Решение № 847 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330206686 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№ 22-1030007193/14.10.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с което на А. Н. Н., ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104б, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.5, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Н. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и навежда допълнителни аргументи по съществото на спора. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.

Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото 1 доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.08.2022г. около 11:40 часа А. Н. Н. се придвижвал от село Царацово към гр. Пловдив. Когато достигнал до „Северна промишлена зона“, жалбоподателя трябвало да се включи от локалното платно на село Царацово в движението по ул. „Голямоконарско шосе“, бул. „Васил Априлов“ 4027, 4204, но тъй като пътният участък бил натоварен Н. подал повече газ, поради което предните гуми на управлявания от него автомобил „Ауди А 3“ с рег. № ***** превъртели, което било констатирано от свидетелите И. Г. и Д. И. – служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, които се намирали пред офиса на “DHL EXPRESS PLOVDIV”. Тъй като това поведение било възприето от тях като непозволено жалбодателят бил последван от техния патрулен автомобил, като малко след това бил настигнат и откаран до служебния паркинг на КАТ-Пловдив където двамта полицейски служители извикали своя колега - сидетелят П. П. – мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив и му обяснили, че на процесното място А. Н. ненужно и демостративно е поднасял автомобила си и е осъществявал „дрифт“ с него, образувайки кръгове на няколко различни места на пътното платно като по този начин е застрашил намиращите се в момента на извършване на нарушението множество паркирани автомобили и стоящите край тях лица. Тези констатации били приети от св. П. и били вписани в съставения от него акт с бланков номер 191677 от 25.08.2022г., като допълнително било прието, че жалбоподателят е управлявал с два броя изтъркани предни гуми до гладкост с марка „UNIROYAL RAIN SPORT 5” с размер 215/45/R1791Y XL5”, като било прието, че е нарушил разпоредбите на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В срок било подадено писмено възражение от жалбоподателя, но то било прието за неоснователно от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани И. Г., Д. И. и П. П. – служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив. Така свидетелите Г. и И. сочат, че на процесната дата и място движението по конкретната пътна артерия е било натоварено заради ремонт на част от пътя, когато са видели как А. Н. Н. идвайки от село Царацово и включвайки се по ул. „Голямоконарско шосе“, бул. „Васил Априлов“ 4027, 4204 е превъртял гумите на автомобила си. И двамата свидетели разясняват, обаче, че освен превъртане на гуми други провявления не е имало от страна на водача, като изрично заявяват, че от негова страна не са били извършвани действия по образуване на кръгове по пътното платно както и ненужно и демостративно поднасяне на автомобила осъществявайки „дрифт“ с него, като този текст излизал автоматично от служебния им таблет, 2 без значение какво е било конкреното поведение на санкционирания водач.

Напротив св. И. споделя, че след като е настигнал жалбоподателя последният веднага е спрял и е указал съдействие на контролните органи. Показанията на свидетелите Г. и И. се подкрепят и от тези на актосъставителя П., който заявява, че не е бил очевидец на ситуация, а е бил извикан впоследствие от колегите си и е вписал в акта, това което те са му пресъздали, като на място в КАТ-Пловдив където бил съставен актът на жалбоподателя било констатирано лично от него, че предните гуми на автомобила на Н. били изтъркани до глаткост, което също било отчетено като нарушение от актосъставителя.

Показанията на горепосочените свидетели не са в противоречие и с тези на свидетеля Б. Ц. – познат на жалбоподателя, който споделя, че на процесната дата и място лично е видял как Н. се е изнесъл от пресечката на село Царацово и се престроил по ул. „Голямоконарско шосе“, без да е извършвал никакви действия свързани с дрифт, като свидетелят обяснява, че това е било и невъзможно първо защото колата на жалобоподателя е била с предно движение и чисто технически не е била способна да „дрифтира“ и второ защото трафикът е бил толкова натоварен, че практически не е било възможно да се извърши „дрифт“.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни и кореспондиращи с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.

