Решение № 8557 от 09.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8557 гр. София, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101199 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 9428/20.08.2025 г. по описа на РС - Кърджали от К. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

К* срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц*, ет.5, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 1211906/21.12.2024 г. сключен между К. А. Т., ЕГН ********** и „К*“ ЕООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит. Излага се подробно изложение на параметрите на договора. Твърди, че ищецът е изцяло погасил заема с всички плащания, съгласно погасителния план.

Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-10 ЗПК.

Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Твърди, че с неустойката се заобикаля чл.19 ГПК и това води до скрито възнаграждение на ответника.

1

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора. Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно основание, затова моли да бъде върнато. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към договора за кредит.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Моли да се постанови неприсъствено решение. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3, предл. 2 ЗА.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва иска по основание и размер. Твърди, че договорът е действителен. Излага съображения за правилното приложение на ЗПК. Твърди, че ищецът е бил наясно, че неустойката не се включва в ГПР. Твърди, че са били налице два договора – за кредит и за неустойка. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмени молби поддържат ИМ и ОИМ. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ищецът твърди, че не е налице експертиза.

Съдът следва да се произнесе без експертиза.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 2431/20.01.2026 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 3-8 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 1211906/21.12.2024 г. Не е спорно, че заемната сума е била 1900 лева. ГЛП – 50.00 %, а ГПР – 62.96 %. Договорната лихва е 160.49 лева. Кредитът е следвало да бъде върнат след 3 месеца от датата на сключване на договора, като крайният падеж на връщане на сумата е 21.01.2025 г., а датата на първото плащане е 21.03.2025 г. Не се спори, че договорната лихва е в размер на 160.49 лева. Общата сума, която заемателят е следвало да върне на заемодателя е 2

2060.49 лева.

Не е спорно, че страните са се договорили, че договорът е следвало да бъде обезпечен при условията на чл.6 от договора, в срок от три дни от сключване на договора – банково обезпечение и лично обезпечение. Не е спорно, че страните са се договорили, че ако заемателят не предостави обезпечение в уговорения срок, то ще се начисли неустойка в размер на 750.51 лева. Плащането на неустойката се разсрочва във времето в погасителния план, като съответната вноска се начислява към месечната вноска на погасителния план.

Не се спори, че страните са се договорили, че е сключена Застраховка злополука със застрахователна премия в размер на 40.00 лева, като ответникът ще я заплати на съответния застраховател от името и за сметка на ищеца.

Не се спори, от 811.39 лева от главницата от 1900 лева са отишли за погасяване на стар Договор за паричен кредит № 1137381 Така общата сума, която заемателят е следвало да върне – главници, договорно възнаграждение, застраховка и неустойка е в размер на 2811.00 евро.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1 т.9-11 ЗПК, чл.19, чл.10а ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен пакета от допълнителни услуги и застрахователната премия, какъв е размера на ГПР, процесната неустойка следва ли да се включва в ГПР, дали е включена.

Спорно е дали клаузата за неустойка дали не противоречи на закона и добрите прави, на основание чл.26, ал.1, пр.1-2 ЗЗД.

Спорно е дали заемателят е предоставил обезпечение, т.е. начислена ли е неустойката.

Спорно остава дали неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗПотр.

Спорно остава дали договорът противоречи на добрите нрави по чл.26, ал.1 , пр.2 ЗЗД.

Спорно остава каква сума заемателят е платил по договора.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), за да установи основателността на исковата претенция.

Необходимостта от изслушване е това, че съдът няма специалните знания да установи какви елементи и компоненти са включени в ГПР – в него включено ли е застраховката и неустойката. Това не може да се установи от написаното в договора. Експертизата отговаря на въпроса дали ищецът е предоставил обезпечение на заема, т.е. дали е начислена неустойката, застраховката на кога е платена, какво ще бъде ГПР ако се включи неустойката и застраховката.

Това е необходимо, за да може съдът правилно да приложи чл.19 и чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК, като за да направи необходимите правни изводи следва да 3 направят изчисления и да се провери математически какво е включено де факто в процесното ГПР.

Нещо повече, експертизата отговаря на въпроса за това какъв е предишният кредит, дали същият той не е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Това е така, защото ако кредитът, който се рефинансира от процесния е недействителен, то също трябва да се включи в ГПР и въз основа на това да се определят неравноправните клаузи и да се направи извод за чл.19 и чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

Съдът е указал задължението на ищеца да внесе депозит, както и последствията по чл.161 ГПК. Нещо повече, съдът дори е дал допълнителен срок, като е отложил първото по делото съдебно заседание, и е дал нова възможност на ищеца да внесе депозит. Същият не го е направил. С допълнителна молба е направил отказ да внесе този депозит.

При тези факти и невъзможността съдът да установи съдържанието на предишния договор, да установи компонентите на ГПР в процесния и да направи съответно правно заключение по чл.22 ЗПК, която невъзможност е следствие от неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е създал пречки за установяване на тези релевантни по делото факти и обстоятелства. Ето защо следва да приложи чл.161 ГПК и последствията от него, така както е указал на страните.

При това положение, доколкото по делото не са налице всички факти и обстоятелства, за да се направи правилен правен извод, и който пропуск се дължи от поведението на ищеца, съдът приема, че следва да приложи чл.161 ГПК, а именно, че ищецът не е успял да докаже твърдените от него пороци в договора. На това основание съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли напълно. Ищецът е създал пречки за установяването му. Ищецът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от него пороци за недействителност на договора.

Ето защо искът следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

По разноските

С оглед изхода от делото, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски, съгласно ОИМ – л.47 от делото. Същият претендира сумата от 245.42 евро или 480.00 лева.

Ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Въпреки това съдът приема, че претендираното възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност по делото.

Първо, възражението за прекомерност е бланкетно, поради което съдът не дължи произнасяне по него. Второ, възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност по делото, материалният интерес, както и свободния пазар по чл.101 ДФЕС. Следва да се отбележи, че хонорар под 600 4 евро за адвокат от ЕС за писане на ИМ и процесуално представителство по дело няма. Най-ниските хонорари в Люксембург, Франция, Германия, Полша на адвокати за дела, подобни на това, са от 600 евро нагоре. Ето защо и претендираното адвокатско възнаграждение съответства на новите критерии по чл.78, ал.5 ГПК вр. чл.36 ЗА. Възражението на ищеца не е основателно.

Ето защо следва да се признат разноски на ответника в размер на 245.42 евро . Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 245.42 евро.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от К. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К* срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ц*, ет.5, положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит № 190128/12.12.2022 г. сключен между К. А. Т., ЕГН ********** и „„„К*“ ЕООД, ЕИК *, като недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.9-10, чл.19, чл.10а ЗПК.

ОСЪЖДА К. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К* да заплати на „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Ц*, ет. 5 сумата от 245.42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и две евро цента), представляваща разноски по гр. д. № 1199/2026 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5