Решение № 84 от 17.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Перник , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-

АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-

СТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500746 по описа за 2020 година С решение № 52 от 03. 11. 2020г., по гр. д. № 49/2020г. по описа на Трънския районен съд, е признато за установено по отношение на Н. П. С., че С. Ц. Й. е собственик на 3/48 идеални части, придобити по наследство от Е. В.

М. и по давностно владение, а Й. Ц. Р. е собственик е собственик на 3/48 идеални части, придобити по наследство от Е. В. М. и по давностно владение, от следния недвижим имот - неурегулиран поземлен имот, с планоснимачен номер *, целия с площ от 1 200 кв.м., намиращ се в строителния полигон на махала **, в с. Е., община Т., при описаните граници.

На основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно владение № **, том * рег. № ***, дело № ** от 13. 05. 2015г. на ДСИ при РС-Т. Д. Й. до размера на притежаваните от ищците наследствени части, а именно за 6/48 идеални части от процесния имот.

С решението е осъден Н. П. С. от гр. Т. да заплати на С. Ц. Й. и Й. Ц. Р., 1 сумата 516,41лв. разноски по делото.

Недоволен от решението е останал Н. П. С., който го е обжалвал изцяло като неправилно и незаконосъбразно. Моли същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Алтернативно моли да бъде отменено и делото върнато на Трънския районен съд, тъй като в производството не е конституирана съпругата на ответника, която е собственик на половината имот. Жалбоподателят поддържа жалбата си и в съдебно заседание

Насрещните страни С. Ц. Й. и Й. Ц. Р., чрез адвокат Д. Х., са депозирали писмен отговор. С него е изразено становище, че жалбата е неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Адвокат Х. поддържа жалбата и в съдебно заседание.

За да постанови решението Трънският районен съд е приел следното :

Приел е, че ищците са доказали наследствения характер на притежаваните от тях по 3 / 48 идеални части за всеки от тях, както и че са продължили да владеят по придобивна давност. Приел е, че ответникът не е доказал изтичането на придобивна давност за процесните общо 6 / 48 идеални части.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и допустимо. При допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд и наведени оплаквания в тази насока във въззивната жалба, то въззивтият съд е длъжен да ги отстрани, а не да отменя постановения от първоинстанционния съд съдебен акт и да връща делото за ново разглеждане. Оплакването във въззивната жалба, че ответникът се позовава на изтекла придобивна давност в негова полза, а Трънския районен съд не е конституирал в процеса неговата съпруга, обаче не представлява процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, поради което и Пернишкият окръжен съд не е конституирал съпругата на ответника в 2 настоящето въззивно производство. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 3 / 2016г. от 29. 06. 2017г. на ОСГК – по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Процесните 6/48 идеални части от недвижимия имот имат наследствен характер за ищците :

В. А. В. е починал на *** и е оставил за наследници четирима свои низходящи - Е. В. А. /син/, Д. В. А. /дъщеря/, Ц. В. А. и Е. В. М. /дъщеря/.

Впоследствие Ц. В. А. е починал през 1983г. и е оставил за наследници М. К.

А., Ф. Ц. В. и В. Ц. С нотариален акт № **, том *, дело *** от 4. 03. 1985г. на Трънския районен съдия, издаден на основание давностно владение и наследство, Е. В. А., Д. В. А. , Е. В. М. са признати за собственици – всеки от тях на по ¼ идеална част от процесния недвижими имот, а М. К. А., Ф. Ц. В. и В. Ц., са признати за собственици на общо ¼ идеална част от недвижимия имот. След смъртта на Е. В. М. през 2011г., тя е оставила за наследници низходящите си А. Й. В., Е. А. Ш. и Ц. Й. М. След смъртта на Ц. Й. М. през 2007г. и смъртта на неговата преживяла съпруга Б. Б. М. през 2015г., са останали наследниците С. Ц. Й. и Й. Ц. Р. /ищците по настоящето дело/ и те общо са станали собственици на 6 / 48 идеални части от имота, като всеки от двамата ищци е станал собственик на по 3/48 идеални части – по който факт не се спори пред Пернишкия окръжен съд.

От свидетелските показания на Н. Ц. Н. и И. А. М., които съдът възприема тъй като кореспондират помежду си, се установява, че в последните десетина години, всеки от свидетелите е ходил многократно в процесното място заедно със С. или със С. и Й. /Д./ и там са брали ябълки.

Престоявали са около половин час до 2 часа и са си тръгвали, като не са 3 виждали ответникът да идва там. Свидетелите са знаели са, че този имот е наследствен и е по наследство от бабата на двамата. Знаят, че там има полусрутена паянтова малка къща. С. е ходел по – често в имота, тъй като в близост обработвал земеделска земя като арендатор. Когато ищците разбрали, че имотът по документ се води на друг човек много се ядосали и започнали спорове.

Обстоятелството, че двамата ищци не са декларирали идеалните си части пред данъчната служба към Община Т., не означава, че са изгубили владението върху имота.

С нотариален акт № ***, том *, рег. № ***, дело № *** от 03. 10. 2014г. на съдията по вписванията към Трънския районен съд, се установява, че част от наследниците на общия наследодател, са дарили своите идеални част – общо 30/48 идеални части на Н. П. С. и той с благодарност е приел дарението.

Самия факт на извършване на тази сделка, автоматично води до прекъсване на теченето на придобивна давност в полза на Н.С., ако условно се приеме, че такава въобще е започвала да тече, още повече, че няма влязло в сила съдебно решение за признаване на тази сделка за симулативна. Свидетелските показания на Е. Г. И. и С. П. В. не се възприемат от съда, тъй като свидетелят В. не е виждал имота още от 1991г., когато се е разделил със съпругата си, а свидетелката И. дава вътрешно противоречиви показания за обстоятелствата ограден ли е имота, кога, от кого, преди ремонта на моста /преди известно време/ или след това. Няма данни бащата на ищците Ц. /Ц. Й. М./ да е извършвал отказ от наследство по надлежния законов ред или устно да е декларирал, че не желае наследствена част от същия, още повече, че и ответникът не е изложил такива доводи в писмения си отговор.

С нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело ** от 13. 05. 2015г. , издаден въз основа на обстоятелствена проверка, Н. П. С. е признат за собственик на целия имот от 1200кв. м. След извършване на обстоятелствената проверка, ответникът е декларирал на 29. 04. 2015г., че е собственик на целия недвижим имот от 1200кв.м., но от тогава не е изтекла придобивната 10 годишна давност, още повече, че по това време са започнали явните оспорвания от страна на ответниците, че имотът е наследствен.

Нотариалният акт не поражда права, а само констатира наличието на такива - 4 в случая е констатирал несъществуващи права за 6 / 48 идеални части от недвижимия имот. Следователно изложеното в писмения отговор на ответника е недоказано.

С оглед изложеното предявеният установителен иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, така, както е предявен, а констативния нотариален акт да бъде отменен за 6/48 идеални части.

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите ответници сумата 450лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 52 от 03. 11. 2020г., по гр. д. № 49/2020г. по описа на Трънския районен съд.

Осъжда Н. П. С., с ЕГН **********, от ***, да заплати на С. Ц. Й., с ЕГН **********, от *** и на Й. Ц. Р. от ***, сумата 450лв., представляваща направените от тях разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

5