Решение № 812 от 14.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20255330202141 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1030-008518 от 29.10.2024г. на Началник Група в ОД на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Ф. М. Б., ** на основание чл.175, ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Ф. М. Б., в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. М., оспорва наказателното постановление /НП/ и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, за което излага конкретни аргументи. Претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна - Началник Група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира НП 1 да бъде потвърдено. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Ф. М.

Б., ** за това, че на 27.09.2024г. в 14:10 часа в гр.Пловдив, на ул.“Дилянка“ – кръстовище с ул.“Напредък“ като мотоциклетист управлява собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР“ с номер на рама ** 1000 кубика като: 1.

Мотоциклетът е регистриран по надлежния ред, като същият е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. 2. Не носи свидетелство за управление на МПС.

Прието било, че жалбоподателят Б. е извършил: 1. Управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП; 2. Не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, с което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от показанията на актосъставителя С. Р. С..

В показанията си св.С. посочва в какво се състояло нарушението управление на мотоциклет, който е без регистрационна табела. Посочва, че той не е очевидец на нарушението, а такъв е лице, работещо към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив /Н.М.С./, което му обяснило, че видяло как жалбоподателя управлявал процесния мотоциклет по ул.“Дилянка“ към кръстовището с ул.“Напредък“ и стигайки до кръстовището, слязъл от мотоциклета и започнал да го бута, насочвайки го към двора на КАТ.

Свидетелят описва процеса по съставяне на АУАН, като уточнява, че комуникацията между него и жалбоподателя, който бил немско говорящ, била водена на английски език и на този език свидетелят предявил съдържанието на акта.

2

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, като отчита, че частта от показанията, в която сочи в какво се състои нарушението, противоречи на фактически описаното в АУАН и прието за констатирано от самия свидетел като актосъставител. Свидетелят говори за нарушение състоящо се в управление на регистриран мотоциклет без табели с регистрационен номер, докато в акта е посочил управление на регистриран мотоциклет без поставена регистрационна табела на определеното за това място, което е друга форма на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема за безспорно и категорично доказано, че на датата и на мястото, указани в наказателното постановление, жалбоподателят Б. е управлявал собствения си мотоциклет, който бил надлежно регистриран, но без табела с регистрационен номер, като не носел и свидетелството за управление на МПС от съответната категория. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП сочи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. С разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП се задължава водача на МПС да носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Несъмнено жалбоподателят е субект на вменените му нарушения, тъй като е притежавал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която разпоредба водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Това обстоятелство се оспорва от жалбоподателя с твърдение, че не е управлявал, а е бутал въпросния мотоциклет, поради счупване на ръката и забрана да шофира. Оспорването според съда е неоснователно, а твърдението – житейски несъстоятелно и недоказано. Ако действително жалбоподателят е имал здравословен проблем, който не му е позволявал да управлява МПС, то това би било пречка да не може да извършва и сериозни физически усилия, представляващи бутането на тежка машина, каквато е процесния мотор. Още повече, че видно от акта и НП, адресът на местоживеене на жалбоподателя е извън територията на 3 гр.Пловдив, където се намира сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР, а именно – с.Моминско, и е житейски нелогично, граничещо с абсурда, жалбоподателят да е предвижил МПС, бутайки го от мястото на живеене до органа, предоставящ административната услуга по регистрация на МПС и поставяне на табели с регистрационен номер. Отделно от това, твърдението за издадено медицинско с констатирано счупване на ръка и дадена забрана за управление на МПС, не беше подкрепено от представени по делото каквито и да било доказателства. Очевидно е, че твърдените от жалбоподателя обстоятелства са недостоверни и имат защитна цел, насочена да обори факта на управление на процесния мотоциклет от самия него. Последното се доказа по категоричен начин от събраните по делото доказателства, в частност от показанията на актосъставителя, който макар да не е очевидец на нарушението, неколкократно посочва по категоричен начин за съобщено му от лице, работещо към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив /Н.М.С./ за управление на МПС от страна на санкционирания Б.. Бутане на мотоциклета е имало, но то е било предприето от жалбоподателя за много кратко разстояние, едва след като същият чрез управлението му, го е придвижил до кръстовището на ул.“Дилянка“ и ул.“Напредък“ в гр.Пловдив, намиращо се в близост до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР въпреки, че регистрираното МПС е било без табела с регистрационен номер. Подобно поведение обосновава извод и за субективната съставомерност на вмененото административно нарушение. Ето защо съдът намира за осъществено от обективна и субективна страна от жалбоподателя Б. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Доколкото се доказа качеството на водач на МПС, то за жалбоподателят е съществувало задължението съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на мотоциклета да носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория, което той не е изпълнил и за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Въпреки гореизложеното, съдът намира, че са налице основания за отпадане на отговорността на жалбоподателя Б. и отмяна на оспореното НП, поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила, пряко засягащи правото на защита на 4 наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем.

На първо място, такова отменително основание е установеното от съда несъотвествие между дадената фактология по извършеното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и приложеното законово основание на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП за санкциониране на нарушителя. Описвайки нарушението и актосъставителя, впоследствие и наказващия орган са приели, че същото се състои в управление на надлежно регистриран мотоциклет, който е без поставена регистрационна табела на определеното за това място. На така даденото фактическо описание на деянието е приложена горепосочената санкционна норма от ЗДвП, която гласи следното: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.“ Очевидно описанието касае деяние, при което е налице табела с регистрационен номер, но същата не е поставена на определеното за това място, което е една от хипотезите на нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, докато приложената в случая санкционна разпоредба предвижда друга хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС без каквато и да било табела с регистрационен номер и каквото нарушение се установи в хода на съдебното следствие да е извършено от жалбоподателя. Следва да се посочи, че за отразената в акта и НП хипотеза на чл.140, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил нарочна санкционна разпоредба – тази на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, приложението на която в случая не би съответствала на установеното противоправно поведение на санкционираното лице.

Коментираното процесуално нарушение, касаещо допуснато разминаване между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна разпоредба е от категорията на съществените, тъй като пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и възможността му да го реализира в пълен обем, понеже ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила за поведение. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящата въззивна инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налага отмяна на 5 наказателното постановление.

Отделно от горното, от събраните по делото доказателства, на които този съдебен състав дава вяра, не се установява, жалбоподателя да е извършил описаното от фактическа страна нарушение, въпреки правилно дадената правна квалификация на извършеното. Както се посочи по-горе, обвинителната теза съгласно изложените в акта и НП факти касае управление на регистириран мотоциклет, без поставена табела с регистрационен номер на определеното за това място, докато от събрания доказателствен материал по делото се установява по категоричен начин управление на регистрирано МПС, което е без табела с регистрационен номер.

Като допълнително основание за отмяна на НП е нанесеното зачеркване и саморъчно допълнен текст в АУАН, относно описанието на нарушението и квалификацията на нарушението, без да бъде посочен техния автор и датата на тяхното извършване, като не е положен и подпис на наказаното лице, че е съгласно с тези поправки. На две места в АУАН има отбелязани някакви символи, за които може само да се предполага, че представляват подпис на актосъставителя, но липса отразяване кой ги е положил и кога, като остава неизяснен въпросът дали така е бил предявен актът на нарушителя или след това е извършена поправката. Абсолютно недопустимо е първият значим акт в административнонаказателното производство да се оформя по такъв начин със зачерквания и поправки, извършени не по надлежния ред, което от своя страна още веднъж установява нарушено право на защита на наказаното лице.