Решение № 130 от 31.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1704/2023
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 31.07.2024
- В сила
- 31.07.2024
- Състав
- Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 231, б. А · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 307, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове:
Петя Хорозова
Иванка А. при участието на секретаря Силвиана Б. Шишкова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002901704 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 260068 от 21.05.2021 г. по т. д. № 94/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд в частите, с които молителят е осъден да заплати: на Е. А. С. – обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 662.32 лв.; на В. И. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и на И. А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., дължими на основание чл. 432, ал. 1 КЗ в резултат на причинената при ПТП на 16.02.2020 г. смърт на техния родственик Иван Христов Спасов, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.06.2020 г. до окончателното им изплащане.
С молбата за отмяна и допълнителното й уточнение се твърди, че в резултат на допуснати от първоинстанционния Софийски окръжен съд нарушения на съдопроизводствените правила не са били уважени доказателствени искания на ЗК ЛЕВ ИНС АД за изискване на протоколи за 1 разпит по ДП № ЗМ 22/16.01.2020 г. на РУ – Самоков и за разпит на свидетел относно механизма на произшествието, след запознаване със същите протоколи, както и не са допуснати други доказателствени искания към САТЕ във връзка с установяване на обстоятелствата, причинили ПТП. Молителят е обжалвал частично решението (за разликите над 80 000 лв. до присъдените 100 000 лв. на първите две ищци и изцяло – за третата ищца), като въззивният съд е издал съдебно удостоверение, въз основа на което молителят се е снабдил с протоколите за разпит и заключението по АТЕ, намиращи се в досъдебното производство. Наличието и представянето на тези доказателства е обусловило допускането до разпит на свидетеля Й. С. Т. и назначаването на повторна комплексна СМАТЕ, чрез които се установява съвсем различен механизъм на произшествието от приетия пред първата инстанция, както и липса на вина на застрахования водач. Твърди се, че посочените нови доказателства обуславят неправилност на решението на Софийския окръжен съд във влезлите му в сила части, поради което се моли за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане, както и за издаване на обратни изпълнителни листове срещу ищците.
Ответниците по молбата за отмяна – Е. Р. С., В. И. Д. и И. А. С., чрез процесуален пълномощник, изразяват становище за неоснователност на молбата, като оспорват доводите, че са налице нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
В проведеното публично съдебно заседание ЗК ЛЕВ ИНС АД чрез пълномощника си поддържа молбата за отмяна и моли за уважаването й, а процесуалният пълномощник на ответниците по молбата я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.
По допустимостта и редовността на молбата за отмяна съдът се е произнесъл с определение по чл. 307, ал. 1 ГПК, а по съществото й, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, настоящият съдебен състав приема следното:
Производството за отмяна е извънредно средство за защита против влезлите в сила неправилни съдебни решения, когато те са постановени в някоя от изрично предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК хипотези. На посоченото от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови 2 писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Този фактически състав изисква непълнотата на фактическия или доказателствения материал да не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а на обективна, невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.
Преценката дали обстоятелствата, респ. доказателствата, са от съществено значение за делото, се прави с оглед предмета на спора. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от такова естество, че наличието им да може да обоснове различен правен резултат по делото. Съгласно постановките на ППВС № 2/77 г. новият писмен документ в хипотезата на чл. 231, б. А ГПК (отм., идентичен с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК) трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Не се допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица, а още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица.
С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е неоснователна, по следните съображения:
На първо място с нея се релевират допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при събирането на доказателствата, които не представляват основание за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Нарушенията на процесуалните правила от страна на съда имат значение само в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК, когато са препятствали участието на страната в делото и правото й на защита - лично или чрез избран пълномощник.
Нарушението на съдопроизводствените правила в конкретния случай следва да бъде отстранено от въззивния съд при обжалване на първоинстанционното решение, което и е било сторено. Причините, поради които страната не е обжалвала изцяло постановеното срещу нея решение са от субективен характер и като такива са ирелевантни за производството по чл. 303 ГПК.
На следващо място, свидетелят Й. С. Т. е бил известен на молителя към момента на предявяване на исковата молба срещу него, тъй като фигурира като такъв с трите си имена, ЕГН и адрес в представения пред застрахователя Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 (приложен към 3 уведомлението на ищците за настъпилия покрит риск по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и получен от ЗК ЛЕВ ИНС АД на 21.02.2020 г.), но не е направено своевременно доказателствено искане за разпита му от съда. След като се касае за очевидец на произшествието, чиято самоличност е била надлежно установена и известна на молителя, той не може успешно да твърди, че е узнал за свидетеля едва пред въззивния съд и че въз основа на дадените от него показания във въззивната инстанция е установен различен механизъм на автопроизшествието, като основание за отмяна на влязлото в сила решение.
Данните за наличието на свидетеля са били на разположение на ЗК ЛЕВ ИНС АД по време на завеждането на щетата, затова и не е налице нито ново писмено доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, въз основа на които делото да бъде пререшено. Процесуалните пропуски на страната при релевирането и доказването на факти, които не са причинени от обективна невъзможност, не са основание за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
На последно място и както вече се посочи поддържаното основание за отмяна не включва в себе си свидетелски показания и заключения на вещи лица, независимо от начина на събирането им.
С оглед неоснователността на молбата, в полза на упълномощеното от Е.
Р. С., В. И. Д. и И. А. С. Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно представени договори за оказване на безплатна правна защита и съдействие в настоящото извънинстанционно производство, определено в размер на 3 500 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗК ЛЕВ ИНС АД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 260068 от 21.05.2021 г. по т. д. № 94/2020 г. по описа на Софийския окръжен съд в неговите осъдителни части.
4
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, да заплати в полза на Адвокатско дружество „Йовчев и Евгениев“, ЕИК 175329936, 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5