Присъда № 17 от 08.05.2024, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №17/08.05.2024г. по нчхд №520/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С частна тъжба с вх.№ 31.07.2023г. на РС Пловдив подадена от тъжителя П. Х.

З. от гр. Пловдив /допълнена с молба от 02.11.2023г. листи 39 до 40 от НЧХД№520/23г./, против подсъдимата Ю. В. Р. от гр. Асеновград, обл. Пловдивска, е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, а именно затова, че на 12.02.2023г., 26.02.2023г., 12.03.2023г., 26.03.2023г., 09.04.2023г., 23.04.2023г., 14.05.2023г., 28.05.2023г., 11.06.2023г., 25.06.2023г., 09.07.2023г. и на 23.07.2023г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, като родител на децата й – Н.М. З.а и Н.П. З., не е изпълнила или по какъвто и да е начин, е осуетила изпълнение на съдебно решение относно упражняването на родителски права и относно личните контакти на тъжителя с децата, а именно Решение № 261613/31.05.2021 г. по ГрД № 499/2020 г. по описа на РС – Пловдив, в частта му досежно изпълнението на определения режим за осъществяване лични отношения между тъжителя П. Х. З. и децата - Н.М. З.а и Н.П. З..

Преди даване ход на съдебното следствие по делото, се установи, че подсъдимата Ю. В. Р. е редовно призована, но не се явява, без да сочи уважителни причини, като се намира извън пределите на страната и живее в Германия. Съдебният състав счете, че делото може да се разгледа в отсъствие на подсъдимата Р., тъй като са налице условията на чл.269, ал.3, т.3 от НПК и това няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

В процеса на водено наказателно производство, частния тъжител П. Х. З. се явява лично и назначеният служебно от съда му при условията на чл.100, ал.2 от НПК, като повереник-адв. В. К. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. В. К. изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така както е повдигнато с частната тъжба.

Анализирайки събраните по делото доказателства, счита същото за доказано по несъмнен начин, поради и което подс. Ю. В. Р. следва да бъде призната за виновна, като й се наложи предвиденото от закона наказание.

Частният тъжител П. Х. З. подкрепя казаното от неговия повереник.

В хода на съдебните прения, адв. В. В. в качеството й на упълномощен защитник от страна на подсъдимата, изразява становище противоположно на повереника на тъжителя. Анализирайки събраните по делото доказателства и най-вече тези в полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. Ю. В. Р. следва да бъде призната за невинна и оправдана. Основния акцент който се поставя е на решението по гр.дело № 449/2020г. на РС Пловдив, което според защитата все още не е влязло в сила. В този смисъл се цитира и приложеното и прието по делото като писмено доказателство Определение по гр.дело № 1349/2024г. на ВКС. На второ място, като алтернативно, в случай съдът намери достатъчни доказателства относно вината на подс. Р., пледира за приложението на чл.9, ал.2 от НК, което също води до нейното оправдаване.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимата Ю. В. Р. е родена на 09.07.1984 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, без данни за актуалното й семейно положение и месторабота в Германия, с адрес в България, гр. Асеновград, ул. „Славей“ № 11, с ЕГН **********.

За периода от време 2008г. до 28.09.2018г. подс. Р. и частният тъжител П. Х. З. живели на семейни начала, като двамата обитавали апартамент в гр. Пловдив, на ул.“Скопие“ №41, ет.5, ап.11. По време на съвместното им съжителство се родили две деца- Н.М. З.а-родена на 16.11.2010г. и Н.П. З.-роден на 12.08.2015г. /удостоверения за раждане към частната тъжба приложена по НЧХД № 4321/23г. на РС Пловдив/.

