Решение № 1765 от 26.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2364/2024
- Вид
- Решение № 1765
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Стела Кацарова, Йоана Милчева Генжова, Виктория Мингова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435-438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1765 гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Виктория Мингова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100502364 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК
Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М.Я. - длъжник по изпълнително дело №20247800400004 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС, срещу постановление от 22.01.2024г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.
В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон, поради което е неправилно. Поддържа се, че съгласно чл.127, ал.4 от ГПК по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. В хода на първоинстанционното производство нито ищецът, нито неговият процесуален представител посочили друга банкова сметка.
Ответникът по делото не можел да провери чия е посочената от самия ищец банкова сметка. В изпълнение на влязлото в сила решение ответникът превел по посочената в исковата молба банкова сметка присъдените суми на ищеца на 16.11.2023г. Изпълнителното производство било образувано след 1 извършеното плащане на дължимата сума. Едва в хода на изпълнителното производство взискателят заявил, че посочената в исковата молба сметка не е негова, а на друго лице, както и, че не е получил сумата. Длъжникът не бил уведомен, че посочената в исковата молба банкова сметка не е на взискателя, нито било налице правно основание за проверка чия е посочената от самия ищец банкова сметка. Поради това счита, че разноските по изпълнителното производство следва да са за сметка на взискателя. Поради изложеното моли обжалваното постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за прекратяване.
Взискателят и ответник по жалбата – Д.С.И., чрез пълномощника адв.
Д.Й. е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 2 ГПК, като поддържа, че сумата е платена по банкова сметка на трето лице, поради което не можело да се приеме, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя. Посочва, че в обстоятелствената част на исковата молба действително била изписана поради техническа грешка банкова сметка на друго лице, но в молбата, подадена до застрахователя била посочена банкова сметка, по която преди завеждане на делото застрахователят платил обезщетение в размер на 15000 лева. Поради това следвало да се приеме, че застрахователят е знаел вярната банкова сметка или следвало да забележи, че разполага с две банкови сметки на Д.И. и да положи грижа, за да уточни разминаването.
Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20247800400004 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС, намира следното:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК , поради което е процесуално допустима.
От представения препис от изп.дело №20247800400004 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС, се установява, че същото е образувано по молба от 05.01.2024г. на Д.С.И., чрез пълномощника адв. Д.Й., за събиране на 2 вземания срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ АД по изпълнителен лист от 13.12.2023г., издаден по т.д. №53/2023г. по описа на ОС – Благоевград.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 16.01.2024г.
Постъпило е на 16.01.2024г. възражение от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като сумите, за събиране на които е образувано същото, са заплатени на 16.11.2023г. по банкова сметка на длъжника. Към възражението е приложено платежно нареждане от 16.11.2023г. за сума в размер на 19414,10 лева, преведена по банкова сметка IBAN: ****. Като получател на превода е посочен Д.С.И., а като основание за плащането е посочено т.д.
№53/2023г. по описа на ОС – Благоевград, щета 4307295. Представена е и искова молба от Д.С.И. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, в която като начин на плащане е посочен превод по личната банкова сметка на ищеца IBAN: ****. Установява се от представената справка от „Банка ДСК“ ЕАД, че посочената банкова сметка е с титуляр Т.И.Х..
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са посочени в разпоредбите на чл.433, ал.1, т.1-8 от КТ. Съгласно чл.433, ал.1, т.1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
В случая се установява, че вземанията, за събиране на които е образувано изпълнителното производство, са платени от длъжника преди образуване на изпълнителното дело по банковата сметка, посочена от ищеца в подадената от него искова молба, като спорно между страните е налице ли е сума, внесена за взискателя, доколкото посочената банкова сметка е с титуляр друго лице.
Според разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.
В конкретната хипотеза, съдът намира, че плащането е извършено на лице, което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи 3 плащането. В случая плащането е извършено преди образуване на изпълнителното дело по банковата сметка, посочена от ищеца/взискател в исковата молба, поради което плащането по тази сметка е надлежно извършено. Без значение е в случая фактът, че посочената банкова сметка е на друго лице, доколкото именно това е посоченият от ищеца начин на плащане на сумите, присъдени с решението, поради което съгласно чл.75, ал.1 от ЗЗД изпълнението е извършено добросъвестно на лице, което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащането.
Неоснователни са и доводите, че длъжникът следвало да положи усилия да установи действителната банкова сметка на кредитора, тъй като разполагал и с друга негова банкова сметка, доколкото с исковата молба е посочен от ищеца/кредитор начин на плащане, а именно същото да бъде извършено по посочената в исковата молба банкова сметка.
Ето защо настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, както и добросъвестно изпълнение на задължението от страна на длъжника. Налице е основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК .
Изложените съображения налагат извод за наличието на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК - от длъжника е представено доказателство за плащане, извършено към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнение, в резултат на което дългът е изцяло погасен, и то към момент, предхождащ образуване на изпълнителното производство, поради което е налице основанието по чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и следва да бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ЧЖ- IV-А състав РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М.Я., постановление от 22.01.2024г. по изп. дело №20247800400004 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като 4
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №20247800400004 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС на основание чл. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5