Решение № 20 от 14.04.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. П., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно наказателно дело № 20263520200024 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. У., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.“***, срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР Т***, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал.4 т.14 пр.1 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /51.13 €/, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят Г. У. не се явява лично и не изпраща процесуален представител. Призовката е върната в цялост, като е отбелязано, че той не е открит на посочения адрес и не е намерено друго лице, съгласно да приеме призовката, което обстоятелство съгл. чл. 61, ал. 4 от ЗАНН не е пречка за даване ход и разглеждане на делото в отсъствие на жалбоподателя.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Районна прокуратура – Т., ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на нарушителя Г. А. У. е ангажирана за това, че на 25.11.2025 г., около 08:55 часа, в община П., на път трети клас № 513 (околовръстен път изток на град П.), като водач на лек автомобил „**" с рег. № РВ 6293 НЕ, собственост на същия, не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", като на кръстовището с път трети клас № 204, регулирано с пътни знаци без да създава опасност, не е спрял на пътен знак Б2 „Спри!.

Пропусни движещите се по пътя с предимство", с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение серия GA № *** г., е издадено Наказателно постановление № *** г. от ВПД Началника на РУ в ОДМВР Т***, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в 1 размер на 100 лв. /51.13 €/.

От събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че актосъставителят Б. Р. Б. и свидетелят Х. А. Г., двамата служители на РУ – П., са възприели поведението на жалбоподателя като нарушение на правилото на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Разпитани пред съда те твърдят, че на 25.11.2025 г. около 09:00 часа в гр. П., на околовръстен път изток на град П. (близо до бившата бензиностанция „Герана"), Г. У. не е спрял на пътен знак Б2 „Стоп". По техните показания автомобилът, управляван от жалбоподателя, навлязъл в кръстовището, без да спре напълно. Свидетелите посочват, че видимостта към мястото на нарушението била добра, сезонът бил такъв, че нямало растителност и листна маса, която да пречи на видимостта им, и че от позицията на патрулния автомобил те ясно възприели поведението на водача. И двамата свидетели заявяват, че жалбоподателят е изложил възражения, че те не са имали видимост към кръстовището и че не са могли да възприемат дали водачът е спрял на знака „Стоп“.

Съдът намира, че показанията на двамата полицейски служители са последователни и съдържат достатъчна конкретика относно позицията на служебния автомобил спрямо кръстовището, поради което съдът ги цени като обективни и достоверни.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание.

Съставеният АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3 и т. 4 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. По този начин повдигнатото административнонаказателно обвинение се явява изградено на годна основа досежно всеки един от основните признаци на деянието.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт на процесуално основание.

От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в АУАН серия GA № *** г. и Наказателно постановление № *** г., проверени от съда чрез допустими по закон доказателствени средства, се установява по категоричен начин, че на 25.11.2025 г., около 08:55 часа, в община П., на път трети клас № 513 (околовръстен път изток на град П.), като водач на лек автомобил „**" с рег. № РВ 6293 НЕ, собственост на същия, не е съобразил поведението си с пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", като на кръстовището с път трети клас № 204, регулирано с пътно знаци без да създава опасност, не е спрял на пътен знак Б2 „Спри!. Пропусни движещите се по пътя с предимство!", и по този начин е осъществил признаците на състава на административното нарушение, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както деянието правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като такова по чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 6, т.1 ЗДвП.

Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по-горе разпоредби.

Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание "Глоба", тъй като той е във фиксиран размер и в случая съответства на предвиденото в приложимата санкционна норма (чл. 183, ал.4 т.14 пр.1 от ЗДвП).

Съдът не споделя възражението на жалбоподателят, че е спрял на пътен знак „Стоп" и че полицейските служители не са имали видимост към кръстовището. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани, при което решаващият състав намира, че твърденията са направени с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия, която е оборена от показанията на двамата свидетели.

Следва да има предвид и, че съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като както вече се посочи, санкционираното лице не успя да я опровергае.

С оглед тези съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна, поради 2 което същата ще следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление - потвърдено.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началника на РУ в ОДМВР Т***, с което на жалбоподателя Г. А. У., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.“***, за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4 т.14 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /51.13 €/, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – Т. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3