Решение № 273 от 12.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600939 по описа за 2024 година

Предмет на въззивното производство е присъда №31/08.02.2024г. по НОХД №4394/2024г. на Районен съд - Варна, с която подс.Л. Д. Д., ЕГН ********** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, пр. 2, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.55 от НК, за това че на 09.09.2021г. - 10.09.2021г., в гр.Варна, причинил на А. Н. С. от гр.Варна средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на тялото на долна челюст вдясно с разместване на фрагментите, обусловило трайно затруднение във функцията на дъвченето за период от около 2,5-3 месеца, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим.

С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на гр.ищец и ч.о. А. Н. С. сумата от 2000,00 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен гражданския иск в останалата му част за горницата до пълния предявен размер от 10 000,00 /десет хиляди/ лева, като недоказан.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск за неимуществени вреди в размер на 80,00 лева /осемдесет лева/.

На осн. чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са присъдени разноските по 1 делото.

В законоустановеният срок е депозирана въззивна жалба от адв. Р. Е. от ВАК, в качеството му на служебен защитник на Л. Д., с която се атакува постановеният съдебен акт, като незаконосъобразен, необоснован, а наложеното наказание явно несправедливо. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка. Възразява се срещу размера на присъденото обезщетение. Оспорват се приетите по делото експертизи. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В условията на евентуалност се моли за намаляване на наложеното наказание.

С допълнителното изложение към жалбата се оспорва обективността на съдебномедицинската експертиза. Посочва се, че на пострадалия са били нанесени поне два удара – един от М. В. и един от В. Н.. Прави се анализ на дадените от пострадалия сведения. Твърди се, че подсъдимият единствено е искал да разтърве пострадалия и двамата свидетели.

Поради изминалия период от пет дни след инцидента, в който пострадалия не е потърсил лекарска помощ, се сочи, че е възможно травматичните увреждания да са получени в този период при участието му в други конфликти. В условията на евентуалност твърди, че деянието е извършено при неизбежна отбрана, алтернативно - че деянието е възможно да е извършено в състояние на афект, предизвикан от пострадалия с обидни квалификации и удар срещу подсъдимия. Иска се допускане на повторна тройна СМЕ и СПЕ във въззивното производство.

Въззивна жалба е депозирана и от частният обвинител и граждански ищец А. С., чрез адв. Г. К. от ВАК, с която се атакува присъдата, както в гражданската, така и в наказателната й част. Иска се увеличаване на наказанието до средния предвиден от закона размер и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер.

С допълнението към нея по отношение на явната несправедливост на наложеното наказание се твърди, че необосновано първоинстанционният съд е възприел, че пострадалият е подстрекавал младежите към саморазправа с подсъдимия, което не се отрича, но се прави възражение, че неправилно това обстоятелство е било отчетено като изключително смекчаващо при определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Според повереника на ч.о., подсъдимият с поведението си е предизвикал конфликта, като е направил опит за разпространение на наркотични вещества на св.Г. и св.К. или склоняването им към употребата. Твърди се, че след пристигането на свидетелите Х., Н., В. и З., четиримата насочили агресията си първоначално срещу пострадалия, което предизвикало страх от физическа саморазправа, вследствие поведението на подс. Д..

Според частното обвинение при индивидуализацията на наказанието не са били взети предвид всички отегчаващи отговорността обстоятелства – че е станал инициатор на конфликта, при данни за евентуално извършено друго престъпление извън предмета на делото, открояващо го като лице с висока степен на обществена опасност. Начина на извършване на деянието – отличаващо се с упоритост и бруталност, тъй като освен юмруци подсъдимият е нанесъл на пострадалия и удари с крак по главата, като действията му били прекратени едва след намесата на св. Д. В..

2

По отношение необосноваността на присъдата в гражданско-осъдителната й част се твърди, че провокацията на пострадалия не е с такъв интензитет, който да обуслови намаляване размера на претендираните вреди.

При насрочване на делото за разглеждане във въззивното производство след запознаване с всички материали, съдът не уважи наведеното искане за допускане на повторни експертизи.

В съдебното заседание представителят на ВОП намира въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна. Солидаризира се с тази на частния обвинител и граждански ищец, в частта за явната несправедливост на наложеното наказание. Според прокурора, правилно са били интерпретирани събраните доказателства. Въпреки липсата на съответен протест, с оглед наличие на жалба от частния обвинител, счита че присъдата следва да бъде изменена, като бъде наложено по-високо наказание и присъден по-голям размер на обезщетението.

Представителят на частното обвинение – адв.К., поддържа жалбата, както в наказателната, така и в гражданската част. Приема за безспорно доказани действията на подсъдимия, който съзнателно е нанесъл множество удари, вследствие на което доверителят му е получил травматичните увреждания, за които са събрани безспорни писмени и гласни доказателства. Моли въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с адв.Р. Е., който отново акцентира върху липсата на посещение в болнично заведение в период от четири дни, въпреки сериозното увреждане на пострадалия. Твърди се, че е останал недоказан механизма на увреждането, а единствения свидетел, който е възприел сбиването е човек с психично разстройство, за който не е установено към момента на инцидента дали е могъл да възприема правилно факти от действителността. Според защитата ч.о. С. многократно е сменял версията си пред разследващите органи. Поради недоказаност на обвинението се моли подсъдимият да бъде оправдан.

