Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 441 от 25.07.2019, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1861/2018
Вид
Решение № 441
Подписан
25.07.2019
В сила
29.08.2019
Състав
ВЯРА МАРКОВА ПАНАЙОТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 441, 25.07.2019 год., гр.Търговище

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА

Секретар : Ж.И., като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1861 по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, с цена 877.62 лв. – главница, договорни и мораторни лихви и неустойка.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „Изи Асет Менеджмънт“ АД е имало сключен договор за кредит № 2529568 от 04.04.2016 год., по силата на който „Изи Асет

Мениджмънт“ е предоставило на ответника кредит в размер на 1000 лв., срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума в срок до 29.01.2017 год., ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора, или обща дължима сума в размер на 1192.30 лв., на равни месечни вноски в размер на по 119.23 лв. Твърди се в молбата, че ответника изплатил сума в размер на 1518 лв., като неизплатената главница по договора за заем възлизала на 439.70 лв., а договорната лихва в размер на 37.22 лв. Поради неизпълнение на задължения поети с договора ответника дължал и неустойка в размер на 354.78 лв. В молбата се твърди, че последната падежна дата по договора за кредит е била на 29.01.2017 год., от който момент вземането е станало изискуемо, а поради забава на длъжника ищеца претендира лихва за забава в размер на 45.92 лв. В молбата се твърди, че вземането е прехвърлено от кредитора на ищеца с приложение № 1/01.12.2017 год. към рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., като ищеца е направил искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба. Ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за исковите суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, поради което заповедния съд указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Предявения иск се поддържа, чрез писмено становище от процесуалния представител на ищеца.

В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора предявените искове са оспорени изцяло и по основание и по размер. Оспорва се наличието на валидна облигационна връзка между ответника и ищеца, като се твърди, че цесията не е породила действия спрямо длъжника, тъй като не е надлежно съобщена. Оспорва се размера на заявените от ищеца претенции, поради това, че сам ищеца твърди за извършени плащания надвишаващи дължимата по договора сума като главница и лихва. Наведени са доводи за неравноправност на клаузата за неустойка, обуславяща нищожността на същата. Моли съда да отхвърли предявения иск за цялото вземане. В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа наведените в отговора доводи, обуславящи неоснователност на иска.

Третото лице-помагач на ищеца е изразило становище за основателност на предявените от ищеца искове. Моли съда да постанови решение с което да уважи същите. Претендира разноски в производството.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 261/2018 год. на ТРС ищеца е подал заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение № 169/08.02.2018 год. за сумата от 877.62 лева представляваща 439.70 лв. главница по неплатено парично задължение, 37.22 лв. договорна лихва за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2017г. /датата на последната вноска/, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.02.2018г. до изплащане на вземането, неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 354.78 лева, лихва за забава в размер на 45.92лева за периода 30.01.2017г. – 31.01.2018 год., представляващи неизпълнени задължения по цедиран Договор за паричен заем № 2529568 /04.04.2016 год., сключен от ответника с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК.

От приложените по делото писмени доказателства се установи, че ответника на 04.04.2016 год. е сключил договор за потребителски кредит № 2529568 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който му е предоставен кредит в размер на 1000 лв. срещу задължението на ответника да възстановява ползваната от него сума по кредита по начини и в срокове посочени в договора.

Видно от договора същия е сключен за срок от 10 месеца, или краен падеж - 29.01.2017 год., при фиксиран лихвен процент от 40.00 % и ГПР 49.01 %., като общото дължимата за връщане от ответника сума е възлизала на 1192.30 лв. Ответника е поел задължение да възстанови сумата на 10 равни месечни вноски в размер на 119.23 лв. Видно от договора с полагане на подписа си ответника е удостоверил, че е получил изцяло и в брой заемната сума от 1000 лв. Съгласно чл. 4, ал.1 от договора за кредит ответника се е задължил в срок до три дни от сключване на договора да предостави на кредитора едно от следните обезпечения : 1.

Поръчителство, под формата на договор за поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на конкретни поставени от кредитора изисквания, като напр. доходите им да са над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор, да нямат задължения към други банкови или финансови институции и др.; 2. Б. гаранция с бенефициер Заемодателя за целия размер на кредита, а съгласно чл.4, ал.2 от договора при неизпълнение на това задължение ответника дължи на заемодателя неустойка в размер на 1112.40 лв., като същата се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски към която се добавя сума в размер на 111.24 лв. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че ответника е извършил плащания за погасяване на кредита в общ размер на 1518 лв., от която сума 1473 лв. са отнесени за погасяване на неустойка по чл.4 от договора, договорна лихва и главница, като последното извършено от ответника плащане е от дата 12.05.2017 год., като видно от отразеното в заключението на вещото плащанията са със забава, а сумата от 45 лв. са отнесени за погасяване на разходи за събиране на вземането.

С Приложение № 1/ 01.12.2017 год. към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год. „Изи Асет Мениджмънт“

АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към трети лица-длъжници по договори за кредит, в това число и вземането към ответника. Съгласно договора за цесия цедента се е задължил да предостави на цесионера пълномощно, по силата на което от името на цедента цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне, като видно от приложеното на л. 18 пълномощно кредитора е упълномощил ищеца да извърши от негово име уведомяване по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД на длъжниците. Ищеца не твърди в исковата си молба да е извършено уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба по чл.422 от ГПК, като е приложил уведомление за цесия до ответника, към исковата молба и дори е формулирал искане същото да бъде връчено на ответника, ведно с преписа на исковата молба, считайки, че получавайки същото ведно с препис от молбата ответника ще бъде надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.

В хода на съдебното производство с рамков договор за цесия от 03.05.2019 год. ищеца е прехвърлил на третото лице-помагач вземанията си, в това число и вземането срещу ответника, като третото лице в молбата за встъпване в делото е заявило, че същата следва да се счита за уведомление до ответника за извършеното прехвърляне.

При така установеното съдът прави следните изводи :

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.

79, вр. чл.

240, чл. 240, ал.2, чл. 92 и чл.86 от