Решение № 48 от 18.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Бургас, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20232100501586 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ОБЩИНА БУРГАС, с адрес: гр.Бургас, ул. „Александровска“ 26, представлявана от кмета Димитър Николов, подадена чрез упълномощения му процесуален представител юрисконсулт Станимир Димитров против решение № 1634 от 21.07.2023г., постановено по гр. дело № 7320/2023г. по описа на РС- Бургас , В ЧАСТТА, с която въззивната Община Бургас -ответник е осъдена да заплати на ищцата К. И. П., ЕГН: **********, с адрес: ****, сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди – болки и страдания, затруднение при обслужването, нарушен комфорт, трудно движение и обезобразяване на лицето, настъпили в резултат на падане на ищцата на 23.07.2022 г. при преминаването й през междублоково пространство източно от бл. 76 в ж.к.

„Лазур“, гр. Бургас, сумата от 88.42 лв. - обезщетение за претърпяните от ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на гореописаното събитие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането - 23.07.2022 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 795.89 лв., представляваща част от направените от ищцата съдебно- деловодни разноски, и в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения обратен иск на Община Бургас за осъждане на „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, при условие, че предявените от К. И. П. против Община Бургас искове бъдат уважени да заплати на Община Бургас, след изпълнение на постановеното осъдително решение от нейна страна сумата от 5 088.42 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен между страните договор от 28.05.2019 г., равняващо се на присъдените в полза на К. И. П. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, присъдените в полза на К. И. П. съдебно1 деловодни разноски, както и направените от Община Бургас разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „ПЪТСТРОЙ ВДХ” ЕАД като трето лице-помагач на страната на ответника Община Бургас.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Счита, че мястото на което е настъпил процесния инцидент е междублоково пространство за озеленяване, като ищцата е преминала през него поради собствено решение, без то да е регламентирано и обособено за преминаване от пешеходци, което изключва виновното поведение на ответника за настъпилите вреди. По тези съображения се иска изцяло отхвърляне на исковете, евентуално редуциране на размера му поради съпричиняване от ищцата. По отношение на обратния иск в жалбата се сочи, че не спори, че процесния участък е включен в териториалния обхват на договора, сключен между общината и третото лице-помагач, но се акцентира върху това, че предмет на договора е поддръжка на тротоарите. Предвид това се възразява, че ако се приеме,че посоченото място е тротоар е неясно защо съдът е приел, че е изключена отговорността на третото лице. Заявява, че счита за спорно по делото обстоятелството дали е боло допуснато неизпълнение на договорните задължения на третото лице, което да е довело до настъпване на вредоносния резултат. Сочи се, че с оглед поетите с договора задължения третото лице е следвало да уведоми общината при констатиране на дупки, неравности и всякакви препятствия и едва след това да предприеме ремонтирането им по възлагане от общината, което в случая не е сторено, тъй като дружеството не е представило доклад за необходимост от извършване на ремонтни действия на посочената територия. Възразява се също,че съдът не е обсъдил разпоредбите на т. 31 и т. 32 раздел пети от сключения между общината и дружеството договор. Въззивната община счита, че нелогично и незаконосъобразно е да се ангажира само нейната отговорност по главния иск, като същевременно се изключва отговорността на дружеството- изпълнител по договора след като съдът приема, че мястото на настъпване на инцидента е на тротоар, а не на зелена площ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните му части и за постановяване на ново, с което уважените главни искове да бъдат отхвърлени, респ. при уважаването му да бъде уважен и предявения срещу третото лице-помагач обратен иск.

