Решение № 2169 от 15.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№2169/15.11.2021г. гр.

Пловдив, 15 ноември 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ

ЗЛАТАНОВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2021 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214.

Образувано е по жалба на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Белград“ № 23,, УРН 594342, със съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв. И.М., срещу Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за кампания 2016 г., изх. № 01-6500/9209 от 02.05.2017г., с което се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичният ангажимент по направление "Биологично растениевъдство".

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на Уведомително писмо, като постановено в нарушение на императивните материални норми и при съществено нарушение на административно процесуалните правила. Твърди се, че с договор за наем №ПМ-005/08.10.2012г., сключен с МЗХ на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ и проведена тръжна процедура на „Рила Райдинг“ ЕООД (сега ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“) са предоставени за ползване общо 503.665 дка земеделски земи, съставляващи пасища и мери от ДПФ, с която земя е кандидатствано по следните мерки 212, 211 и 214 и в тази връзка са подадени заявления за подпомагане и са получени финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г. Изложено е, че разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (приета с ДВ, бр.61/2015г.) императивно определя, че пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. Според жалбоподателя приемането на новата законова разпоредба след стартиране на многогодишния ангажимент води до възникване на форсмажорно обстоятелство, което създава обективна пречка за продължаване на поетите ангажименти, тъй като Д.Б. няма регистриран животновъден обект. Твърди се, че невъзможността за привеждане на сключения с МЗХ договор за наем, съобразно законовите разпоредби е довело до прекратяването му с уведомление от директора на ОД „Земеделие“ и водещо до експроприация на стопанството, съставляващо форсмажорно обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено при поемане на ангажимента, и което е препятствало земеделския стопанин да подаде заявление за стопанската 2016г. Жалбоподателя се позовава на разпоредби от българското законодателство и Регламент 1306/2013г., очертаващи случаите на форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Във връзка с възражението относно изменението на ЗСПЗЗ са изложени доводи за грубо нарушаване на принципа за правна сигурност като в тази връзка е направено позоваване на Решение от 14.06.2012г. на СЕС. Изрично е посочено, че в случая са налице условията на чл.47 т.3 и т.4 от Регламент 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета, както и на чл.18 ал.6 от Наредба №11/2009г., съгласно които в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства ангажимента се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Претендира се,че ангажимента следвало да се прекрати не на основание чл.18 ал.4 от Наредба №11/2009г., а на основание чл.18 ал.6. По отношение на допустимостта на жалбата се прави възражение за неправилно приложение на чл.61 ал.2 от АПК. Иска се отмяна на оспореното уведомително писмо и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът

- Зам. -изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез писмено заявление от процесуалния си представител юриск. Н., излага становище за недопустимост на жалбата поради просрочие и моли делото да бъде прекратено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на уведомителното писмо. На лист 61 по делото е представено известие за доставяне на процесното уведомително писмо с посочен адрес на ЕТ „Д.Б.

– РИЛА РАЙДИНГ“, гр.Х., ул.“***“ № * и посочен телефонен номер: ****. На гърба на известието за доставяне е отразено, че получателят се е преместил на друг адрес. Известието е подписано от пощальон и началник на пощенска станция без да са посочени конкретни имена, а печата поставен върху известието е с нечетлива дата. По делото е представен и Констативен протокол от 14.06.2017г. съставен от служители на ОД на ДФЗ - Пловдив, в който е посочено, че на основание чл.61 ал.3 от АПК, след невъзможност да бъдат намерени на посочен адрес за кореспонденция, на таблото за обявление на ДФ „Земеделие“ се поставят писма сред които е посочено и Уведомително писмо за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 АЕП на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“. От друга страна обаче в протокола е посочено: „След уведомяване по телефона на 14.06.2017г. 10:15 часа, ст. експерт Е.К.“ и е дадена таблица (първата в КП) като под номер три в таблицата е посочен и жалбоподателя в настоящото производство с УРН. От посоченото в протокола не става ясно извършено ли е уведомяване по телефона и изобщо осъществена ли е връзка по телефона с жалбоподателя. Не е съставен нарочен протокол за осъществена или не връзка по телефона, а в представения по делото КП от 14.06.2017г. отново не става ясно. Отделно от това посоченото лице ст. експерт Е.К. не е подписала протокола от 14.06.2017г. Следва да се отбележи, че към момента на издаване на оспореното уведомително писмо за съобщаването на акта е приложима разпоредбата на чл.61 от АПК, доп. - ДВ, бр. 27 от

