерите за топла вода в имотите от фирмата за дялово разпределение „Т. С.“ ЕООД и са изготвени изравнителните сметки. За абоната се начислява топлинна енергия за щранг лира, като в имота няма водомер за топла вода, като абонатът не ползва битово гореща вода, доставяна от ищеца. В имота не са извършвани отчети поради липса на радиатори и водомери. Начислявана е топлинна енергия единствено за щранг-лирата и за сградна инсталация. Според заключението за абоната са фактурирани суми за прогнозно потребена топлинна енергия, която се изчислява от ФДР по консумираната ТЕ през предходния отоплителен сезон съобразно наредбата от 12.03.2020 г.