Решение № 79 от 28.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Пазарджик, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20225200100496 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Община Лесичово с адрес на управление село Лесичово, ул.“Никола Чочков“№11-13, представлявана от кмета С. Л., чрез пълномощник адв.Л. К. от АК-Пазарджик против:„НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОБУДА- 1914", с ЕИК 112075983, представлявано от С. С. Г. Председател, със седалище и адрес на управление с.

Динката, ул. „Първа" № 42, общ. Лесичово с правно основание: чл. 124 от ГПК.

Обстоятелствата на които се основава исковата молба са следните:

Ищеца ,чрез процесуалния си пълномощник твърди,че на 05.07.2013 г. с договор за дарение акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970, по описа на Службата по вписванията - ИР Пазарджик, доверителят му е прехвърлил чрез дарение в собственост на ответника следния недвижим имот: УПИ VIIчиталище, в кв. 14 по ПУП на с. Динката с площ от 2574 кв.м. ведно с построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 646 кв.м.

Твърди,че описаната по-горе сделка е привидна. Никога ищцовата община не е имала намерение да дари на ответното сдружение с нестопанска цел собствения си имот. Формално са използвали нотариалната форма за дарение на имот с цел реализирането на проект по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за саниране на читалищната сграда. След реализирането на проекта ответника се задължи да върне собствеността, но и до настоящия момент това не е сторено.

Обстоятелство, че процесната сделка е привидна се знаеше от тогавашния председател на ответника, като неговото съгласие бе изразено в нарочно издадения обратен документ (contra letter).

Доверителят му не желае продължаване на това правно състояние, същевременно ответника не изпълнява поетото задължение да възстанови собствеността. Касае се за имот общинска собственост, пряко отговорност за защитата на който носи кмета на Общината. Сграда е свързана с 1 провеждането на различни културни мероприятия на територията на селото, организатор на които е Община Лесичово. За всяко мероприятие следва да се иска разрешение от ръководството на читалището, което де факто се титулова за собственик на сградата, но де юре не е. Това затруднява дейността на общината , както и предоставянето на различни услуги на населението. Всичко това обосновава правния интерес от настоящия установителен иск, с който желаем установяване на твърдяната от нас привидност и обезсилване на вписания в имотния регистър договор за дарение.

Моли да се приеме за установено по отношение на ответника, че изповяданата в договора за дарение на недвижим имот от 05.07.2013 г. сделка е привидна, поради което нищожна. Претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

С допълнителна молба ищеца уточнява, че в процесната сграда, нанесена в кадастралния и регулационния план на с. Динката като читалище, се помещават освен читалището още зала и помещения пряко свързани с дейността на Община Лесичово. Там се провеждат обществени и културни мероприятия, организирани от общинска администрация. Формално сградата се води като собственост на ответното читалище, но де факто това е общинска собственост. При насрочването и провеждането на всяко мероприятие е необходимо информирането на читалищното ръководство и получаването на неговото съгласие, за да се осигури достъп, например до киносалона. Това създава затруднения от организационен характер. След обновяването на сградата по проект по Програмата за развитие на селските райони за период 2003 2013 г. на Европейския съюз, отпадна необходимостта същата да се води собственост на юридическото лице - ответното читалище. Същевременно ответника не изпълни договореното да възстанови от юридическа страна собствеността върху имота в полза на Община Лесичово.

Предстои приемането на бюджет 2023 г за Община Лесичово, в който трябва да се предвидят средства за издръжката на този имот. Това не може да бъде законно извършено, докато формално собствеността се води на ответното Читалище.

Това обосновава правния интерес от установяване със сила на пресъдено нещо, че процесното дарение е нищожно.

Формулирано е искане да се постанови съдебен акт, с които се приеме за установено по отношение на ответника „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ПРОБУДА- 1914”, с Е И К 112075983, че изповяданата в договора за дарение на недвижим имот от 05.07.2013 г. сделка, вписан в имотния регистър с вх. № 5970, акт. 22, т. 9 дв.вх. p e r. № 5970, е привидна, поради което е нищожна.Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не изразява становище по иска.

Пазарджишкият окръжен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, доводите на страните, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, спазвайки разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 05.07.2013г. с договор за дарение –- акт 22, т. 9, вх.рег.№ 5970, по описа на Службата по вписванията - ИР Пазарджик, ищецът е прехвърлил в собственост на ответника 2 следния недвижим имот: УПИ VII-читалище, в кв. 14 по ПУП на с. Динката с площ от 2574 кв.м. ведно с построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 646 кв.м.

Видно от споразумение от 05.07.2013г с нотариална заверка на подписите на двете страни рег.