Междувременно отношенията между двамата родители се влошили, като на 28.09.2018г. подс. Р. напуснала семейното жилище в гр. Пловдив и заедно с двете деца отишла при своите родители в гр. Асеновград. За свидетелите В. П. Р. и Н. Р. случилото се било изненадващо, тъй като те дори не предполагали, че в отношенията между подсъдимата и тъжителя има някакви проблеми. В следващите месеци, подсъдимата все още ползвала майчинство, но за да не прекъсва връзката между дъщеря й тъжителя детето посещавало близкото до неговия адрес училище в гр.Пловдив. По същата причина, след навършване на съответната възраст, в найблизката до адреса на бащата детска градина бил записан и сина им-Н.. Всекидневното придвижване на двете деца от гр. Асеновград до гр. Пловдив и тяхното осигуряване за училище и на градина, създавало известни неудобства на подсъдимата, но тя правила компромиси със себе си. Подс. Р. продължавала да ги кара ежедневно с автомобилът си до гр.Пловдив, като освен до ходят на училище и на градина, с цел да не прекъсва връзката с баща им, тя давала възможност на тъжителя да ги взема от учебните занятия и да се вижда постоянно с тях. Вечер подс. Р. и двете й деца се прибирали в гр.

Асеновград. Така установения режим между двамата родители, касаещ срещите с двете деца, действал до края на 2019г. Във връзка с подадена искова молба от подс. Р. било образувано гр.дело № 499/2020г. по описа на РС Пловдив. Същото приключило с решение № 161613/31.05.2021г. с което упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца било предоставено на тяхната майка-подс.Ю. Р.. Със същото е било определено и местоживеенето на двете деца, което отново било при тяхната майката. С решението бил определен и режима за осъществяване на лични отношения между тъжителя П. З. и двете деца, който бил както следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9 до 18ч. и 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с децата. В решението било посочено, че първите четири реално проведени срещи на бащата с децата следва да се състоят в присъствие на майката или на определено от нея лице. С решението частния тъжител е бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Н.М. З.а в размер на 250лв, а на сина си Н.П. З. в размер на 200лв, както за минал период /посочен в решението/, така и считано от 14.01.2020г. занапред, като това става,чрез тяхната майка и законен представител. Освен горното, с решението било разрешено, двете деца да пътуват извън пределите на Република България, придружени от своята майка, като били посочени държавите и срока за който важи това разрешение. Към същото разрешение било посочено, че то важи за период от 5 години от влизане на съдебно решение в сила ,без да е необходимо за целта съгласието на бащата. С решението било разрешено ОДП- Пловдив да издаде паспорти за международно пътуване на децата, без за целта да е необходимо съгласието на тъжителя / заверен препис от решението приложено към частната тъжба по НЧХД № 4321/23г. на РС Пловдив/. На 07.06.2021г. по цитираното гр.дело № 499/2020г., била депозирана молба 2 от подс. Ю. В., с която тя поискала от съда да бъде допуснато предварително изпълнение на постановеното решение № 161613/31.05.2021г. в частта относно присъдената издръжка на двете деца, и в частта относно исковете по чл.127а от СК, като посочила, че искането й е с цел снабдяване с международни паспорти на децата и реализиране на пътуване с тях по време на съдебната ваканция. Подадената молба била уважена, като с определение от 08.06.2021г. на съда по гр.дело № 499/2020г., на основание чл.242 от ГПК, било допуснато предварително изпълнение на постановеното решение в частта относно определената издръжка и исковете по ч.127а от СК / заверен препис от молбата и определението върху нея също приложени към частната тъжба по НЧХД № 4321/23г. на РС Пловдив/.Постановените решение № 161613/31.05.2021г. и Определение от 08.06.2021г. били предмет на обжалване от страна на тъжителя П. З., за което било образувано въззивно гражданско дело № 2388/2021г. на ОС Пловдив. С решение № 653/04.12.2021г. на ПОС, постановеното решение № 161613/31.05.2021г. на ПРС било изцяло потвърдено, като била оставена и без уважение като неоснователна, подадената жалба от частния тъжител против определението от 08.06.2021г., с което било е допуснато предварително изпълнение на решението по исковете с правно основание чл.127а от СК /заверен препис от решението на ПОС приложено към частната тъжба/. Постановеното решение № 653/04.12.2021г. на ПОС било предмет на обжалване от страна на тъжителя П. З., за което било образувано гр.дело № 2881/2023г. по описа на ВКС. С Определение №1349/21.03.2024г. на ВКС-ІІІ-то гр.отделение по гр.дело № 2881/2023г., на основание чл. 280, ал. 3, т.1 и т. 2, предл. 5 ГПК, като недопустима, била оставена без разглеждане подадената касационна жалба от П. З. срещу решение № 653/04.12.2021 г. по възз.гр.д. № 2388/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в частите, с които е потвърдено решение № 261613/ 31.05.2021 г. по гр.д. № 499/2020 г. на Районен съд – Пловдив, в частта за присъждане на издръжка за минало време, както и в частта относно иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК. В тези му части касационното производство било прекратено. Със същото определение е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 653/04.12.2021 г. постановено по възз.гр.д. № 2388/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив в останалата обжалвана част /листи от 73 до 75 от НЧХД № 520/2023г. на АРС /.

