Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5052 от 18.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11761/2024
Вид
Решение № 5052
Подписан
18.11.2024
В сила
06.02.2025
Състав
ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 5052 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20241110211761 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от И. Б. И. от ххх с ЕГН:

**********, чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7447645 издаден от СДВР, с който е било заснето, че на 23.04.2023г. в 19:19ч. в гр.София, по Околовръстен път на кръстовището с ул.,,Серафим Стоев“, с посока на движение от бул.,,Цариградско шосе“ към бул. ,,Ботевградско шосе", при на скоростта извън населено място ограничение от 90 км/ч., управлявал моторно превозно средство ххх, със заснета чрез автоматизирано техническо средство № MD1195 скорост от 128 км/ч., превишавайки с 38 км/ч. максимално допустимата скорост, като нарушението е било извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5653662 на 04.05.2022г. издаден от ОДМВР – Габрово - административно нарушение по чл.21, ал.1, от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице навежда оплакване, че електронният фиш е бил издаден при наличие на допуснати нарушения на закона и 1 процесуалните правила. Посочват се отделни възражения по всяко оплакване.

В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш, ведно с произтичащите законови последици. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. И., редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощения защитник се поддържа жалбата с възраженията, подробно изложени в нея.

Претендира разноски.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт на СДВР се оспорва жалбата като се иска нейното отхвърляне. Развиват се аргументи в насока на нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение като се възразява срещу възнаграждението на упълномощения защитник на жалбоподателя поради прекомерност.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 23.04.2023г. в 19:19ч. в гр.София, по Околовръстен път на кръстовището с ул.,,Серафим Стоев“, с посока на движение от бул.,,Цариградско шосе“ към бул. ,,Ботевградско шосе", при на скоростта извън населено място ограничение от 90 км/ч., жалбоподателят И. И. управлявал моторно превозно средство ххх, със заснета чрез автоматизирано техническо средство № MD1195 скорост от 128 км/ч., превишавайки с 38 км/ч. максимално допустимата скорост, като нарушението е било извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5653662 на 04.05.2022г. издаден от ОДМВР – Габрово.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, доказва се от приложените към делото доказателства, поради което и съдът я 2 възприема като безспорно установена.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъл, когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 020 – СГ – ИСИС/14.03.2023г. на Български институт по метрология и Решение за одобрение на типа на уреда за измерване.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето нарушението, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното 3 деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.

Маршрута, по който се е движел лекия автомобил, е бил обезпечен с техническо средство, предназначено да измерва и записва движението и скоростта на моторни превозни средства и в рамките на населено място на територията на Столична Община. Последното обстоятелство се установява от приложената по делото Справка от Столична Община направление ,,Архитектура и градоустройство“, ведно с приложената Заповед № РД – 09 – 50 – 985/29.09.2009г. на главния архитект на Столична община. Съгласно въпросните документи кръстовището на Софийски околовръстен път и ул.,,Серафим Стоев“ попада в урбанизирана територия с действаща улична регулация, одобрена посредством т.2 от горепосочената заповед.

Видно от постъпилата справка на МПС е, че към момента на заснемането на деянието собственик на лекия автомобил, е бил жалбоподателя И. Б. И.. Разпоредбата на ЗДвП презюмира повдеждането под административна отговорност на собственика на заснетото МПС при отсъствие на съответна декларация и приложено СУМПС, че друго, различно от него лице, го е управлявало. Поради липса на доказателства в тази насока следва да намери приложение хипотезата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно че собственикът на МПС - то е бил и негов водач при заснемането с техническото средство. В този смисъл субектът на нарушението се явява доказан от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При извършена служебна проверка по законосъборазността на обжалвания електронен фиш и като съобрази наведеното от жалбоподателя и неговия защитник възражения съдът констатира, че в хода на административното производство е било допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, обуславящо уважаването на подадената жалба.

Видно от отразената фактическа обстановка в обжалвания електронен фиш е, че жалбоподателят е бил подведен под административна отговорност за превишаване на максимално предвидената скорост на движение за извън населено място от 90 км/ч. Същевременно от изисканата писмена справка от Столична община се доказва, че маршрутът, по който се е движел и е бил 4 заснет водача на управляваното от него МПС, а именно кръстовището на Софийски околовръстен път и ул.,,Серафим Стоев“, попада в урбанизирана територия с действаща улична регулация, т.е. е в пределите на населеното място, където максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Като е бил подведен под административна отговорност и санкциониран за действие, което обективно се намира в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, на жалбоподателят е нарушено правото на защита да узнае в или извън населено място е извършил превишаването на скоростта.

По отношение на отправеното възражение за липсата на яснота кога е бил връчен и влязъл в сила Електронен Фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5653663 на ОДМВР Габрово съдът намира същото за неоснователно доколкото е налице постъпила справка от съответната дирекция кога актът е бил връчен и дори заплатен.

Също така се явява неоснователно оплакването за издаване на електронния фиш извън тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като цитираната норма касае случаите, когато нарушителят е подведен под отговорност посредством АУАН и издаване на наказателно постановление, а не по диференцираната процедура на електронните фишове в ЗДвП.

Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото СДРР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя И. Б. И. сумата от 500 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник, съобразно приложено пълномощно. Съдът не констатира прекомерност в направеното заплащане, тъй като съгласно чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е 400.00 лева. В случая жалбоподателят е санкциониран с наказание глоба 600.00 лева, като защитникът му е изготвил жалба и две становища по хода на делото и поддържането и. Ето защо може да се приеме, че оказаната правна помощ съответства на заплатеното възнаграждение и същото не се явява прекомерно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7447645 издаден от СДВР, с който на И. Б. И. от ххх с ЕГН: ********** е наложено наказание глоба 600.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на И. Б. И. от ххх с ЕГН: ********** сумата от 500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за упълномощен защитник.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6