№5087/04.07.2013г по описа на нотариус Н.Хантова с рег.№154 на НК, между община Лесичово, представлявана от С. Н. Л. и Народно читалище“ Пробуда-1914“ със седалище и адрес на управление село Динката, община Лесичово, представлявано от председателя С.. В.страните са се споразумели да сключат привиден договор за дарение , посредством който Община Лесичово, представлявана от кмета та общината да дари на“Народно Читалище Пробуда 1914“ с.Динката общ.Лесичово следния недвижим имот: УПИ VII-читалище, в кв. 14 по ПУП на с. Динката с площ от 2574 кв.м. ведно с построената в него двуетажна масивна сграда с площ от 646 кв.м. подробно описан в цитирания акт за собственост.

В точка 2 от това споразумение изрично е записано, ч е Народно читалище“ Пробуда 1914“ декларира, че е запознато , но приема привидно изразеното от „Община Лесичово“ съгласие за дарение на описания в точка 1 от споразумението недвижим имот с цел заобикаляне на правилата за реализирането на проект по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. като това прехвърляне няма валидно правно действие.Видно от отразеното в точка 3 от споразумението мотивите за сключване на привидния договор за дарение е Народно читалище“Пробуда 1914“ да кандидатства и реализира проект по Програмата за развитие на селските райони 2007- 2013г.

Съгласно точка 4 от споразумението Народно читалище“ Пробуда-1914“ се задължава след реализирането на проекта по точка 2 от настоящото споразумение да върне собствеността на имота описан в точка 1 на Общината.

По делото са представени доказателства по опис-договор за дарение ,удостоверение за данъчна оценка на имота , скица на имота и споразумение от 04.07.2023г. .

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск е с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД- за приемане за установено ,че договор за дарение е нищожен поради неговата привидност като с оглед наведените твърдения се претендира абсолютна симулация на сделката. Така предявения иск е процесуално допустим.Установителният иск, какъвто е настоящия, изисква наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на този вид искова защита. За ищеца имайки в предвид наведените в исковата молба твърдения, в случая е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Като допустим искът следва да бъде разгледан по същество.

По същество съдът намира, че искът е неоснователен по следните съображения:

В теорията и съдебната практика симулативните или т.нар. привидни договори се определят като договори, при които външно изразената воля от страните не се припокрива със съответстващата и вътрешна воля, тъй като едновременно или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В посочения първи случай е налице абсолютна симулация, а във втория относителна симулация , която представлява комбинация между привиден и прикрит договор. При абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни правни последици на обвързаност.

3

При относителната симулация волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в сключеното съглашение.В тази връзка следва да се отбележи,че привидните сделки се отличават от фидуциарните сделки. При последните се уговаря това, което се прехвърля по-късно да се върне при определени условия обратно, докато при привидните сделки страните въобще не желаят правните последици, които произвежда сделката.-Поради нежеланието на страните привидната сделка да породи действие, то тя ще бъде нищожна, докато не бъде разкрита симулацията. Ако симулацията не бъде разкрита, сделката ще обвърже страните, тъй като изявеното има приоритет пред вътрешно договореното.

В установената практика на ВКС (вж. постановените по реда на чл.290 ГПК – решение № 256/30.04.2020г. 3 гр.о на ВКС,№ 204/21.09.2011 г. по гр.д.№1212/2010 г., III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр.д. № 62/2009г., IV г.о. на ВКС, решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д.

№187/2012 г., III г.о. на ВКС и др.), която се споделя от настоящия състав, се приема, че иска за установяване нищожността на привиден договор (чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД) и иска за разкриване на прикритата сделка (чл.17, ал.1 ЗЗД) при относителната симулация са различни и тази разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават. Съдът не може да обяви за нищожна на основание чл.26 ЗЗД сделка само поради симулативността й – длъжен е да установи дали се касае за абсолютна или относителна симулация, като във втория случай трябва да установи характера на дисимулираната сделка. При наличие на прикрита сделка съдът се произнася по установените действителни отношения, ако е сезиран с искане за разкриването им, но съгласно чл.

17, ал. 1 ЗЗД съдът прилага правилата им и тогава, когато установените в процеса обстоятелства са несъвместими с наведеното по чл.26, ал.2, пр. 5-то ЗЗД основание – в последния случай това може да доведе до отхвърляне на иска за установяване на несъответна на действителните отношения привидност. С това се обяснява и необходимостта ищецът да посочи каква привидност претендира – абсолютна или относителна, тъй като специалната норма на чл.17, ал. 1 ЗЗД, разглеждана във връзка с чл.26, ал.2, пр.5-то ЗЗД, изисква съдебното решение да е съобразено с възникналите от действителната сделка последици, преценени спрямо основанието на иска. При иск за абсолютна симулация, когато няма предявен насрещен иск или възражение за относителна симулация, но наличие на друго прикрито съглашение се установява от изложените в исковата молба обстоятелства и от събраните доказателства, съдът в рамките на спорния предмет (очертан от искането на ищеца или възраженията на ответника) трябва да установи характера на дисимулираната сделка и ако тя е действителна, да приложи правилата й – чл.17, ал.1 ЗЗД.