В съдебно заседание въззивникът, чрез адвокатския си представител по делото поддържа въззивните си жалби и моли за отмяна на първоинстанционните решения и уважаване на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата-ищца К. И. П., чрез пълномощника си адв. Ивайло Найденов е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като оспорва същата като неоснователна. Излага съображения, че по делото е доказан фактическия състав на непозволеното увреждане и задължението на въззивната община да поправи вредите, причинени от него, които се явяват пряка и непосредствена последица. Счита, че направените от районния съд изводи в тази връзка са правилни и обосновани. Сочи, че от неоспорената съдебно-медицинска експертиза е ясно, че травмата е настъпила по начина, описан в исковата молба, а по неоспорената съдебнотехническа експертиза е установено точното място на настъпване на инцидента и лошото състояние на настилката. Наведени са съображения, че ангажираните свидетелски показания доказват,че ищцата е изпитвала огромна физическа болка от травмата и, че не е можела да се движи самостоятелно, както и необходимостта да ползва чужда помощ. Предвид това сочи, че коректно районният съд е приел за доказана причинно-следствената връзка между вредата и деликта, както и липсата на съпричиняване от страна на ищцата. Счита, че определения размер на обезщетението за 2 неимуществени вреди е справедлив при отчитане на обстоятелствата, че болките са продължили през един значителен период, както и,че е било необходимо ангажиране на трети лица с грижите за ищцата. По изложените в писмения отговор съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваните му части. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК третото лице-помагач и въззиваем ответник по обратния иск „ПЪТСТРОЙ ВДХ” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Районният съд е бил сезиран с предявени от ищцата К. И. П. против Община Бургас обективно съединени искове за осъждане на ответната Община Бургас да й заплати сумата о т 15 000 лв. - обезщетение за претърпяните от нея неимуществени вреди – значителни болки и страдания, затруднение при обслужването, нарушен комфорт, трудно движение и обезобразяване на лицето, настъпили в резултат на падане на ищцата при преминаване през междублоковото пространство източно от бл. 76 в ж.к. „Лазур“, гр. Бургас, поради попадане на крака й в неравност около намираща се там шахта, довело до счупване на дистална част на ляв радиус, отоци, охлузвания и кръвонасядания по лицето и крайниците, както и сумата о т 88.42 лв. - обезщетение за претърпяните от ищцата имуществени вреди, настъпили в резултат на гореописаното събитие, изразяващи се в разходи за прегледи и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -23.07.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че на 23.07.2022 г. около обяд ищцата е преминала по пътечката от североизточната част на бл. 76 на ж.к. „Лазур“ когато кракът й е попаднал в неравност, вследствие на което тя е загубила равновесие и е паднала на дланите и главата си. Ищцата сочи, че от падането е получила посочените по-горе увреждания, поради което е била хоспитализирана в УМБАЛ-Бургас, като на лявата й китка била поставена шина за гипсова имобилизация, довело до временната й неработоспособност. Излага се, че травмите са й причинили значителни болки, страдания, затруднение при обслужването, нарушен комфорт, трудно движение и обезобразяване на лицето. Сочи, че теренът, на който е паднала се намира в междублоковото пространство и е осеян с дупки и неравности, за които счита, че отговорност за тяхното поддържане, стопанисване и обезопасяване носи Община Бургас, която в случая не е предприела необходимите за това действия. По така изложените съображения ищцата е ангажирала имуществената отговорност на община Бургас за репариране на причинените й имуществени и неимуществени вреди в посочените размеро.

В срока по чл. 131 от ГПК Община Бургас е оспорила исковете по основание и по размер, като възразила, че не следва да нови отговорност за настъпилите вреди, по съображения за липса на причинно-следствена връзка между последните и негово противоправно бездействие. Счита, че вината за настъпването на вредите е изцяло на ответницата, като при условията на евентуалност излага доводи за съпричиняване от страна на ищцата на вредите в размер над 90 %, с мотив, че общината е спазила изискванията за полагане на улични и тротоарни настилки, които да са подходящи за нормално придвижване на пешеходците, като се твърди, че на посоченото място те са равни, гладки и с ненарушена 3 цялост а инцидентът е настъпил поради това, че ищцата не е положила дължимата грижа и внимание при придвижване, в резултат на нейни неправилни избори. Оспорен е и претендирания размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерен.

Моли се за отхвърляне на предявените срещу общината искове и присъждане на направените разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК по искане на ответната община първоинстанционния съд е конституирал като трето лице-помагач на нейна страна „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД, срещу което дружество Община Бургас е предявила обратен иск, прието за разглеждане наред с първоначалните искове на ищцата, с който се иска в случай, че тези искове бъдат уважени да бъде осъдено третото лице-помагач „ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД като ответник по обратния иск да заплати на Община Бургас, след изпълнение на постановеното осъдително решение от нейна страна, сумата от 15000 лв., представляваща платено обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 88.42 лв. - платено обезщетение за имуществени вреди, законната лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане, присъдените в полза на К. И. П. съдебно-деловодни разноски, както и направените от Община Бургас разноски по делото. В обратнана искова молба се сочи, че между между двете юридически лица е сключен договор от 28.05.2019 г., по силата на който общината е възложила на дружеството обществена поръчка с предмет „Извършване на дейности по строителство, основен ремонт, рехабилитация и текущо поддържане на улици, общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас, в частта по обособена позиция 6 „Зора“, в чйто обхват е района, в който се твърди, че ищцата е паднала, с оглед на което общината счита, че ако се установи наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия инцидент и причинените вреди, то същите са в резултат от неизпълнение на поетите от дружеството-изпълнител задължения по договора и са изцяло в негова тежест.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1, вр. чл.219, ал.3 от ГПК ответникът по обратния иск “ПЪТСТРОЙ ВДХ“ ЕАД не е депозирал писмен отговор на обратната искова молба и не е ангажирал доказателства.

Районният съд е квалифицирал предявените първоначални искове с правно основание 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , а насрещните с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С обжалваното решение, районният съд като е счел, че ищцата е доказала, че вследствие падане в междублоково пространство /между бл. 75 и бл. 76/ в ж.к. „Лазур“, гр.

Бургас, което е общинска собственост е получила твърдените от нея травми – счупване на долния край на лъчева кост на лявата й ръка, навяхване на дясната ръка (без счупване), отоци, охлузвания и кръвонасядания по лицето и по тялото, които наранявания са в причинно-следствена връзка с неизпълнение на задължението на ответната община за поддръжка на този терен в изправно състояние, е уважил изцяло иска й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 88.42 лв. и частично иска за неимуществени вреди – боли и страдания в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.07.2022г. до окончателното изплащане на присъдените суми, като в останалата част на уважения размер на иска за неимуществени вреди до претендирания от 4