Решение № 67 от 14.04.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600020 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XХІ от НПК.

Делото е било образувано във връзка с жалба на адв. Р. К. Р. – защитник на подсъдимия С. А. М. срещу присъда № 28 от 22.10.2024 г., постановена по НОХД 403/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.

С посочения съдебен акт подс. С. А. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 2, предл. 5 вр. ал. 1, т. 11, предл. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, предл. 2 НК, за което му е било наложено наказание при условията на чл. 54 НК и чл. 57, ал. 1 НК от двадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложените на подсъдимия С. А. М. наказания по НОХД № 1212/2023 г. по описа на Казанлъшкия районен съд и наказанието по НОХД № 403/2024 г. на Старозагорския окръжен съд са били групирани, като на М. е било наложено едно общо найтежко наказание от двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. От размера на така наложеното на подс. М. общо най-тежко наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето на предварителното му задържане за нуждите на производството, считано от 09.10.2023 г. до влизане на присъдата в сила. Със съдебния си акт първият съд се е произнесъл и за веществените доказателства и разноските по делото.

1

Във въззивната жалба се релевират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се, че това е довело до неправилни и незаконосъобразни изводи на решаващи съд въз основа на които се гради осъдителната част на присъдата. Недостатъците на присъдата, според защитата, са естествено продължение на недостатъците на обвинителния акт. В жалбата се прави искане присъдата да бъде отменена и делото върнато за нова разглеждане на първостепенния съд или изменена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Апелативна прокуратура-Пловдив изразява становище, че жалбата на подсъдимия се явява неоснователна. Пледира, че в случая опитът за убийство е налице, като е извършен с пряк умисъл. Държавното обвинение намира, че по делото безспорно е установено, че изходът е щял да бъде летален, ако не е била оказана своевременна медицинска помощ, като деянието законосъобразно е било квалифицирано по по-тежко наказуемия състав на престъплението като извършено по хулигански подбуди и с оглед обекта си - спрямо разследващ полицай в сектор „*“ на РУ-*, като отчита важността на обстоятелството дали подсъдимият е съзнавал длъжностното качество на пострадалия. Намира, че в тази връзка, поводът за посещението е ясен, като на място са получили редица оплаквания от подсъдимия - от посегателство срещу деца, внуци, вземане на пари, непристойни действия спрямо обитателите на квартала, като визираните действия са били стереотип в поведението на подсъдимия. Оттам нататък, нищо непредизвиканата реакция на забележката на Д. до кога ще тормози съкварталците си, е последвало това, за което е обвинен подсъдимия. Прокурорът намира, че от събраните от първата инстанция доказателства безспорно се установява извършването на престъпленията, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение. Наложеното наказание, макар и на пръв поглед с висок размер, счита за справедливо, съобразено със степента на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца. Още повече, че по съответната правна квалификация е било наложено наказание лишаване от свобода в законоустановения минимален размер от 20 години. С оглед на изложеното, моли съдът да се произнесе, като потвърди присъдата на Пловдивския окръжен съд.

Подсъдимият М. и неговият служебен защитник адв. Р. поддържат жалбата срещу присъдата. Намират, че липсата на интелектуална плътност е фактор, който следва да бъде взет под внимание, като се съобрази и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита. Намират, че са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което считат за прекомерно и несъобразено с всички обстоятелства от значение за законосъобразното му налагане.

Подсъдимият, в предоставената му последна дума, моли въззивният съд да намали наказанието от 20 години на 10-13 години лишаване от свобода.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като обсъди доказателствата по делото, изразеното от страните в протеста и жалбата, както и доводите пред въззивния съд и съобразно правомощията си по чл. 314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата, по посочените от страните основания и извън тях, намира и 2 приема за установено следното:

За да постанови присъдата си, Старозагорският окръжен съд е приел като несъмнена следната фактическа обстановка, която в принципен план се възприема и от настоящия съд.

Единствено резерви ще бъдат изразени от страна на въззивния съд по отношение на приетото от първия, че подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, свързани с особеното качество на обекта на посегателство. Същевременно не могат да бъдат възприети и определени сегменти от фактическата обстановка, които съдържат предположения - че всички жители от квартала познавали полицейския автомобил, при все да не бил обозначен с опознавателни знаци, че принадлежи на ведомството. Това се отнася и за тезата на първостепенния съд, че подсъдимият изначално обективирал престъпни намерения спрямо двамата полицаи като служители на реда, за което според настоящия, от съществено значение е да се изходи от безспорно установеното по делото, че нито са носели униформа, нито са били въоръжени, нито са се легитимирали. Всичко това в крайна сметка води и до промяна на възприетата от инстанцията правна квалификация на деянието чрез отпадане на едно от квалифициращите го обстоятелства, което рефлектира и върху санкционната рамка, в която следва да се определи наказанието на подсъдимия:

Подсъдимият С. А. М., известен с прякора си „Л.“, бил роден на ** г. в *. Той имал начално образование и живеел в местността „К.“ № * – една от * махали в същия град. Към октомври 2023 г. Х. В. В. и Д. Х. Д. работели в Сектор „*“ при РУ-* - съответно като разследващ полицай и младши разследващ полицай. Д. заемал посочената длъжност от 12.08.2023 г., но преди това бил полицейски инспектор в продължение на десет години с район местността „К.“ № * и кварталите „И.” и „Л.” в *. Тъй като Д. познавал хората в ромския квартал, В. го помолил да го придружи до там, за да издирят и призоват К. А. К. обвиняем по водено от В. досъд. пр. № **/2022 г. на РУ-* (л. 118 от делото на ОС). В тази връзка, на 09.10.2023 г. около 15 ч., Д. и В., които били в цивилни дрехи и без огнестрелни оръжия, пристигнали в местността „К.“ с бял служебен автомобил марка „Опел Астра”, рег.

