Решение № 2 от 02.01.2024, Районен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кърджали, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140100994 по описа за 2022 година

Ищцата Д. Д. В., твърди, че е собственик на 4000 от 4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, като собствеността върху посочените идеални части е придобила чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том 2, рег.№ 11155, дело № 259/2013г. по описа на Нотариус Д.Г.. Твърди, че след закупуване на посочените идеални части от имота ищцата е установила, че съседът й „Национална електрическа компания“ ЕАД е навлязъл в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали в северната му част, като навлизането в имота е с 1 м. и засяга площ от 8 кв.м. между т. 10 и т. 11, съгласно Протокол за трасиране, както и имало изградена лозница, която навлизала с 35 кв.м, като навлизането с 8 кв.м. е чрез сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кърджали , собственост на ответното дружество. Излагат се твърдения, че ответникът ползва 43 кв.м. от имота на ищцата и същата е лишена от ползването му, тъй като й е отнето владението. Твърди, че за нея е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.108 и чл.109 от ЗС за установяване на собственост върху 4000 от 4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, като се иска постановяване на решение, с което ответникът да се осъди да предаде владението и собствеността на 43 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, попадащи в защрихованата част от скица към Протокол за трасиране между т.10 до т.11, както и да се осъди да преустанови неоснователните действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне за своя сметка 8 кв.м. от ползваната от него сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали и 35 кв.м. лозница. Претендира за направените по делото разноски.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който счита исковете са допустими, а по същество за изцяло неоснователни. Твърди, че „Национална електрическа компания " ЕАД (НЕК ЕАД) е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ.Кърджали, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 274 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: Курортна, туристическа сграда.

Твърди, че имотът е включен в капитала на НЕК ЕАД със Заповед №102/15.03.1996 г. на Председателя на Комитета по енергетика и Заповед №55/09.08.1996 г. на Министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Сочи, че поземленият имот и сградата се стопанисват от Предприятие „Водноелектрически централи“ (предишен клон „ВЕЦ група Родопи“), което представлява обособено звено в структурата на НЕК ЕАД. През 1999 г. в Областна администрация - Кърджали е съставен Акт за частна държавна собственост №14/17.05.1999 г., с който на основание чл.148, ал.3 от ППЗДС е актуван недвижим имот „База за отдих“ земя и сграда, включени в капитала на търговското дружество НЕК ЕАД. С Акт за узаконяване №5 от 17.10.2013 г. от Гл.архитект на Община Кърджали, влязъл в сила на 09.11.2013 г., на основание §184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, е узаконен обект: „База за отдих на НЕК ЕАД“ в поземлен имот №***, в землището на град Кърджали, община Кърджали - собственост на НЕК ЕАД, съгласно одобрен от Община Кърджали инвестиционен проект - заснемане за узаконяване, приет с Протокол №12 и Решение №7 от 10.07.2013 г. на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при Община Кърджали. Сочи, че съгласно одобрения инвестиционен проект, Част „Архитектура“, сградата „База за отдих“ е със застроена площ от 268,00 кв.м., и разгъната застроена площ от 633,00 кв.м., а по одобрената кадастралната карта и съгласно актуална скица №15-103893708.09.2022 г., издадена от СГКК-Кърджали, поземления имот с идентификатор *** е с площ от 8269 кв.м. Твърди се, че през годините между собствениците на поземлен имот с идентификатор *** и „Национална електрическа компания“ ЕАД са водени редица съдебни дела, като ищцата в предходни съдебни производства изрично е признавала, че сградата на ответното дружество не навлиза в нейния имот. Оспорва се твърдението, че сграда с идентификатор *** навлиза в имота на ищцата. Твърди се, че сградата на „Национална електрическа компания“ ЕАД е разположена в поземлен имот с идентификатор *** собственост на „Национална електрическа компания“ ЕАД и не навлиза в имота на ищцата, което се установявало от приложените към отговора на исковата молба скици. По отношение на изградената лозница заявява, че същата не е строеж по смисъла на Параграф 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като растението е на повече от 25 години и еднолично се ползва от ищцата, която е изградила ограда между двата процесни имота. Сочи се, че тя изцяло владее и ползва имот с идентификатор ***, ведно с всички насажденията в него. Излагат се твърдения, че с предявяване на настоящите искове действителната воля на ищцата е да й бъде учредено право да преминава през собствения на ответното дружество поземлен имот. Претендира за направените разноски по делото, като прави възражение за премомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.

2

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявените искове са по чл.108 и чл.109 от ЗС.

