Решение № 1090 от 06.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100113599 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.45,ал.1 във връзка с чл.52 ЗЗД.

Ищецът „С.Ф. АД, ЕИК ******* твърди, че ответника Г. С. Л. е бивш служител на дружеството „Ъ. ЕАД , чиито акционерен капитал е 100 % собственост на ищцовото такова от 17.10.2018 г.

Макар да е нямал трудови правоотношения с ответника,но предвид установените такива с контролираното „Ъ. ЕАД, на 10.12.2018 г. ищцовото дружество е сключило споразумение с Г. Л. , с което са уговорени възможностите за заплащане на допълнително възнаграждение .

Ответникът е напуснал дружеството „Ъ. ЕАД считано от 18.08.2021 г., като трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, след което е започнал работа в дружество с конкурентна дейност - „К.П.“ АД регистрирано малко по-рано през същата година.

На 11.08.2021 г. ответникът е сключил споразумение със „С.Ф. АД /към това от 10.12.2018 г./, по силата на което на следващия ден е получил допълнително възнаграждение в размер на 95 000 лв.

На 23.08.2021 г. Г. Л. е направил изявление във Фейсбук - публична група на IT/компютърни/ специалисти, с което обвинява С.Ф. в непочтеност, упражнен натиск и умишлено засягане на финансовите му интереси. Постът е получил широк отзвук в групата и е провокирал над 220 коментари, множество споделяния и харесвания.

Горните неверни фактически твърдения са направени от Г. Л. изцяло умишлено е цел да уронят репутацията на „С.Ф. АД и по-този начин да демотивират потенциално служители, които иначе биха проявили интерес от работата в „Ъ. ЕАД или „С.Ф. АД.

1

Според ищеца при горното си изявление Г. Л. е използвал редица подвеждащи и неверни твърдения, които при това са поднесени по манипулативен и вредоносен начин, като особено подвеждащи са изявленията, в които истини се смесват с неистини.

С тези изявления за непочтеност и неморалност на компанията по отношение на „вестнати“ служители Г. Л. е уронил репутацията на „С.Ф. АД на надежден и добросъвестен бизнес партнъор, в резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди.

Счита, че нормата на чл.45 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД е правното основание за претенцията и подробно аргументира в тази връзка наличието на основания за ангажиране на отговорността на ответника по реда на непозволеното увреждане за обезщетяване на търпените неимуществени вреди.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на „С.Ф.

АД сумата в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за уреждане на репутацията му в резултат на публикация на Ответника във Фейсбук на 23.08.2021 г., ведно със законните последици- лихви и разноски.

Ответникът Г. С. Л. ,ЕГН ********** чрез адв. В. И. и адв. Т. Н. от САК оспорва иска с аргументи за неоснователност.

Принципно възразява срещу правото на юридическото лице да претендира неи‐ муществени вреди с аргумента,че търпи такива.

Според ответника правото му на лично мнение и също така да не харесва отношението проявено към него от страна на ръководителите на ищцовото дружество не може да бъде санкционирано като деликт,а дори да е така, то „потърпевши“ са самите ръководители,а не самото дружество. Става въпрос за критика от страна на бивш служител,която се споделя и от други такива и подобна критика не може да се разбира като оклеветяване на дружеството и съответно да му причинява вреди,още по-малко неимуществени такива.

Моли съдът да отхвърли искът като неоснователен .

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е установено и няма спор между страните,че ответникът Г. С. Л. е работил по трудов договор с „Ъ. ЕАД -правоприемник на „И.М.“ ООД, от 13.12.2016 г. на длъжността „Ръководител екип програмисти“ и този договор е прекратен на 18.08.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1 от КТ-по взаимно съгласие.

На 10.12.2018 г. страните по делото-ищецът „С.Ф. АД / едноличен собственик на капитала на „Ъ. ЕАД/ и ответникът Л., са сключили споразумение за допълнително възнаграждение и специални привилегии служителя при определени условия и уговорки подробно описани в споразумението. Това споразумение е прекратено с допълнително такова от 11.08.2021 год., с което е уговорено ищцовото дружество да заплати на Г. Л. допълнително възнаграждение в брутен размер от 95 000 лв. и считано от датата на плащане 2 на тази сума страните прекратяват действието на Споразумението от 10.12.2018 г. и считат за уредени всички финансови и други имуществени и неимуществени претенции, произтичащи от и неговото прекратяване. Горната сума е платена по сметка на ответника на 12.08.2021 г.

Установено е, че на 23.08.2021 г. Г. Л. е публикувал на страницата на групата DevBG във Фейсбук - публична група на IT специалисти , изявление във Фейсбук, в което информира и алармира за „поведение на компания“, което той намира за непочтено, т.е. за отношението на „С.Ф. АД към „вестнати служители и акционери“ и конкретно към него при смяна на ръководството на въпросната компания и опитите да бъде принуден да или да приеме новите им условия или да напусне фирмата.Към разпечатката на изявлението са приложени и множество коментари на участници във форума.

Горното се установява от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства.

От показанията на св.П.Д. се установява,че ответникът е работил в „Ъ. ЕАД като мениджър по доставките и доброволно без да е бил принуждаван е напуснал фирмата и отишъл в друга занимаваща се със същата дейност. Интервюто и изказванията на ответника за непочтени практики на ръководството повлияли на обстановката в „С.Ф. АД , тъй като Л. бил от ръководния екип на дъщерната компания и имало хора,които му вярвали.

Св.Х.Т. / бивш мениджър в „С.Ф. АД и настоящ собственик на „К.П.“ АД/ установява, че като висш мениджър в „Ъ. ЕАД на ответника са обещавани бонуси,които впоследствие са били намалявани,но основната причина да напусне била не парите,а проблемите в работата.

