Решение № 468 от 29.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Варна, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря М.на Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100502245 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. М. К., ЕГН **********, срещу Решение №**************г. гр. д. №*********г. на ВРС , 31-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. К. срещу М. П. П., ЕГН **********, иск по чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот – дворно място, находящо се в гр.А., общ. А., област Варна, ул. „В.В.“ № 10 и 10а, съставляващо УПИ № ******** от кв. ** по плана на гр.А., одобрен със заповед №***********., на кмета на община А., с площ от 694 кв.м и при граници- улица, УПИ *********, УПИ ************, УПИ **************и УПИ **********, без изградените върху него постройки, между страните при равни квоти, и е осъдена ищцата за държавна такса в полза на БСВ.

Подадена е и частна жалба от М. П. П., ЕГН **********, срещу Определение №*************г. по гр. д. №*********г. на ВРС, 31-ви състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на отв. М. Г. за допълване на Решение №**************г. по делото в частта за разноските чрез присъждане на адв. хонорар на ответницата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е необосновано, 1 незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Незачитането от ВРС както на приетата по делото СТЕ, така и на съответстващото й становище на Главния архитект на общината, при преценката по реда на чл.201 от ЗУТ, е немотивирана, в противоречиe както с правилата на материалния и процесуалния закон, така и с актуалната практика на съдилищата, което е довело до сочените пороци на решението. В случая са налице две постройки в индивидуална собственост на двама съделители, както и равни квоти на страните в терена, а според заключението на СТЕ от терена могат да се образуват два отделни, които отговарят на законовите изисквания, поради което делбата на терена е допустима. Освен това процедурата по реда на чл.201 ЗУТ е задължение на съда и касае втората фаза. Във връзка с тези доводи се позовава на съдебна практика. Поддържа и че ответницата е имала и има агресивно и опасно, както за ищцата, така и за имотите, поведение, което също налага подялба на терена при отделни права върху сградите-близнаци. По същество моли за отмяна на решението и допускане на терена до делба, а в о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който оспорва жалбата и развитите в нея доводи. Счита решението за правилно и за обосновано, за което излага съображения, аналогични с поддържаните и пред първоинстанционния съд. Изводите на ВРС счита за правилни и за обосновани според правилата на закона. Съдът не е длъжен да зачита административното становище или СТЕ в процедурата по чл.201 от ЗУТ; целият делбен терен има статут на обща част по предназначение и обслужва сградите; цялото лице на терена е към улица с изход (а не задънена); заключението по СТЕ е неясно и е вероятно неправилно; становището на ЕСУТ е дадено не по искане на съда. По същество моли за потвърждаване на решението и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.

Частната жалба е обоснована с оплаквания, че тъй като минималният в случая адвокатски хонорар е 1500лв., а на ответницата са присъдени досега само 1000лв., то й се следват още 500лв., още повече с оглед допълнителните действия след присъждане на първите 1000лв. по-рано в процеса. С оглед на това моли за допълване на решението с присъждане на още 500лв. хонорар.

Насрещната страна не представя отговор по частната жалба.

При извърШ.та служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск с правно основание чл.34 от ЗС, предявен от Е. М. К. ЕГН**********, срещу М. П. П., ЕГН**********, за допускане до съдебна делба на недвижим имот – дворно място, находящо 2 се в гр.А., общ. А., област Варна, ул. „В.В.“ № 10 и 10а, съставляващо УПИ №

********* от кв.33 по плана на гр.А., одобрен със заповед №************. на кмета на община А., с площ от 694кв.м и с граници – улица, УПИ ***********, УПИ **********, УПИ *************** и УПИ *****, без изградените върху него сгради и постройки, между страните при равни квоти.

Ищцата твърди, че с ответницата притежават в съсобственост при равни квоти дворно място, находящо се в гр.А., общ.А., област Варна, ул.„В.В." № 10 и 10а, съставляващо УПИ № ************ от кв.*****, по плана на гр.А., одобрен със заповед №************г. на кмета на община А., с площ 694кв.м, при граници - улица, УПИ ********, УПИ *************,УПИ ******** и УПИ************. Върху описания поземлен имот е построена жилищна сграда-близнак, която с договор за доброволна делба от 12.01.1983г. е подЕ..

По силата на договор за дарение, обективиран в НА № ********* т.

*********, нот. д. ***********г. ищцата Е. К. е придобила в индивидуална собственост източния близнак от сградата и 1/2ид.ч. от терена върху нея. А ответницата, по силата на договор за продажба, обективиран в НА №****, т.************, н.д.********г. и договор за замяна, отразен в НА№*********, т.І, рег.*********, н.д.***********г., е придобила и притежава също в индивидуална собственост западната част от сградата близнак и 1/2ид.ч. от земята върху нея. След построяване на сградата и след разделянето й от 1983г. е било разпределено и ползването на дворното място надлъжно по разделителната стена между реалните части на сградата близнак с отделни входове към двете части на двора и сградата. Всеки съсобственик е извършвал благоустроителни работи, подобрения и насаждения в ползваната част зад сградата си. Всички дейности, направени от ищцата, са били с нейни средства и без противопоставянето на другия съсобственик.

От известно време ответницата създава проблеми по повод ползването на двора, като влиза в ползваната от ищцата част, унищожава подобренията и насажденията, руши и заличава съществуващата от времето на родителите им граница на ползване, създава пречки относно прекарване на комуникации през съсобственото дворно място за обслужване на самостоятелната на ищцата част от сградата. Поради това ищцата желае да прекрати съсобствеността върху дворното място и моли за допускането му до делба при равни квоти.