2014 г., в сила от 25.03.2014 г., като според ал.2 съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.Според ал.3, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. В настоящия казус на първо място не става ясно по какъв начин и въз основа на какви факти служителят на "Български пощи" ЕАД е направил констатация, че „получателят се е преместил на друг адрес“. На следващо място според действащата към 2017г. разпоредба на чл.61 от АПК за връчване на административен акт следва, че за да се съобщи административният акт чрез обявление на таблото, следва да е изчерпана възможността за връчването му по реда на чл.61, ал.2 от АПК. В конкретния случай от доказателствата в административната преписка е видно, че на ответника е известен телефон за връзка с ЕТ

„Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“ (посочен в известие за доставяне на лист 61 по делото), но както бе посочено по-горе от приложените по делото доказателства не става ясно извършено ли е уведомяване по телефона и изобщо осъществена ли е връзка по телефона с жалбоподателя. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че в случая не е налице редовно връчване на съобщението за издаденото уведомително писмо по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК чрез поставяне на съобщение на таблото за обявление в ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Пловдив. Нещо повече, след направена справка в Търговския регистър, настоящия съдебен състав констатира, че към момента на издаване и съобщаване на оспореното уведомително писмо, седалището и адресът на управление на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“, вписан в търговския регистър е в гр.Пловдив, ул.“Белград“ № 23, а в известието за доставяне на лист 61 като адрес на получателя е посочено: гр.Х, ул.“***“

№ *. Съгласно чл.23, ал.6 от ЗАКОН за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (доп. - ДВ, бр. 22 от 2015 г., в сила от 1.01.2017 г.), при посочен идентификационен код, всички органи-съд, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър. Надлежно връчване на уведомителното писмо на адреса в гр.Пловдив е направено с Придружително писмо изх.№ 01-16/0800/561 от 21.06.2021г. на 13.07.2021 г. (към което е приложено и оспореното в настоящото производство уведомително писмо), за което по делото е представено известие за доставяне (лист 44). Жалбата срещу уведомителното писмо е подадена директно в съда на 26.07.2021 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

По същество се установява следното:

Няма спор между страните по делото, че между „Рила Райдинг“ ЕООД (сега ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“) и МЗХ, на основание чл.47м, ал.1 от ППЗСПЗЗ е сключен договор за наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд №ПМ-005/08.10.2012г. (лист 18-23), съгласно който на дружеството са предоставени за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер на 503.665 дка в землището на с.Розино, община Карлово, област Пловдив и на с.Кръстевич, община Хисаря, област Пловдив, като изрично е посочено, че договорът се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013 стопанска година. На лист 24 по делото е представен протокол – опис към описания договор за предаване на двата недвижими имота, които са със следното състояние: пасище, мера. На 08.08.2013г. към договора е сключено Споразумение, съгласно което ЕТ „Д.Б.

– РИЛА РАЙДИНГ“ универсален правоприемник на „РИЛА РАЙДИНГ“ ЕООД встъпва като наемател по договора за наем.

Не е спорно и че ЕТ „Д.Б. – РИЛА

РАЙДИНГ“ е кандидатствал именно с наетата земя от ДПФ по следните мерки: 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“, 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и 214 „Агроекологични плащания” (АЕП), направления „Биологично растениевъдство“ и „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“, като е подал заявления за подпомагане и е получил финансови помощи за стопанските 2013г., 2014г. и 2015г.

С писмо изх. № 01-6500/9209 от 27.10.2016 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 АПК за откритото административно производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013. Видно от приложеното на лист 72 по делото известие за доставяне, същото е връчено на жалбоподателя на 15.11.2016г.

В оспорваното уведомително писмо е посочено, че от страна на ЕТ „Д.Б. – РИЛА РАЙДИНГ“ е подадено възражение с вх.№ 01-6500/9209 от 25.11.2016г., но такова не е представено по делото.

На лист 66-67 по делото е приложено писмо изх. № 01-6500/9262 от 28.10.2016 г. на зам. изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с което жалбоподателят е уведомен, че не е подал заявление за плащане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 през кампания 2016г. В писмото изрично е посочено, че в следствие на влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратени договори за наем на земи от общинския и държавния поземлен фонд на земедлските стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнение на дейности на постоянно затревени площи и в съответствие с чл.59 от Наредба №11 от 06.04.2009г., следва да представи доказателства в ДФЗ – РА за прекратяване на договор за ДПФ. Указано е, че в случай на непредставяне на доказателства ДФЗ-РА има право да прекрати агроекологичния ангажимент съгласно чл.18 ал.3 т.4 от наредбата. В самото писмо е отразено, че е получено лично на 15.11.2016г.

Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89d4d652-0d40-4344-8654-5a8bb1b8c958