С оглед на посочената по-горе фактическа обстановки съдът намира от правна страна следното:

Правното основание на претенцията е чл.45 ЗЗД-общото правило задължаващи всеки да не вреди другиму, а ако навреди да поправи вредите.

Ищецът „С.Ф. АД твърди, че определени действия /изказвания/ на ответника са му нанесли увреда на репутацията и доброто име, понесъл е неимуществени вреди и иска да бъде обезщетен справедливо.

За да се даде отговор на принципния въпрос дали изобщо юридическото лице може да понася неимуществени вреди и съответно да претендира тяхното обезщетяване,следва да се прецени какво представлява юридическото лице като същност и правна фигура и какво включва в себе си понятието неимуществени вреди.

По първия въпрос: Според една от най-разпространените теории за същността на юридическото лице, която се споделя и от настоящия състав юридическото лице е фикция, т.е. правна измислица. Основната й цел е да облекчи участието на предприемачите в стопанския оборот като разграничи/отдели предприятието им като права,задължения и фактически отношения от техните личности като физически лица , от тяхното лично имущество или имуществото на другите им предприятия.

3

Няма спор, че юридическите лица могат да бъдат носители на неимуществени праваавторско право,патент и други. Репутацията и доброто име на търговеца също са неимуществени права,които юридическото лице притежава. Общото обаче е,че накърняването на тези права има винаги имуществено проявление, доколкото по един или друг начин, в една или друга степен водят до намаляване на доходите на пострадалото юридическо лице, а оттам и на имуществото му като цяло. Ето защо тези вреди се обезщетяват по общия ред като имуществени вреди. /Според съда по-различно стой въпросът при юридическото лице с нестопанска цел,т.н. дружество с идеална цел. Това са обществени организации-политически,религиозни,спортни,благотворителни и други , при които вредите от уронване на престижа и накърняване на името им не могат да се приемат за имуществени, доколкото за разлика от търговските дружества, те не участват в търговския оборот и не могат да понесат типичните имуществени вреди-да търпят материални загуби или да пропуснат да увеличат имуществото си. Тъй като обаче настоящия случая не касае претенция на дружество с идеална цел , обсъждането на този въпрос не е необходимо./.

По втория въпрос: Основното деление на вредите в гражданското право според естеството на засегнатото право е това на имуществени и неимуществени. Според преобладаващото мнение в доктрината и съдебната практика имуществените вреди са претърпените се проявяват като загуби и пропуснатите ползи. Така са дефинирани и в чл.82 ЗЗД, като определението е валидно не само за вреди от договорно неизпълнение, а и за такива от непозволено увреждане.

В българското законодателство няма легална дефиниция за неимуществена вреда, но в чл.52 ЗЗД е посочен начина за обезщетяването на такава-по справедливост. От лаконичния текст на посочената разпоредба и по аргумент от противното може да се направи извод,че всички вреди, които по един или друг начин, по-лесно или по-трудно могат обективно и технически да бъдат оценени или изчислени са имуществени. Всички останали са неимуществени.

Според настоящия състав друг характерен белег на неимуществената вреда е,че тя не причинява и няма за последица изменение/намаляване в имуществения патримониум на пострадалото лице. Тя се отразява неблагоприятно само върху неговата , обобщено казано душевност и психика. По тази причина тези вреди се наричат още и „морални вреди“ и тъй като не подлежат на техническа оценка се обезщетяват по справедливост.

В тази връзка не може да не се отбележи,че в конкретния случай самият ищец претендиращ вредите като неимуществени такива, желае определянето им не по справедливост, а чрез отчитане намаляване на търговски обороти във времето преди и след твърдяното увреждане, т.е. самият той желае определянето им като типични имуществени вреди.

С оглед краткия анализ/ по-задълбочен ще има евентуално при постановяване на предстоящо тълкувателно решение по този въпрос/ съдът приема следното: Като правен субект възникнал по силата на една юридическа фантазия/фикция и съществуващ само по 4 документи, юридическото лице няма присъщите само за човешко същество душа и морал, не може да изпитва живите организми болки и страдания, чувствата на юридическото лице не могат да бъдат засегнати, нито може да се накърни душевното му равновесие/защото такива няма/. Изброените качества са уникални проявления на човешката същност и накърняването им води единствено и само до неимуществените вреди.

Обратното становище, че юридическото лице може да бъде обезщетявано за неимуществени вреди при накърняване на публичния му образ и репутация, изглежда действително логично и справедливо, но към момента предвид гореизложеното е незаконосъобразно. Според съда това може да се случи след адекватна законодателна промяна и на основата на ясни нормативни правила, а не чрез възприемане на либерална съдебна практика на отделни съдебни състави в страната и извън нея. Правото и в частност правораздаването неминуемо следва да се съобразява с промяната на обществените отношения във всички аспекти , но също така да е способно да отсява временните конюнкурни настроения от фундаменталните ценности.

При гореизложеното съдът намира,че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени от ищцовото дружество неимуществени вреди е неоснователен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло.

Ответникът няма претенции за разноски.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф. АД,гр.София с ЕИК ******* чрез адвокати К. Ч. и Г.П. от САК и адрес за призоваване: АД „Б. и Ко.” гр. София 1463, бул. „******* против Г. С. Л. с ЕГН ********** представляван от адв. В. И. и адв. Т. Н. от САК с адрес: гр.София, ул.“*******, иск с правно основание чл.45,ал.1 във вр. с чл.52 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди от увреждане на репутацията му в резултат на изказвания на ответника в интернет страницата на групата DevBG във Фейсбук на 23.08.2021 г. като неоснователен.