Разпореждане № 35070 от 19.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 35070 гр. София, 19.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско дело № 20221110116701 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на ФИРМА срещу С. Н. Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 1175,83 лева, представляваща сбор от:

422,31 лева - главница по договор за потребителски кредит № ... от 28.02.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 75,75 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 25.06.2018 г. до 25.02.2019 г.

446,31 лева - неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги,

30 лева -такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, 13,45 лева - лихва за забава от 26.04.2018 г. до 25.02.2019 г. и 188,01 лева - лихва за забава за периода от 25.02.2019 г. до 29.03.2022 г.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като е ограничен от изискванията по ал. 2 до ал. 4 от същия текст, според които кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие и видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на заявлението и представените доказателства, претендираните суми за пакет допълнителни услуги, както и такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането са дължими за приоритетно разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, както и с оглед евентуално отлагане на плащанията нa вноски, намаляване на техния размер, промяна на техния падеж и „бързо и лесно получаване на парични средства“, които „услуги“ потребителят може да използва при заплащане на посочения пакет на стойност почти еднаква с размера на предоставените за ползване парични средства.

1

В настоящия случай не се касае до предоставяне на услуги по смисъла на чл. 10а, ал.

1, а ако се приеме, че изискването на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК е спазено въобще, една част от действията, абстрактно посочени като услуги, касаят действия, свързани с усвояване и управление на кредита, за които кредиторът не може да изисква допълнително заплащане, а друга част са относими към плащания, дължими при евентуална забава на длъжника и имат характер на обезщетение в случай на неизпълнение от негова страна, заплатено предварително, без никаква яснота относно предпоставките за неговото възникване и определяне по размер.

С оглед посочената правна рамка начисляването на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да било форма или наименование противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му от потребителя. Освен това следва да се отбележи, че сборът от уговорения размер допълнителните пакети и такси надхвърля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК за годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (в този смисъл Определение от 22.07.2020 г. по ч.гр. дело № 6485/2020 г. на СГС, III "В" въззивен състав).

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част (в общ размер на вземанията за които се отхвърля 476,31 лева при претендиран сбор от 1175,83 лева) както и за съответната част от разноските следва да бъде отхвърлено, като заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се издаде за сумата в общ размер на 699,52 лева и за съответната част за разноските определени в размер на 25 лева държавна такса и 50 лева за юрисконсулт на основание чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 62236 от 30.03.2022 г. на ФИРМА срещу срещу С. Н.

Г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 446,31 лева - неплатено договорно възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 30 лева -такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, както и за съответната част за разноските.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2