Протокол № 1761 от 08.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1761 гр. Варна, 08.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100852 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Т. М. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.

Д. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , редовно призовани, представлява се от прок. Д. Кайряков, редовно приет от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 25705/02.11.2022 г. , с която се внасят в изпълнение указанията на съда следните уточнения:

1

Посочва се, че задържането на ищеца на 28.06.2016 г. е по реда на чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 354а от НК по ДП № 99/2019 г.

Плащането на адвокатския хонорар по цялото НОХД № 25/2020 г. по описа на ВОС е извършено на 27.08.2019 г. и няма отделни плащания за отделните етапи, фази и инстанции на производството.

Твърди се, че ищецът е отстранен от длъжност със заповед на директора на ГД ПБЗН – М., считано от дата на връчване – 30.07.2019 г., а е бил възстановен със Заповед № 1938к-445/17.03.2020 г. на директора ГД ПБЗН – М., считано от 22.02.2020 г.

Твърди се, че сумите по ИД са удържани от месечното възнаграждение на ищеца след възстановяването му на работа, като точни дати не може да посочи, поради служебното счетоводно удържане на сумите.

Твърди се, че сумата от 373,36 лв. съставлява законна лихва по договора за кредит, а сумата от 1534,64 лв. „е мораторна лихва по ч.гр.д. № 1432/2020 по описа на ВРС“.

АДВ. Й.: Поддържам исковата молба.

Поддържам докладваната молба.

Оспорвам депозирания отговор.

Сумата от 1534,64 лв. е мораторна лихва от датата, на която кредиторът е приел договора за предсрочно изискуем до датата, на която е предявил заявлението по чл. 417 от ГПК в съда.

Сумата от 373,36 лв. е законна лихва присъдена от съдебния изпълнител и е вписана в запорното съобщение до работодателя. Посоченият период на втората сума не ми е известен и не знам на какво основание съдебният изпълнител е посочил въпросния период. Не знам от кога е подадено заявлението и от кого е заповедта. Не считам, че това е вероятно е законната лихва от подаване на заявлението.

Поддържам иска от заявената като начална дата - 28.06.2019 г., въпреки основанието за задържане по ЗМВР във връзка с текста, по който е повдигнато обвинение на доверителя ми от НК. Задържането, което е реализирано от органи на полицията е съгласувано с прокуратурата. ДП е образувано преди датата на задържането и прокуратурата е контролирала разследването в неговата досъдебна фаза.

Допуснал съм техническа грешка относно имуществени вреди и пропуснати възнаграждения, която моля да бъде коригирана. Доверителят ми е възстановен на работа на 22.02.2020 г., а не на 15.02.2020 г., както грешно съм посочил. Уточнявам в днешно с.з., че датата, на която моят доверител е възстановен на длъжност е 22.02.2020 г. Иска за пропуснати възнаграждения, моля да бъде разглеждан до 22.02.2020 г.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Оспорвам исковата молба.

Поддържам отговора на исковата молба.

Оспорвам уточняващата молба, включително и датата на повдигнатото обвинение.

Оспорвам искането за начална дата на иска да е датата на задържане на ищеца. Ищецът е бил задържан от служители на полицията по ЗМВР и 2 прокуратурата не следва да отговаря за действията на други органи.

Прокуратурата може да дължи някакви неимуществени вреди от дата на повдигане на обвинението, тоест това е началната дата ищецът да търпи неимуществени вреди.

Относно крайната дата на пропуснатите възнаграждения – 22.02.2020 г., не оспорвам този факт.

СЪДЪТ, за да се произнесе намира следното:

С докладваната молба почти в цялост са изпълнения указанията на съда.

Не са изпълнени в цялост указанията по т. 4, но съдът приема, че в тази част, доколкото има данни за служебно счетоводно удържане на средствата, е оправдано ищецът да не може да посочи точни дати и размери на отделните удържани суми от възнаграждението му.

По т. 5 от молбата, съдът все още не е убеден в коректното изпълнение на указния, тъй като се сочи наличие на две мораторни и законни лихви, които по характер са санкционни за забава, като обаче не е ясен периодът на сумата от 1534,64лв. и не е ясно този период как се отнася с периода на другата лихва.

Следва да се даде възможност на ищеца в едноседмичен срок от днес ясно и точно да изясни основанието и периода на двете вземания – 373,36 лв. и 1534,64 лв., като ако се сочи и двете да съставляват законна/мораторна/, тоест санкционна за забава лихва, да се посочи върху каква главница и за какъв период е втората сума – 1534,64 лв. и да се обоснове евентуалното съвпадане на лихвите по период.

При повторно непълно изпълнение на указанията, производството ще бъде прекратено в само в тази част.

С оглед на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ищеца по делото в едноседмичен срок от днес ясно и точно да изясни основанието и периода на двете вземания – 373,36 лв. и 1534,64 лв., в това число ако се твърди, че и двете съставляват законна/мораторна/, тоест санкционна за забава лихва, да се посочи върху каква главница и за какъв период е втората сума – 1534,64 лв. и да се обоснове евентуалното съвпадане на сумите по период.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при повторно непълно изпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено в само в тази част.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

3

АДВ. Й.: Не можем да постигнем спогодба.

ПРОК. КАЙРЯКОВ: Нямам такива правомощия.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2778/25.07.2022 г. по делото, както следва:

Производството е по искове на Т. М. В., ЕГН********** с адрес с.Горен чифлик, ул. „***“ №*, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.

„Витоша“ №2, за сумите:

- 60 000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни: страх от осъждане, шок от обвинението и тежестта на наказанието за него, унижение, притеснение, душевни страдания, отчуждение от приятели, близки и колеги, финансови затруднения за семейството, включително обявен предсрочно изискуем кредит, уронване на престижа в професионалните среди и други негативни изживявания, всички от които – в резултат неоснователното привличане на ищеца в качеството на обвиняем по ДП №99/2019г. по описа на ОСлО при ВОП на 29.06.2019г. и повдигането на обвинение срещу него по НОХД №25/2020г. на ВОС , за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК (че на 28.06.2019г., в съучастие и като съизвършител с Д. Д., е държал, без надлежно разрешение, високорискови наркотични вещества - 0.79 гр. кокаин с процентно съдържание 74.78% на стойност 173.80лв.), за което обвинение е признат окончателно за невиновен с влязла в законна сила на 13.05.2021г. присъда №11/30.10.2020г. по ВНОХД №281/2020г. на ВАпС, потвърдена с Решение №40/13.05.2021г. на ВКС;

- 4 000.00лв. – обезщетение за имуществени вреди, а именно платено адвокатско възнаграждение за цялостна защита на обвинямия и подсъдим по НП (в досъдебна и в съдебна фази) за горното деяние;

- ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 13.05.2021г.

(денят на привличане като обвиняем ) до пълното изплащане на сумите;

- 12 750лв. – обезщетение за имуществени вреди, а именно пропуснато да бъде получено възнаграждение за труд по служебно правоотношение като пожарникар, за периода на отстраняване от работа, а именно от 28.06.2019г. до 15.02.2020г. вкл.;

- имуществени вреди, изразяващи се в неоснователно заплатени от ищеца суми, вследствие обявяване на предсрочната изискуемост на Договор за кредит „Експресо“ №408597/19.05.2015г. и събрани по изп. д. №177/2020г. по описа на ЧСИ П. И., както следва: 373.36лева - лихва за периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г.; 1534.64лева - неолихвяеми вземания/мораторни лихви, обезщетения; 409.31лева - присъдени разноски в полза на взискателите; 1983.95лева - такси и разноски съгласно ТТР към ЗЧСИ;