Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 575 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1022/2026
Вид
Решение № 575
Подписан
07.05.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.181 т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330201022 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р. Д. Р. от гр.*** против Наказателно постановление № 23-0329-000850/ 03.09.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП на основание чл.181 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“в размер на 50.00 лв., както и на основание Наредба № I з-2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Д.Я., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, съгласно което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

1

На 20.11.2023 г. в 12:00 ч. в с. Стряма, на ул.Иван Вазов до номер 25 жалбоподателят бил установен от служители, осъществяващи контрол движението на пътя, да управлява товарен автомобил Мерцедес Спринтер 411 ЦДИ, с рег.№ ***, собственост на Уикенд ООД с БУЛСТАТ 126145986. В хода на проверката било установено, че МПС е регистрирано по надлежния ред, но предна регистрационна табела не отговаря на изискванията на Наредба № I-45 от 2000 г., както и че не е представил същото за годишен технически преглед в срок.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството на свидетел съставилият акта К. Г. Г., който потвърждава констатациите в него. По отношение на първото нарушение свидетелят разясни, че предната рег. табела на автомобила била неистинска, била направена с фолио.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът прие, че и двата акта са съставени от компетентни лица. Съгласно чл. 34 ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В настоящия случая АУАН е съставен 20.11.2023г., а наказателното постановление е издадено на 03.09.2024 г., т. е. след изтичане на установения в закона срок. Цитираната правна норма е императивна и спазването на предвидения в нея преклузивен срок е задължително. Издаването на НП след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове е винаги съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на същото.

На следващо място констатират се и процесуални нарушения, свързани със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Актът за установяване на административно нарушение не отговаря на изискването, предвидено в чл. 42, ал. 1 т. 4 от ЗАНН, а наказателното постановление на чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП следва по достатъчно ясен за нарушителя начин да описват нарушението. Това изискване не е спазено по отношение на първото нарушение, където е посочено, че МПС, управлявано от нарушителя е регистрирано по надлежния ред, но предна регистрационна табела не отговаря на изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Посочената наредба определя условията и реда за регистриране на МПС, а в чл.10 са уредени изискванията, на които следва да отговаря регистрационната табела. На кои точно изисквания обаче не отговаря рег.табела не става ясно от формулираното от актосъставителя, а и от наказващия орган описание. Този пропуск не може да бъде преодолян с показанията на свидетеля Г., който заяви, че табелата била неистинска, от фолио. Следвало е тези факти да намерят отражение в съставения от него акт, а впоследствие и да бъдат 2 посочени и от наказващия орган в издаденото наказателно постановление като бъде посочено например, че табелата не е автентична, че не отговаря на БДС.

Административнонаказателното производство е строго формален процес. Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му - Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Видно от приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи административнонаказващият орган е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. Същевременно НП не е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното не е съобразено с процесуалните изисквания.

Също така описанието, свързано с първото нарушение, е неясно, като не е било посочено нито от наказващия орган, нито от актосъставителя на кои точно изисквания от посочената наредба не отговаря предната регистрационна табела .

Неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на МПС по отношение на второто нарушение. Нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП в действащата редакция към датата на нарушението / ДВ, бр. 51 от 2007 г.; изм., бр. 97 от 2017 г.; изм., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./ предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед.

Жалбоподателят няма качеството на собственик на МПС, нито на длъжностно лице, което следва да представи МПС за годишен технически преглед.

Така констатирания пропуск, свързан с неспазване на 6-месечния срок за издаване на наказателното постановление, е съществен, рефлектирал е върху законосъобразността на наказателното постановление във всичките му части и налага отмяна на същото. Наред с този пропуск се констатираха и други, свързани с неяснота при описание на първото нарушение и с неправилно ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по отношение на второто нарушение.

С оглед изложеното следва наказателното постановление като незаконосъобразно издадено да се отмени.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер от 665 евро, платени в брой. Така 3 представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че тези разноски са сторени. От ответната страна е направено възражение за тяхната прекомерност при евентуално уважаване на жалбата. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобразят фактическата и правна сложност на делото, вида на правния спор и защитавания интерес, както и вида, обема и интензитета на извършената от процесуалния представител работа. В конкретния случай, при отчитане на фактическата и правна сложност на спора, както и с оглед постановеното решение на СЕС от 25 януари 2024 година п о дело C-438/22, адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред въззивния съд в размер на 205 евро следва да се приеме за справедливо и обосновано, а останалата част от претенцията за адв. възнаграждение е прекомерна и не отговаря на чл.36 от Закона за адвокатурата.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0329-000850/ 03.09.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на Р.

Д. Р. от гр.***, ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.175, ал.3 пр.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.147 ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.181 т.1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“в размер на 50.00 лв., както и на основание Наредба № I з2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Р. Д. Р. от гр.***, ЕГН ********** сумата от 205 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4