№ ****, който не бил обозначен като полицейски (в този смисъл справката на л. 118 от делото на ОС). Докато бил полицейски инспектор, Д. ползвал посочения автомобил за посещения в района си, поради което превозното средство било добре познато на част от жителите на кв. „К.”, така както и самият Д.. В. паркирал автомобила на незастроена площ в кв. „К.”, където имало импровизирана чешма. Д. тръгнал да търси издирваното лице, а В. слязъл от автомобила и застанал на няколко метра от него. След като установил, че К. не е на адреса си (бил излязъл с майка си), Д. се отправил към служебния автомобил. Хора от квартала се приближили към него, тъй като го познавали от преди, за да му се оплачат от подсъдимия М. („Л.”), че им създава проблеми – тормозел децата и им вземал парите за закуски, показвал си члена, държал се неадекватно. В събралото се множество били А. М.

М. („А.”) и М. М. М. („Ф.”), Н. М. М. („Н.”), М. А. М. („А.”), М. Р. Й., Д. А. Д. и Д. К. С..

Междувременно, малко преди това, М. („А.”) била подала сигнал на тел. 112 за това, че подсъдимият М. искал пари от племенника й. Тя видяла, че М. си говори сам (че никой не може да го набие) и е запасал два ножа на кръста си, с които заплашва околните.

3

Обажданията на М. („А.”) на тел.112 били в 15.12 ч. и в. 15.14 ч. (съобразно писмо № 105840-87 от 12.02.2024 г. от „Районен център 112” – Б. и приложения към него CD на л. 180 и л. 181, т. 2 от досъд. пр.). Д. уверил присъстващите, които познавал добре, че ще бъдат взети необходимите мерки за решаване на проблемите им. Разговорът с тях се водел със спокоен тон. В този момент към Д. и В., които стоели на около 1-2 метра помежду си и на около 2-3 метра от паркирания служебен автомобил – единият от юг, а другият от север на превозното средство, се приближил подсъдимият М.. В ръцете си той държал торбичка с бронз, от която вдишвал. Цялото му лице било изцапано с бронз, а в панталона му били втъкнати два ножа - единият с червена пластмасова дръжка, с надпис на острието „Profiline“ и дължина общо 26 см., а другият - с бледозелена дръжка, с дължина общо 24 см. Ножовете били скрити под блузата на подсъдимия и не се виждали. М. и Д. се познавали във връзка с работата на последния като полицейски инспектор, обслужващ ромския квартал в *. Освен това, Д. бил работил и по няколко преписки, образувани по оплаквания срещу М., поради което между двамата имало множество контакти. Д. попитал М. „докога ще създава проблеми в махалата“. М. не му отвърнал. Пуснал торбичката с бронз на земята и вдигнал блузата си, при което двата ножа запасани на кръста му, паднали на земята. Д. му извикал да остави ножовете и да се успокои, но М. се навел и ги взел, насочвайки ги към Д.. Тогава последният извикал на В. да бяга и двамата побягнали на изток, към периферията на квартала, тъй като при създалата се ситуация, нямало време да се качат в служебния автомобил. Подсъдимият М. първоначално подгонил Д. с двата ножа в ръцете си. След няколко метра, обаче, В. се подхлъзнал (имало чакъл и пръст до една каруца) и паднал на земята по очи, като успял да се подпре на ръцете си. Това пренасочило вниманието на М., който настигнал В. и докато последният се изправял, му нанесъл силен удар с единия от ножовете (с бледозелена дръжка и обща дължина 24 см.) в областта на дясната гръдна половина (на плешката). Така М. причинил на пострадалия (В.) проникваща прободнопорезна рана в областта на гърба на дясна гръдна половина с дълбочина поне 4 см. и нараняване на десен бял дроб в областта на 6-ти сегмент. В. успял да се изправи и продължил да тича. Свид. М. („Ф.”) се спуснала да защитава В., като ударила подсъдимия М. с един кол, който извадила от двора си. Тя, заедно с М. („А.”) и М. („А.”), както и други хора от квартала, подгонили подсъдимия. Д. възприел действията на М. и след като колегата му В. се приближил до него, го попитал дали го е намушкал. В. отговорил, че е намушкан в гърба и вдигнал фланелата си. Тъй като пострадалият кървял обилно, Д. взел от него ключовете на служебния автомобил и побързал да го откара във ФСМП–*, за да му бъде оказана неотложна медицинска помощ. Преди това, Д. и М.а („Н.”) помогнали на В. да съблече и направи на топка фланелата си. С нея той притиснал раната, като се облегнал на седалката в служебния автомобил, за да намали кръвотечението. М. („А.”) отново се обадила на тел. 112 в 15.19 ч., за да съобщи, че „Л.” е намушкал полицай (видно от писмо № 10584087 от 12.02.2024 г. на „Районен център 112“ – Б. и приложения към него CD - л. 180 и л. 181, т. 2 от досъд. пр.). След като във ФСМП–* му била оказана неотложна медицинска помощ, В. бил транспортиран до УМБАЛ „* - С., където бил хоспитализиран в Клиниката по гръдна хирургия, в която бил опериран по спешност. Междувременно, полицейски служители от 4

РУ–*, сред които И. Ц. Ц. (изпратен в местността „К.” по първия сигнал на М. срещу подсъдимия М., подаден малко преди инкриминираното деяние и Е. О. С. (изпратен в местността „К.” по сигнала за намушкан полицай), след кратко преследване и използване на помощно средство „Тейзър“, успели да задържат подсъдимия М. след ЖП - линията. При задържането си, М. изхвърлил на земята ножовете, които дотогава държал в ръцете си.