Решение № 11157 от 10.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11157 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110160455 по описа за 2021 година

С влязло в сила Решение е допуснато извършване на съдебна делба на имот, представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 768,00 кв. м., с кадастрален идентификатор ....., съгласно Заповед РД-18- 30/28.05.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК и адрес: адрес, с предназначение незастроен имот за жилищни нужди, по иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес срещу К. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес, при квоти от по ½ идеална част за всеки от съделителите.

В срок до първото открито съдебно заседание не са предявени възлагателни претенция и претенцията по сметки от ищцата, които да са приети за съвместно разглеждане в настоящото производство.

Относно начина на извършване на делбата:

От приетите като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е реално неподеляем.

Следва да се отбележи, че дори и вещото лице да бе дало становище в обратен смисъл, а именно, че имотът е поделяем, то е обективно невъзможно да бъде изпълнена процедурата по чл. 201 ЗУТ спрямо него, доколкото процесуалния представител на ищеца изрично заяви в откритото съдебно заседание, проведено по делото „че са категорично против провеждане на тази процедура и не дават съгласие в тази насока. Този категоричен отказ е заявен неколкократно от процесуалния представител на ищеца, направил следните изявления „Моят клиент не е съгласен с това“, . „ Категорично сме против за провеждане на такава процедура по чл. 201 от ЗУТ и не даваме съгласието си, за това. Бяха допуснати достатъчно много експертизи, вещото лице два пъти дава заключението, че имотът е неподеляем при 1 различните квадратури и при по-голямата, и при по-малката. Не, няма да дадем съгласие.“ С оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца, че е против провеждането на въпросната процедура на ответника, съдът е разяснил на страните, че, за да се проведе тази процедура, която е ангажирана с внасянето на инвестиционен проект в общината, одобрен от главния архитект на съответната местно компетентна община, по който инвестиционен проект да бъде изменен ПУП-а и от съответния УПИ да се образуват два новообразувани самостоятелни УПИ-та, тази процедура предполага съгласие и желание от двете страни по делото, доколкото инвестиционният проект трябва да бъде внесен и да носи подписите и на двамата съделители, а случая, процесуалния представител на ищеца изрично заяви, той не е съгласен за провеждане на такава процедура.

Съдът отново е разяснил на двамата съделители, че дори и да се установи поделяемост на имота, за да бъде същият реално поделен на две отделни УПИ-та, трябва да бъде проведена процедура по чл. 201 от ЗУТ, за която процедура трябва съгласие и от двете страни. Тоест, в случая, принципът за реална поделяемост на имота е обусловен от изричното провеждане на тази процедура и без нейното провеждане, този принцип не може да бъде реализиран в настоящото делебно производство, което обуславя и невъзможност за неговото прилагане и в случая, че и двете страни са съгласни тази процедура да бъде проведена, а в случая липсва такова съгласие. Ето защо, съдът е счел, че следва да бъдат оставени без уважение исканията на ответника за снабдяване със съдебно удостоверение, както и за допълнителна или повторна експертиза.

Отделно от това във връзка с искането на ответника за допълнителна СТЕ, вещото лице изрично е уточнило, че „Аз съм разгледал и този вариант, който те искат другия вариант, само да си представят… Няма да има друг вариант, това ще бъде. Тоест и другият вариант показва, че имотът е неподелям. И в единия и в другия случай е неподеляем. В ЗУТ е записано, че при определени условия по решения на общинския съвет, може да се намалява квадратурата отново, но такова решение не е приложено по делото. Аз не съм длъжен да търся тези решения. Щом го няма в ЗУТ-а си го прилагате.“.

С оглед изложеното съдът приема, че процесният имот като неподеляем следва да бъде изнесен на публична продан.

Воден от горните мотиви, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан имот, представляващ дворно място с площ по нотариален акт от 768,00 кв. м., с кадастрален 2 идентификатор ....., съгласно Заповед РД-18- 30/28.05.2010 г. на Изпълнителен директор на АГКК и адрес: адрес, с предназначение незастроен имот за жилищни нужди, по иск с правно основание чл. 34 от ЗС, предявен от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес срещу К. С. С., ЕГН **********, с адрес: адрес.

ОСЪЖДА К. П. В. - М., ЕГН ********** и Г. П. В., ЕГН ********** да заплатят по сметка на СРС държавна такса в размер на по 1101 лв. за всеки един от тях, дължими за разглеждане на иска за делба.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3