Междувременно на 03.04.2022г.,през ГКПП Аерогара Пловдив подс. Ю. Р. и двете й деца напуснали страната /справка лист 54 от НЧХД № 520/2023г./. В един момент, това обстоятелства станало известно на частния тъжител, като невъзможността да вижда своите деца, го мотивирала за започне подава сигнали до различни институции. Такива били подадени до Началника на І-во РУ Пловдив /от 16.01.2023г./, до РП Пловдив /от 01.03.2023г./,до РП Асеновград /от 03.02.2023г. /, жалба до І-во РУ Пловдив от 02.02.2023г. Материалите по образуваните във връзка с тези сигнали преписки били обединени в пр.пр. №1480/2023г. по описа на РП Пловдив, ТО Асеновград. След извършване на цялостната проверка, наблюдаващия прокурор счел, че в така събраните материали липсват данни за извършено престъпление от общ характер, като с постановление от 02.05.2023г. било отказано образуването на досъдебно производство. Доколкото имало данни за евентуално извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, на тъжителя като заинтересована страна било указано, че може да реализира правата си по частен ред. Постановлението било обект на обжалване, като с Постановление от 15.06.2023г. на прокурор в ОП Пловдив, то било изцяло потвърдено. / заверени преписи от двете постановления приложени към частната тъжба/. Във връзка с предоставената му възможност, на 31.07.2023г., чрез подаване на частна тъжба, тъжителя П. Х. З. ангажирал наказателното отговорност на 3 подс. Ю. В. Р.. Според обстоятелствата изложени в частната тъжба и уточненията към нея, след като подс. Р. е напуснала България и след като отвела със себе си и двете им деца в Германия, тя е осуетила изпълнението на съдебно Решение № 261613/31.05.2021 г. по гр.дело № 499/2020 г. по описа на РС – Пловдив, в частта му в която според П. З. било допуснато предварително изпълнение, досежно изпълнението на определения режим за осъществяване лични отношения между бащата и двете му деца. Според изложеното това се било случило, на 12.02.2023г., 26.02.2023г., 12.03.2023г., 26.03.2023г., 09.04.2023г., 23.04.2023г., 14.05.2023г., 28.05.2023г., 11.06.2023г., 25.06.2023г., 09.07.2023г. и на 23.07.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-свидетелски показания на В. П. Р. и Н. Р., както и приложените писмени доказателства по делото, включващи Решение № 161613/31.05.2021г. по гр.дело № 499/2020г. по описа на РС Пловдив, Определение от 08.06.2021г. по гр.дело № 499/2020г. на РС Пловдив, Решение № 653/04.12.2021г. на ПОС въззивно гражданско дело № 2388/2021г. на ОС Пловдив, Определение №1349/21.03.2024г. на ВКС-ІІІ-то гр.отделение по гр.дело № 2881/2023г. по описа на ВКС, пр.пр. №1480/2023г. по описа на РП Пловдив, ТО Асеновград, Постановление от 02.05.2023г. на прокурор от РП Пловдив, ТО Асеновград и Постановление от 15.06.2023г. на прокурор в ОП Пловдив.