По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата е собственик на 4000/4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.06г. на Изп. директор на АК и номер по предходен план: 20, находящ се в гр. Кърджали, местност ”КУЗ БУНАР”, целия с площ от 4 700 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване: нива, при граници на имота: ***, ***, ***, *** и *** придобит посредством покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, т. 2, peг. № 11155, дело № 259/2013 г. на Нотариус Д.Г. с peг. № 251 на НК и район на действие КРС. Не е спорно, че ответното дружеството „Национална електрическа компания " ЕАД е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кърджали, общ.Кърджали, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ: 274 кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: Курортна, туристическа сграда.

Спорът се съсредоточава върху това дали е отнено владението на ищцата върху реална част от 43 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, чрез навлизане на сграда с идентификатор *** по КККР с 8 кв.м. в имота на ищцата и лозница от 35 кв.м.

В доказателствена тежест на ищцата е да установи, че е собственик на 4000 от 4700 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, както и че ответното дружество владее реална част от 43 кв.м. от имота на ищцата, като 8 кв.м. посредством навлизане ч р е з сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали и 35 кв.м. чрез изградена лозница. Указано е, че в тежест на ищцата е да установи, че с неоснователните си действия ответникът пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния поземлен имот и начина по който се пречи, поради което е налице необходимост от премахване на 8 кв.м. от сградата с идентификатор *** и изградената лозница от 35 кв.м.

За уважаване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно: ищецът да е собственик, имотът да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание. Липсата, на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Ищецът следва да установи действието на 3 ответника и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още с ТР 31/ 84 год. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ.

С формираната понастоящем трайна практика по приложението на чл. 109 ЗС (Решение № 416 от 16.11.2010 г. по гр.д.№ 27/2010 г. на ВКС, Решение № 421 от 14.01.2011 г. по гр.д.№ 928/2009 г. на ВКС, II г.о., Решение № 46 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 438/2010 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 127 от 12.05.2011 г. по гр.д.№ 484/2010 г. на ВКС, I г.о.) се приема, че за успешното провеждане на негаторния иск по чл. 109 ЗС не е достатъчно изградената постройка да е незаконна, а е необходимо ищецът да докаже, че тя му пречи да упражнява в пълен обем правата си на собственик, тъй като негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко неоснователно действие неминуемо води до накърняване, засягане, застрашаване или увреждане на притежаваното абсолютно вещно право. Фактът, че осъществяваното от ответника въздействие върху имота на ищеца пречи на правото му на собственост, не може да се предполага и приема за доказан с оглед съществуващи в благоустройствени или други закони ограничения. Съдът приема, че това дали постройката е законна, търпима или незаконна не е предпоставка за уважаване на предявения негаторен иск само на това основание. Законността на един строеж или неговата търпимост имат значение за това дали по отношение на държавата собственика е изряден. Административен е въпроса дали книжата на строежа са изрядни и дали инвеститора е извършил строежа съобразно изискванията на ЗУТ. Дори и един законен строеж с всички строителни книжа и съобразен с изискванията за законност на строежа може да пречи на собственик на съседен имот да упражнява спокойно собствеността си / в този смисъл решения №№ 401/2009 г. на II ГО на ВКС и 493/2010 г. на I ГО на ВКС /.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съда кредитира като компетентно и обосновано, се установява, че сграда с идентификатор № *** навлиза в имота на ищцата с 0,38 кв.м., а лозницата навлиза в имота на ищцата с 15 кв.м. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е налице еркерно навлизане само с единия ъгъл (във въздушното пространство) и само на втория етаж на сградата с обща площ 0,38 кв.м. В съдебно заседание, проведено на 30.11.2023 г., вещото лице уточнява, че „първият надземен етаж е границата на сградата“, съгласно Наредба №РД-02-205/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, като съгласно цитираната наредбата, първото надземно ниво над терена се отразява в кадастралната карта. Вещото лице посочва, че в случая няма навлизане на сградата на първото ниво в процесния имот, съгласно изискванията на наредбата.

С оглед даденото заключение от вещото лице, съдът намира, че ответното 4 дружество не е отнело владението на ищцата от процесния имот в претендирания размер от 8 кв.м. /реална площ/, чрез навлизане на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Кърджали, поради което по отношение на това искане реваникационния иск в осъдителната му част подлежи на отхвърляне. В случая описаният еркер на нивото на втория етаж не променя границите на сградата, тъй като не изменя външните очертания на ограждащите стени. Тази конструкция не променя и застроената площ на сградата, която съгласно §5, т.15 от ДР на ЗУТ е „площта, ограничена от външните очертания на ограждащите стени н а първия надземен или полуподземен етаж. Съгласно §1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №РД-02-20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, „Граница на сграда“ се определя от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен или на полуподземния етаж ... " и именно тази граница се отразява в КККР.