Решение № 16383 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16383 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110128966 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „ДЗ“ АД срещу С община.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 14.12.2023 г. в гр. София, на бул. „ДБ“, лек автомобил „БМВ ..... Д Х Драйв“ с рег. № ................ попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на удара са настъпили материални вреди по автомобила, който е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца. Ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 938.87 лв. и е направил ликвидационни разноски от 15.00 лв. Твърди се, че ответникът СО като стопанин на пътя, не е изпълнил задължението си за поддръжка на платното в изправно състояние. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 953.87 лв., представляваща регресно вземане по щета № 211637757 за заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите на лек автомобил „БМВ ..... Д Х Драйв“ с рег. № ................, настъпили вследствие на ПТП от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане, както и сумата от 153.94 лева, представляваща мораторна лихва (лихва за забава) върху главницата за периода от 18.03.2024 г. до 16.05.2025 г.

Претендира разноски за исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че механизмът на ПТП не е доказан по несъмнен начин и липсва протокол от компетентните 1 органи. Прави възражение за съпричиняване, като поддържа, че водачът е управлявал с несъобразена скорост. Излага твърдения, че дейностите по поддръжка на процесния участък са били възложени на трето лице – „Т ГРУП ХОЛД“ АД, въз основа на договор от 20.10.2023 г.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 953.87 лв. – регресно вземане по щета № 211637757 за заплатено на застраховано лице застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите по лек автомобил „БМВ ..... Д Х Драйв“ с рег. № ................, настъпили вследствие на ПТП от 14.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 153.94 лева, представляваща мораторна лихва (лихва за забава) върху главницата за периода от 18.03.2024 г. до 16.05.2025 г.

За основателността на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: наличието на сключен договор за имуществено З между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на ответника, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.

При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които основава възраженията и оспорванията си.

По иска за обезщетение за забава, в доказателствена тежест на ищеца да докаже валиден главен дълг за заплащане на застрахователно обезщетение, подаване на застрахователна претенция пред застрахователя и изпадане на застрахователя в забава (изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя или постановяване на отказ за изплащане на обезщетение).

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за процесния автомобил и изплащането от ищеца на сумата от 938,87 лв. за възстановяване на настъпилите вреди. От представените писмени доказателства се установява, че автомобилът е бил застрахован по полица № ................. при застрахователна сума 252 000 лв., със срок на покритие, обхващащ датата на процесното събитие. По подаденото на 15.12.2023 г. уведомление е заведена щета № 211637757, е извършен оглед и е 2 констатирано увреждане на предната лява гума

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства и заключението на САТЕ съдът приема за доказано, че на 14.12.2023 г. при движение на процесния автомобил „БМВ ..... Д Х Драйв“ с рег. № ................ по бул. „ДБ“ в гр. София, в посока към бул. „Ч връх“, предното му ляво колело е попаднало в необезопасена и несигнализирана пътна неравност – дупка с остри ръбове, вследствие на което е настъпило увреждането на предната лява гума.

В тази насока съдът кредитира показанията на свидетеля М. В. Д., който е управлявал автомобила при произшествието и има непосредствени възприятия за настъпването му. Свидетелят посочва конкретно мястото – бул.

„ДБ“, посоката на движение към бул. „Ч връх“, както и ориентир на място – намиращия се вдясно по посоката на движение клон на „Уникредит Булбанк“.

Произшествието е настъпило около 21–22 часа, в тъмната част на денонощието, при дъждовно време и мокра пътна настилка. По платното е имало локви, като свидетелят описва две пътни неравности, които не са били видими поради тъмнината и водата. Конкретната дупка била пълна с вода, с приблизителен диаметър около 30 см и дълбочина поне 10 см, без да е обозначена или обезопасена. След преминаването през нея предната лява гума била увредена до степен, при която автомобилът не е можел да продължи движението си и бил транспортиран с репатриращ автомобил до „Ауто Бавария“.

Показанията на свидетеля са последователни, вътрешно непротиворечиви и съответстват на заявеното пред застрахователя непосредствено след произшествието. В искането за оценка на вредите от 15.12.2023 г. водачът е описал събитието като преминаване през дупка при движение по бул. „ДБ“ в посока от хотел „Маринела“ към бул. „Ч връх“, вследствие на което е увредена предната лява гума. Изложеното се подкрепя и от приложения към ликвидационната преписка снимков материал, на който е заснета пътната неравност, включително разрушените и неравни ръбове на асфалтовото покритие, както и увредената гума на автомобила.