В о.с.з. поддържа твърденията и искането си, оспорва отговора,а относно наличния в терена гараж сочи да е построен от ищцата през 1983г. с нейни средства и със съгласието на тогавашните собственици - бащите на страните по делото; оттогава ищцата го владяла, ползвала и заплащала данъците за него, поради което е търпим строеж.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, с който ответницата изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска за делба.

3

Признава съсобствеността върху земята при равни квоти и разделната лична собственост на всяка от страните върху двете части на къщата-близнак.

Поддържа обаче, че теренът е реално неподеляем поради недостатъчно лице за образуването на два парцела. Счита и че не е подходящо изнасянето му на публична продан, тъй като има възможност един от съсобствениците да изкупи и другата част и така единият от съсобствениците ще остане собственик само на съответната сграда. За постройките в имота, съставляващи допълващо застрояване – масивна ограда в предна част на двора от улицата до предната част на къщата-близнак, изградена от ищцата без нейно съгласие, изработена от бетонови блокчета-височина от уличния тротоар, приблизително 2,5 метра и дължина 5 метра; гараж със стени, построени до половината от височината си от бетон, а горната половина - от метални елементи с дължина около 9м., височина около 3м. и ширина 3,5м., трайно закрепени към бетона, с метална покривна конструкция, с ВиК система и ел. захранване; постройка, в която е разположено барбекю с масивна зидана камина, като три от стените й са масивни (камъни и зидария), а четвъртата (към басейна) е от метал, с външни ролетни щори, и е трайно закрепена към каменните стени и към земята, и с покрив от LT поцинкована ламарина при ширина около 3,50м и дължина над 4м и изграден комин, с камъни и зидария; басейн-изграден от бетон, с площ приблизително 4кв.м. и дълбочина около 1м.; подпорни стени, изградени от масивен камък, чрез които дворът е разделен на две нива; и метална ограда, трайно закрепена към земята с височина около 1.8м. и дължина 7,20м. – сочи да са изградени без нейно съгласие, при нейното противопоставяне, както и без строителни книжа.

Оспорва между родителите на страните да е било извършено разделяне на правото на ползване на дворното място. Оспорва и да създава проблеми на ищцата да ползва нейната част от къщата и от земята. Моли за съобразяване на всичките й възражения при решаване на делото.

В о.с.з. поддържа позицията си, подържа недопустимост на делбата само на терена, поддържа незаконност и нетърпимост на допълващите постройки в имота и по същество моли за отхвърляне на иска за делба само на земята.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и се потвърждава от приобщените по делото нотариални актове за сделки с недвижими имоти, че ищцата Е. К. е придобила в индивидуална собственост източния близнак от сградата и 1/2ид.ч. от терена върху нея по силата на договор за дарение, обективиран в НА № *****. ************ нот. д. *********г.; че отв. М. П.*****. е придобила и притежава в индивидуална собственост западната част от сградата - близнак и 1/2ид.ч. от земята върху нея, по силата на договор за продажба, обективиран в НА №******, т.*********, н.д*********г. и договор за замяна, отразен в НА№************, т.І, рег.************, 4 н.д.******г.; че правата на праводателите на страните произтичат от договор за доброволна делба от 12.01.1983г., с който в дял на М. и П.П. е била поставен източната част от сградата-близнак и 1/2 ид. част от земята, а в дял на П. и Р. П.ви - западната част от сградата-близнак и другата част от земята; и така – че понастоящем страните по делото са собственици на терена при равни квоти, както всяка – на съответно източната и западната част на къщите-близнаци, които са самостоятелно обособени, с отделни входове и отделен достъп до тях.

По делото е приложена строителна документация за построяването на къщите-близнаци, в това число скици и схеми; кореспонденция между страните или с държавни и общински органи във връзка с допълващото застрояване и снимки на терена; като всички те са съобразени от вещите лица при изготвяне на заключенията по СТЕ (пред ВРС и пред ВОС).

С прието по делото писмо от 19.05.2022г. на директор дирекция УТ при община А. се изразява положително становище по подадено заявление на 21.04.2022г. от ищцата Е. К. за изработване на проект за ПУР-ПР за УПИ № ********* в кв. 33 по плана на гр.А., в смисъл че новите имоти, образувани в рамките на този УПи, отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ.

Приложено по делото е и самото решение на ЕСУТ при община А. от 27.04.2022г. по заявлението от 21.04.2022г. на Ел. К. за изработване на проект за ПУР-ПР за УПИ № *********** в кв. 33 по плана на гр.А., с което е прието, че предложените новообразувани имоти отговарят на изискванията на чл.19 от ЗУТ и на чл.81, ал.3 от ЗУТ за минимално допустими лице и площ.

Въз основа на тях е дадено положително становище от главен архитект на община А. съобразно чл.19 от ЗУТ и на чл.81, ал.3 от ЗУТ.

Показанията на св. Н.К. съдът цени като обективни и като базирани на лични впечатления за част от обстоятелствата. От тях се изяснява , че около 1983-4г. свидетелят и Е. К. изградили, със свои средства и усилия, гаража в процесния терен – до около 90см. с бетонови стени, нагоре – с прозорци, а на покрива – с ламаринен такъв. През този период, по молба на бащата на М., между двете части от двора била направена ограда. Нямало е спорове от М. и близките й относно гаража, който бил ползван от Е. и от свидетеля (докато били заедно).