Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 390 от 08.12.2022, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 531/2022
Вид
Решение № 390
Подписан
08.12.2022
В сила
20.01.2023
Състав
Пламен Тошев Петков

Цитирани разпоредби

  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. В., 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря М.И.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20221320200531 по описа за 2022 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от Х. Н. Д. от гр.П., обл.С., бул.“Х. Б.“, № 17 с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-0000318 от 12.05.2021г. на Директора на РД “АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. /две хиляди лева/ на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за извършено от него административно нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МПС.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, поддържа наказателното постановление и моли да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано, оспорва жалбата, като неоснователна, моли тя да бъде оставена без уважение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от 1 фактическа страна:

На 05.05.2021г. около 15,05ч. в гр.В., на главен път Е-79 км.13+300 в района на ТЕЦ-В., с посока на движение от гр.Д. към Дунав мост 2, жалбоподателят Д. е управлявал влекач „РЕНО Т“ кат.№3 с рег.№ СВ5013НС и прикачено полуремарке кат.04 с рег.№ СО1001ЕМ. Лицето е извършвал обществен международен превоз на товари от Бългапия за У.. При извършената проверка е констатирано, че в момента водача извършва превоза без удостоверение за психологическа годност. От друга страна по делото е представено такова удостоверение, което обаче съобразно пандевичната криза в режима на КОВИД-19 е издадено само няколко дена по-късно и е валидно. Не са настъпили увреждания за обществените отношения или за отделни лица. Не са причинени щети.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка

–

АУАН, международна товарителница ЧМР, удостоверение за психологическа годност на водача, както и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя свид.Г., между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административнонаказващия орган. Също и според указанията на по-горната инстанция В.ския административен съд.

В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска 2 степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, също и не са проверени от АНО дали са на лице условията на чл.28 от ЗАНН.

Преценката на наказващия орган за маловажността се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, каквото е и задължителното за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Не са изследвани и обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения. Нарушението е за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго такова нарушение.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000318 от 12.05.2021г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на Х. Н. Д. от гр.П., обл.С., бул.“Х. Б.“, № 17 с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3