При описанието на нарушението както в акта, така и в постановлението е било прието, че жалбоподателят е извършил „дрифт“. Последното понятие няма легална дефиниция, но в съдебната практика са изведени основните му същностни характеристики, като дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавиване, при което довежда задните гуми до загуба на сцепление с пътната настилка. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент така Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. а. н. д. № 3031/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. Пренесено на плоскостта на настоящия казус, се установява, че жалбоподателят А. Н. е нямал поведение, което да се квалифицира като дрифт. От показанията на свидетелите Г. и И. се изяснява, че той изобщо не е извършвал никакви резки маневри по презавиване на автомобила или да е образувал кръгове на различни места, които да се отнесат към разглежданата техника на шофиране, а единствено е превъртял предните гуми на автомобила си, което не се оспорва от жалбоподателя. Простото превъртане на гуми обаче не изпълва фактическия състав на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, тъй като при дрифт превъртането на гумите се осъществява с цел преднамереното извеждане на МПС извън контрол, т. е. желана от водача последица в резултат на целенасочено негово поведение, което в случая не се доказа да се е осъществило. В тази връзка са и показанията на свидетеля Ц., който също зявява в съдебно заседание, че Н. се 3 е изнесъл от отбивката за село Царацово е се е престроил нормално по ул.

„Голямоконарско шосе“, бул. „Васил Априлов“ 4027, 4204, като сочи, че на процесната дата пътната обстановка е била невъзможна за дрифт, а автомобилът на жалбоподателя е бил с предно предаване, с което е ноторно известно, че не е възможно да се осъществи дрифт. Следователно фактите по делото сочат на различна фактическа обстановка.

Отделно от това по делото не се установява умисълът на жалбоподателя за вмененото му нарушение – превъртане на гуми. От показанията на полицейските служители става ясно, че това превъртане е станало за секунди, поради което не може да се приеме, че пътят по който се е движил жалбоподателят е ползван за други цели.

В заключение следва да се посочи, че макар в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление да се съдържа думата "дрифт", то по делото не се доказа извършването на действия от водача, които да се отнасят към тази техника на шофиране съгласно изяснените по-горе нейни същностни характеристики, нито се установиха други противоправни действия от страна на жалбоподателя изпълващи състава на чл.104, т.2 от ЗДвП.

Отделно от гореизложеното Съдът констатира, че в АУАН и в НП процесното нарушение е описано в разрез с императивните изисквания на чл.

42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като порокът е съществен, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере, какво нарушение е извършил и въз основа на какви факти е подведен под отговорност за нарушение на чл.

104б, т. 2 от ЗДвП, така защото на Н. е вменено нарушение, че ненужно и демостративно е поднасял автомобила си и е осъществявал „дрифт“ с него, образувайки кръгове на няколко различни места на пътното платно като по този начин е застрашил намиращите се в момента на извършване на нарушението множество паркирани автомобили и стоящите край тях лица, а в съдебно заседание свидетелите на нарушението заявяват, че жалбоподателят не е извършил описаните в акта и постановлението действия, а единствено е превъртял гумите на автомобила си. Наличието на пълно и точно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответно на административното обвинение право на защита, а в случая то напълно липсва.

Никъде нито в акта, нито в постановлението не се споменава дори за превъртане на гуми. Визираното от съда отсъствие на релевантно за обективната съставомерност описание на инкриминираното нарушение съществено засяга правата на санкционираното лице и препятства възможността му да разбере в какво точно е обвинено и да организира реципрочна на административнонаказателното обвинение защита, което предпоставя допълнително основание за отмяна на НП, в частта му по точка 1 от НП.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът 4 намира следното:

В случая, констатираното от актосъставителя управление на „Ауди А 3“ с рег. № ********** с два броя износени предни гуми, безспорно се припокрива с хипотезата на налична значителна техническа неизправност съгласно чл. 37, ал. 3 от НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, доколкото същите могат както да засегнат безопасността на превозното средство, така и да породят риск за участниците в движението.

Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал превозното средство с такива гуми, не се оспорва и от самия него, поради което нарушението е налице и в тази си част наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Ето защо Съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно за нарушението по т.2, и да се отмени по т.1 поради недоказаност на нарушението.

При този изход на спора, с оглед отмяната на НП в неговата т.1 и потвърждаването му в т.2 на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски имат и двете страни. Такива са поискани единствено от жалбоподателя. Същият е доказал реалното заплащане на 800 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството. Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство се равнява на сумата от 605 лева, като с оглед изхода на спора и по съразмерност съдът следва да присъди сумата от 595 лева като до пълния претендиран размер от 800 лева искането следва да се остави без уважение