Решение № 3328 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3328 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110212907 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на А. В. Д. срещу Наказателно постановление № 234886/2014г. на зам. кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.18, т. 1 във връзка с чл. 35, ал.1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100,00 лева .

Жалбоподателят моли атакуваното постановление да бъде отменено. Твърди, че никога не е получавал препис от наказателното постановление, а е узнал за него след получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ за събиране на дължимата глоба. Претендира, че е изтекла предвидената в закона давност за ангажиране на отговорността .

В съдебно заседание, редовно уведомена, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител адв. И., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Подробни аргументи в подкрепа на искането си развива с писмени бележки. Претендира адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - СО, редовно призована, не изпраща представител, не взема отношение по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Съгласно мотивната част на атакуваното наказателно постановление на 30.05.2014г., в 12:59 часа жалбоподателката К. /Д./ пътувала с тролейбус по линия № 9 / инв.№ 12704/. След спирка площад „Александър Невски “, с посока площад „Сточна гара“ била проверена от контрольори на „Център за градска мобилност” ЕАД – свидетелят И. К. П. и М.Д.В. .

Посочените свидетели установили, че пътува без редовен превозен документ. След като било предложено да закупи карта за нередовен пътник от контрольора, К. отказала.

Последното принудило свидетеля Петаков да състави на жалбоподателя АУАН № 240327/28.10.2014г., за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 18, т. 1,б.“а“, б.“б“, б.

„в“ и чл. 35, ал.1,, вр. чл. 34, ал.3, чл. 34, ал.5 и чл. 35 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/.

Препис от АУАН бил връчен срещу подпис на нарушителя на същата дата и подписан без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 234886/2014г. на зам. кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.18, т. 1 във връзка с чл. 35, ал.1, вр. чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100,00 лева .

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е разпитан свидетелят П., който предвид естеството на работата си и изминалия значителен период от време няма конкретни спомени за случая.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН от лице, което има правен интерес от отмяната на наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

В хода на съдебното следствие не са били ангажирани доказателства атакуваното НП да е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя. Направеното отбелязване на същото, че е влязло в законна сила не почива на никакви обективни факти, от които би могъл да се направи извод в тази насока. В действителност са правени опити това да бъде сторено със съдействието на районната администрация, но приложената по делото обратната разписка касае връчването на покана за явяване за връчване на НП, а не за фактическото му връчване на лицето. Не са били налице и визираните в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН предпоставки, тъй като липсват категорични данни нарушителя да не живее на посочения адрес, както и адресът му да е бил неизвестен, доколкото липсват доказателства да е била извършвана справка в тази насока.

2

Поради изложеното съдът намира, че жалбата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съдът счита, че със своето деяние жалбоподателят А. К./ Д. е осъществила състава на административното нарушение по чл.18, ал. 1, т. 1 от НРУПОГТТСО, тъй като е пътувала с тролей № 9 от обществения градски транспорт, без редовен превозен документ. На следващо място К./ Д. е отказала да закупи и предложената от контрольора по редовността на пътниците карта за еднократно пътуване. С тези си действия жалбоподателката е консумирала състава на вмененото нарушение, доколкото е изпълнил всички отрицателни предпоставки водещи до ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Нарушението е извършено и от субективна страна, при форма на вина пряк умисъл, доколкото К./ Д. е съзнавала общественоопасния характер на извършеното административно нарушение (че е задължен да закупи и перфорира билет за пътуване), като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

АУАН е издаден от компетентен орган – контрольор при „ЦГМ“ ЕАД , упълномощен по съответния ред, за което са ангажирани съответните доказателства по делото.

И АУАН и НП са издадени в предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове.

В конкретния случай обаче настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати множествено съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице и представляващи основания за отмяната на обжалваното НП.

На първо място в АУАН е допуснато самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото на жалбоподателя е вменено, че е нарушила едновременно и трите хипотези на чл. 18, ал. 1 от НРУПОГТТСО (видно от подчертаването в АУАН, които хипотези обаче касаят алтернативни задължения на пътниците в превозните средства от градския транспорт. По тази начин наказаното лице е възпрепятствано да разбере в пълнота правните и фактически рамки на вмененото му „административно обвинение“, което винаги нарушава правото му на защита в хода на образуваното административнонаказателно производство.

В издаденото въз основа на така съставения АУАН НП е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата, която както вече беше посочено съдържа три отделни точки с различни хипотези на нарушения. По този начин отново остава неясно какво точно нарушение е вменено на жалбоподателя, с оглед разминаването между словесната и цифровата квалификация на нарушението.

3

На самостоятелно основание към момента на постановяване на съдебния акт е изтекла предвидената от закона давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН - "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго". Така субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска степен на обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите на НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК т.е. административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е било извършено на 30.05.2014г., като доколкото НП не е било редовно връчено на жалбоподателя и което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което административното производство все още е висящо.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, наказателното постановление следва да бъде отменено, а административнонаказателното производство да бъде прекратено.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна, поради което Столична община следва да бъде осъдена за заплати сумата от 500,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН и чл. 34, ал.1 вр. чл. 11 ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 вр.чл.81, ал.3 НК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № 234886/2014г. на зам. кмет на Столична община, с което за нарушение на чл.18, т. 1 във връзка с чл. 35, ал.1, вр.

4 чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община и е наложено наказание – „Глоба” в размер на 100,00 лева .

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА да заплати на А. В. Д., с ЕГН: ********** сумата от 500,00 лева представляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 12907/2023 г. по описа на СРС, НО, 134 състав, поради изтичане на предвидената в закона давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5