Решение № 6309 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6309 гр. С, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110152670 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № .../10.09.2021 г., с която ищецът АНТ. Л., гражданин на Р, роден на ********** г., със съдебен адрес: гр. ..., адв. К.В. против са предявени срещу „Б Е“ ЕООД, ЕИК ... обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че „Б Е“ ЕООД, ЕИК ... дължи в полза на АНТ. Л. — гражданин на Р, родена на ********** г., суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г. по направление летище М, В — летище В с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 21.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 223,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.07.2018 г. 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 28696/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в.

Със заявление с вх. № .../21.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Б Е“ ЕООД, ЕИК ..., за заплащане на суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г., по дестинация летище М, В — летище В, Б, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 223,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.07.2018 г. - 30.04.2021 г. На 01.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 11.08.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да 1 предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 10.09.2021 г. (в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК).

В исковата молба се твърди, че АНТ. Л. - гражданин на Р е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет ... по дестинация летище М, В — летище Б, планиран за 02.06.2018 г. от 18:30 часа местно време. Поради виновно неизпълнение от страна на ответника, процесният полет бил изпълнен на следващият ден – в 9:00 часа. Предвидено било полетът да кацне в 21:00 часа местно време на 02.06.2018 г., но реално кацнал в 12:07 ч. на 03.06.2018 г. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл.

7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно — 1534 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № ... на 02.06.2018 г., по дестинация летище М, В — летище В, Б, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) сумата от 223,63 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 07.07.2018 г. - 30.04.2021 г, за които суми на 01.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28696/2021 г. по описа на СРС, ІII ГО, 151 състав. Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 28696/2021 г. по описа на СРС, ІII ГО, 151 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „Б Е“ ЕООД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „Б Е“ ЕООД. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството, поради липсата на учредена от ищеца в полза на адвокат К.В. да го представлява в настоящото производство са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. Действително пълномощното е дадено от ищецът АНТ. Л., чрез дружеството Компенсер ЛТД, но същевременно по делото са представени и доказателства за учредената от ищеца представителна власт в полза на дружеството Компенсер ЛТД, да го представлява в извънсъдебни и съдебни производства по претенция, породена от полет № ... от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Б Е ЕООД. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка следва да бъде посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.

Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили 3 действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.

С оглед на това, съдът счита, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:

За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който АНТ. Л. е имал потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а същият се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираното в настоящото производство вземане за главница.

Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра. Ответникът не оспорва, че разстоянието на процесния полет съответства на посоченото от ищеца в исковата молба, а именно 1534 км.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за полет № ... на дата 02.06.2018 г., от летище В, М, Р до летище В, Република Б. Горното обстоятелство се установява от представените по делото /включително в превод на български език/ бордна карта, издадена на името на ищеца АНТ. Л., от която се установява, че ищецът АНТ. Л. е имал направена резервация за процесния полет № LB ... от дата 02.06.2018 г., изпълнен от Б Е ЕООД по дестинация 4 летище В, М, Р — летище Б, Република Б (л.11 и л. 73, както и от представеното потвърждение от летище М (л.12 и л. 74). В допълнение на това, от представената по делото бордна карта се установява в производството, че ищецът се е представил на гишето за регистрация, за полет № 220 на дата 02.06.2018 г., от летище В, М, Р до летище В, Република Б, поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно му е издадена бордна карта и е допуснат до борда на самолета.