Решение № 3788 от 16.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3788 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100512322 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба вх.№ 3517/13.01.2025 г., на Е. Ю.

К. (К. –К. преди развода), с която се обжалва изцяло решение № 11443/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 39450/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск по чл. 128, ал. 1 СК, поради липса на интерес за детето М. И.а К. да бъдат определяни мерки за лични отношения между него и бабата А. З. К. и дядото В. И. К. (виж уточнена с молба вх.№ 3517/13.01.2025 г.).

В писмени бележки въззивникът К. доразвива съображенията си за неправилност на първоинстанционното решение и поддържа искането си за неговата отмяна, като бъде постановено друго, с което да бъде определен режим на лични контакти между бабата и дядото по бащина линия с тяхната внучка изцяло съвпадащ с определения и подлежащ на изпълнение режим на лични контакти на бащата с детето.

Въззивникът И. В. К. застъпва становище за правилност на решението, постановено по гр. д. № 39450/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. първо ГПК въззиаемите А. З. К. и В. И. К. са подали 1 отговор на въззивната жалба, в който застъпват становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба, като развиват съображения за правилност на атакуваното първоинстанционно решение.

В писмени бележки доразвиват съображенията си за наличие на интерес у детето М.

И.а К.да да познава родните си по бащина линия и да поддържа контакти с тях, но предвид събраните пред въззивната инстанция доказателства смятат, че изпълнението на режима на контакти първоначално следва да бъде в присъствието на специалист и на майката. В тази връзка молят да се определи режим на лични контакти с внучката им М. К. по посочения в писмените бележки начин.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Последната отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл. 260 и чл.

261 ГПК. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост, т.е атакуваният първоинстанционен акт е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение № 11443/12.06.2024 г., постановено по гр. д. № 39450/2023 г. на СРС, ГО, 149 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на лични отношения на А. З. К. и В. И. К. с внучката им М. И.а К., както следва: за първите три месеца от влизане в сила на решението - всяка първа събота на месеците януари, април, август и декември, за времето от 10:00 до 16:00 часа, на територията на гр. София, без преспИ.е и в присъствие майката; след изтичане трите месеца от влизане в сила на решението - всяка трета събота от месеца от 10 часа до 16 часа, без преспИ.е на територията на гр. София, и седем дни през лятото с преспИ.е, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката и бащата, като бабата и дядото взимат детето от дома на майката и го връщат обратно там, като летният режим може да се изпълнява на територията на населеното място, в което живеят бабата и дядото. Майката е задължена да посочва датите на платения си годишен отпуск до 31.05. на текущата година.

За да постанови решението си СРС, 149 състав, въз основа на събраните доказателства, е приел за установено, че ищците А. З. К. и В. И. К. са родители на бащата на детето М. И.а К., род. на 24.03.2021 г. – ответника И. В. К., а майка на детето е ответницата Е. Ю. К. -К.. Установил е капацитет, възможност и желание у ищците да поддържат контакти с тяхната внучка М., както и че майката възпрепятства тези контакти, като на практика детето не се вижда със своите баба и дядо по бащина линия, не ги познава, не е оставало на саме с тях. Наред с това първоинстанционният съд е установил наличие на спор 2 относно личните контакти на бащата с детето, като майката претендира последните да са поограничени. Районният съд не е установил причини, които да налагат рестрикции по отношение на бабата и дядото. Анализирайки доказателсвената съвкупност е счел, че отношенията между двамата родители, както и отношенията между майката и възходящите на бащата, не следва да влияят на връзката на бабата и дядото с тяхното внуче, а от тук и съобразявайки застъпеното в решение № 627/18.10.2010 г. по гр.д.№ 914/2010 г. на ВКС, ІV г.о., че в интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него, е приел, че бабата и дядото имат право на лични отношения с детето, отделни от тези, които със съдебно решение са определени на бащата, позовавайки се на разрешението, дадено в решение от 31.05.2018 г. на СЕС по дело C‑335/17 г. „Нели Вълчева срещу Георгиос Бабанаракис“), и е определил горния режим на лични контакти между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, съобразявайки, че бабата и дядото живеят в друго населено място и детето все още няма никаква изградена връзка тях.

Въззивният съд е изслушал възиваемите А. З. К. и В. И. К., както и въззивникът И.

В. К. (въззиникът Е. Ю. К., въпреки указанията и предоставената възможност не се е явила лично в съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК), приел е заключението на допуснатата съдебно-психологична експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните от страните писмени доказателства, социалните доклади на Д“СП“ - Красно село и Д“СП“ – Ихтиман.