В правото си на лична защита подс. Д. поиска да бъде оправдан, като поддържа обясненията си дадени пред първоинстанционния съд.

С последната си дума поиска да бъде оправдан, като твърди, че не се е сбивал с пострадалия.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съобразно изискванията на чл.314 от НПК прие за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок и от процесуално легитимирани субекти, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по НОХД № 4394/2022г. по описа на Районен съд-Варна е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу обвиняемия Л. Д. Д. с оглед извършено престъпление по чл.131а, пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие и е проверил събраните в досъдебното производство доказателства, в 3 резултат на което се установяват следните релевантни факти, които се систематизират от съда по следния начин:

Вечерта на 09.09.2021г. подсъдимият Л. Д. отишъл пред павилион за бързо хранене „Кебапа Папа“, намиращ се на ул.“Роза“ №25 в гр.Варна, тъй като се познавал със св.М. М., който работел в обекта. Двамата започнали да разговарят, като същевременно св.М. обслужвал клиенти и почиствал, а подсъдимият пиел бира. Около 22:30ч. до павилиона се приближили свидетелките К. Г., К.-М. К. и А. П.. Св.М. предложил на Г. и К. да ги почерпи с алкохол, но те отказали. В същото време подсъдимият говорел по телефона на висок глас и псувал. Момичетата били предупредени от св.П., че подс. Д. е освободен наскоро от затвора и може да е опасен, поради което свидетелките Г. и К. решили да се дръпнат настрани, а св.

П. останала при св. М. и подсъдимия.

Малко по-късно подс. Д. отишъл при Г. и К. и ги заговорил. Попитал ги за възрастта им и дали „жулят бяло“, което те възприели като въпрос дали употребяват наркотици.

Предложил им и да ги заведе на бар, но те отказали и малко след това се преместили, като св.Г. се обадила на св.Н. Х. и му съобщила какво се е случило. В този момент той бил заедно със свидетелите В. Н., М. В. и Б. З.. Х. помолил св.З., който имал автомобил, да го закара, а останалите решили да го придружат и да му помогнат при нужда, тъй като св.Х. бил със счупена и обездвижена ръка. Св.З. паркирал в близост до павилиона за дюнери и останал в автомобила, а останалите слезли и отишли до мястото, където ги очаквали Г. и К.. Двете разказали за поведението и името на подсъдимия, след което Х. и приятелите му се приближили до обекта и попитали кой е „Л.“.

В този момент освен подс. Д. и свидетелите М. и П., там се намирали св.Е. С. и ч.о. и гр.ищец С., който в началото се опитал да предотврати конфликта. Свидетелките Г. и К. от разстояние посочили подсъдимия, като човека който ги е притеснявал след което св. Х., В. и Н. му поискали обяснение. Д. първоначално отрекъл да се е натрапвал на момичетата, но след това се извинил и конфликтът приключил. Х., В. и Н. отишли при Г. и К. и всички останали там за известно време и разговаряли. След това петимата решили да си тръгват и се насочили обратно по улицата, като отново минали покрай павилиона за бързо хранене.

В същото време пострадалият застигнал свидетелите Н. и В. и се опитал да ги уговори да нанесат побой на подсъдимия, за когото твърдял, че им е отправял закани.

Посочените свидетели се ядосали и се върнали до обекта, за да поискат обяснение от подсъдимия защо ги е заплашвал, но той отрекъл. Свидетелите М. и П. също потвърдили думите му и заявили, че пострадалият създава интриги. Н. и В. преценили, че ч.о. и гр. ищец С. се опитва да предизвика сбиване. Пострадалият започнал да се държи провокативно, което подразнило св. В., който посегнал и успял да го удари с ръка в областта на носа, в 4 резултат на което от носа му изтекло малко количество кръв, което почистил с хартиена салфетка, след което взел пицата си и тръгнал към дома си по ул.“Роза“, в посока пицария „Каса Феличе“.

Подсъдимият се ядосал от опита на С. да предизвика сбиване и решил да последвал пострадалия. Застигнал го в близост до бариерата за склада на ресторант „Хепи“ и му извикал при което С. се обърнал и го попитал: „какво има“. Без да отговори, подсъдимият посегнал с ръка към главата на С.. Пострадалият успял да го изпревари нанасяйки с лявата си ръка, в която още държал кутията с пица удар по лицето на подсъдимия. Д. замахнал втори път и успял да нанесе силен удар в областта на долната челюст, вдясно в резултат на което ч.о. и гр. ищец паднал на земята, като продължил да му нанася удари с крак в областта на главата.

Това обстоятелство било възприето от намиращият се наблизо св.Д. В. и той незабавно се насочил към двамата, като извикал на нападателя. При приближаването му подсъдимият преустановил действията си, побягнал обратно по улицата и се отдалечил.

Междувременно св.В. отишъл до пострадалия, който известно време лежал на земята, без да мърда. Малко след това се изправил, като св. В. от своя страна придържал главата му, тъй като ударите, които видял да нанася подсъдимия, били силни и се опасявал да не са довели до тежки наранявания. С. успял да се изправи и малко по-късно се прибрал в дома си.

Въпреки че изпитвал силни болки от дясната страна на долната челюст, първоначално не потърсил лекарска помощ, тъй като се надявал, че болката ще отшуми. В следващите дни обаче болките се засилили и на 15.09.2021г. отишъл в лечебно заведение, където след направена ортопантомография (ОПГ) било установено наличие на фрактура на мандибулата вдясно.