Неоснователно е възражението на ответника, че механизмът следва да се счита недоказан само поради липсата на съставен от органите на МВР протокол за ПТП. В настоящия процес законът не установява изискване фактът и механизмът на произшествието да могат да бъдат доказани единствено с официален удостоверителен документ. Те подлежат на установяване чрез всички допустими доказателствени средства, които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност. В конкретния случай липсата на протокол се компенсира от съвкупната оценка на непосредствените свидетелски показания, своевременното заявяване на събитието пред застрахователя, снимковия материал, опис-заключението по щетата, както и от заключението на приетата по делото без възражения от страните САТЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило САТЕ като компетентно, подробно и обосновано, изготвено въз основа на материалите по делото и техническите характеристики на конкретния 3 автомобил и неговите гуми. Вещото лице установява, че процесният автомобил е BMW .....d xDrive, генерация G70, със собствено тегло над 2,1 тона, оборудван с нископрофилни гуми Pirelli P-Zero Winter 255/45 R20.

Увредената предна лява гума е с товарен индекс 105, размер 255/45 R20 и измерена дълбочина на протектора 7,5 мм, като DOT кодът сочи производство през 25-та седмица на 2023 г. Към датата на ПТП автомобилът е бил на точно една година експлоатация, а самата гума – с незначително физическо износване. Съобразно техническия анализ ниският профил на гумата означава височина на страничната й стена около 114,75 мм, поради което възможността й да поеме внезапни вертикални деформации е съществено по-ограничена в сравнение с гума със стандартен профил. Вещото лице разяснява механизма на увреждането в три последователни фази: пропадане на колелото в пътната неравност; сблъсък на гумата с острия изходящ ръб на дупката; и последващ компресионен удар, при който страничната стена на гумата се притиска между ръба на 20-инчовата метална джанта и твърдия ръб на асфалта. Това води до прекомерно механично натоварване на носещите кордови нишки и до структурното им разрушаване.

Експертът е констатирал, че морфологията на конкретната щета – строго локализирано увреждане по страничната стена на предната лява гума, налагащо нейната пълна подмяна, без съпътстващи следи от страничен удар, надраскване или деформация на джантата – съответства на вертикален компресионен механизъм при преминаване през дупка и не съдържа технически индикации за различен механизъм, какъвто би бил например удар в бордюр. Вещото лице достига до категоричния извод, че е налице директна, обективна причинно-следствена връзка между заявеното произшествие и констатираното увреждане.

Съдът намира, че заключението на експертизата, преценено съвкупно със събраните гласни доказателства установява по безспорен начин заявения механизъм на процесното ПТП.

Съгласно чл. 31 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, са длъжни да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на дупка с описаните размери и остри ръбове в активната част на пътното платно представлява препятствие за движението и несъответствие с изискването за поддържане на пътя в състояние, осигуряващо нормално и безопасно движение. До нейното отстраняване съответното препятствие е следвало най-малко да бъде надлежно сигнализирано и обезопасено. От доказателствата по делото не се установява към момента на произшествието дупката да е била обозначена или обезопасена. Напротив, свидетелят категорично сочи липсата на каквато и да е сигнализация, а поради тъмната част на денонощието, валежа и запълването й с вода препятствието е било допълнително затруднено за възприемане и избягване.

Неизпълнението на задължението за поддържане на пътното платно в изправно състояние и за сигнализиране на съществуващото препятствие 4 представлява противоправно бездействие на лицата, на които е възложено изпълнението на тези дейности, за което С община носи отговорност по чл. 49 ЗЗД. Обстоятелството, че дейностите по текущо поддържане на процесния пътен участък са били договорно възложени на „Т Груп Холд“ АД, не освобождава С община от отговорност спрямо третите увредени лица доколкото, възлагането на непосредственото фактическо изпълнение на поддържащите дейности има значение за вътрешните отношения между възложителя и изпълнителя, но не променя факта че общината е стопанин на общинския път и не е противопоставимо на увреденото лице, респективно на встъпилия в правата му застраховател.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението може да бъде намалено, когато увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Приносът следва да бъде конкретно установен, а не предполагаем, като доказателствената тежест за фактите, обосноваващи съпричиняване е на ответника.