При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 19.05.2025 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът И. В. К. заявява, че няма нищо против родителите му да прекарат повече време с дъщеря му. Смята, че последните имат капацитет да предоставят адекватна грижа за детето му в рамките на режим на лични контакти, а и това е в интерес на М.. Въпреки, че живее заедно с родителите си, изразява желание те да имат отделен режим, за да прекарат самостоятелно време с детето, като уточнява, че той към момента контактува с дъщеря си в Център „Отворена врата“, съгласно влязло в сила съдебно решение. Споделя за нарушената си комуникация с майката на дъщеря си, като добавя, че последната няма личен конфликт с родителите му.

Въззиваемата А. З. К. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че работи като детска учителка на шест часови смени ( от 7 ч. до 13 ч. и от 12 ч. до 18 ч.), живее в с.Костенец в една къща със сина си, но на различни етажи, няма здравословни проблеми, нито личен конфликт с майката на внучката си. Добавя, че когато търси майката за срещи с детето, майката или отлага срещите или те протичат в МОЛА вечер. Заявява, че детето познава нея и съпругът й, но заради поведеното на майката не е изградило отношения с тях, поради което смята, че е удачно първоначално срещите с детето да се провеждат при психолог.

Въззиваемата страна В. И. К. по реда на чл.69, ал.6 СК заявява, че се занимава с отглеждането на животни, като е ангажиран 24 часа и след това 24 ч. почива. Сочи, че иска да прекарва време с единственото си внуче, но майката по различни предлози осуетява това.

Добавя, че той по –малко от съпругата си е контактувал с М. и затова него тя по-малко го 3 познава, поради което смята, че следва да има преходен период за да може детето да свикне с тях.

В хода на социалното проучване, извършено от Д“СП“- Ихтиман е констатирано, че след родителската раздяла детето М. се отглежда от майката в гр.София. Въззиваемите А. и В. К.и живеят на един и същ административен адрес със сина си - въззивникът И. К. в с.Костенец, ул.“****, в къща, като въззиваемите обитават първият етаж, а въззиникът – втория етаж от къщата. Установени са отлични битово- хигиенни условия в жилището, добре подреден двор, в който за детето има място за игра и забавления.

Д“СП“ -Красно село е констатирала, че детето М. от раждането си и към момента се отглежда от майката, която живее в гр.София, съвместно с родителите си, на чиито грижи и помощ разчита при необходимост в грижите за детето. В хода на социалното проучване майката е споделила, че няма нищо против детето да контактува с роднините си по бащина линия, но без преспИ.е. Застъпено е становище, че е в интерес на М. да поддържа контакти с разширеното семейство по майчина и бащина линия, за да запази родовата си идентичност.

С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите касаещи „правото на лични отношения“ с него, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологическа експертиза.

Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към бабата и дядото по бащина линия, отношението на детето към всеки един от тях, емоционалното състояние на детето, интензитета и начинът, по който следва да се провеждат контактите между възходящите по бащина линия и детето с оглед добруването на последното и запазване на психо-емоционалната му стабилност.

От неоспореното заключение на вещото лице З. М., се установява, че бабата и дядото имат засилен и искрен интерес към детето, условия и възможности за полагане на адекватни грижи за него, но след изграждане на емоционална и доверителна връзка с малолетната. Към момента на експертното изследване е установено, че не е налице емоционална и доверителна връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия. За детето бабата и дядото по бащина линия са непознати. В началото на съвместната среща пред вещото лице детето е било малко притеснено, но сравнително бързо, с опознаване на обстановката и присъстващите, се е балансирало и показало положителното си отношение. От направената проективна методика вещото лице е заключило, че детето се чувства добре и приема и възпроизвежда положителни емоции и преживявани, като въпреки ниската си възраст, то е емоционално добре овладяно и с подходящо поведение в непозната обстановка, като за кратко време в подкрепяща среда е допуснало баба си и дядо си до себе си. С оглед липсата на изградена емоционална и доверителна връзка между подрастващата и нейните възходящи по бащина линия експертът е препоръчал първоначално контактите между тях да бъдат супервизирани от специалисти в областта на детските социални услуги. Срещите в началото според експерта следва да са в присъствието на майката, за да не се превърне в травма опитът за свързването на детето с бабата и дядото. Препоръчано е, с оглед ниската възраст на М., тя да не се откъсва продължително от обичайната си среда, като в тази връзка е 4 уточнено, че обикновено след 5-тата година на децата, в случай че те не са се отделяли от базовия родител и са отглеждани продължително на едно място, последните могат да общуват извън обичайната си среда и то при наличие на връзка между тях и възрастните, при които ще гостуват. Ето защо, според психолога следва да бъде предвиден по-дълъг период, в който срещите между детето и бабата и дядото по бащина линия да бъдат супервизирани в присъствието на майката. След това да се премине към наблюдаван контакт, което означава, че бабата и дядото да вземат детето пред специалисти за определено време и да го връщат на майката отново пред специалистите и едва след това да се изпълнява самостоятелен режим.

Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89d62246-75ad-443b-9569-a81346fb4e1c