Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 06.07.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 150/2021
Вид
Решение № 363
Подписан
06.07.2023
В сила
07.11.2023
Състав
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 363 гр. ***, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. И.А като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 202***0200150 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

И. В. М. от гр. *** останала недоволна от издаденото срещу нея НП № 45-00107/***.2020 г. на Заместник министъра на кулутурата – гр. София, с което за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. “а” от ЗКН, на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗКН е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 8 000 лева; за извършено нарушение на чл. 161, ал. 1 от ЗКН, на основание чл. 221а, ал. 1 от ЗКН е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева; за извършено административнонарушение на чл. 161, ал. 2 от ЗКН, на основание чл. 221а, ал. 3 от ЗКН е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 11 000 лева; за извършено нарушение на чл. 160, ал. 2, пр. посл. вр. чл. 72 от ЗКН, на основание чл. 221 от ЗКН е наложено адмчинистартивно наказание „Глоба“ в размер на 4 500 лева; за извършено нарушение на чл. 160, ал. 2, пр. посл. от ЗКН, на основание чл. 228в от ЗКН е наложено административно наказние „Глоба“ в размер на 1 300 лева; за извършено нарушение на чл.

200в, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от ЗКН на основание чл. 220в, ал. 2 от ЗКН е наложено административно наказние „Глоба“ в размер на 23 000 лева. Навежда доводи за опороченост на административно-наказателното производство. Претендира незаконосъобразност на оспореното НП – неправлино приложение на материалния закон, необсонованост. В съдебно заседание чрез пълномощника си доразвива жалбата си и претендират отмяна на оспореното НП.

Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди НП, като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения и претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото 1 доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На ***., около обяд, разхождайки се по ул. „***“ в гр. *** св. Г. Х. забелязал по ул.

„***“ дълбок изкоп и в основата му пресечин човешки кости, гробове и керамика. Уведомил св. П. и св. Д., които на 11.03.2020 г. заедно със св. Х. и останалите свидетели посетили мястото и установили действително човешки кости, керамика и медна монета, в изкоп на ул.

"***", № 8, гр. ***, в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***, съставляващ УПИ ***, стр. кв. *** по ПУП на гр. ***, община *** и попадащ на територията на недвижима културна ценност с национално значение, като самата улица „***“ е част от археологическа и архитектурно-строителна зона „***“ със статут на групова недвижима културна ценност с категория „национално значение“, в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата „Историческо селище ***“ - т. нар. „стара градска част на гр. ***“.

На 09.06.2020 г. бил извършен повторен оглед от св. Г. Ш., регионален инспектор в СЦРП – *** при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство" към Министерство на културата, в присъствието на свидетелите доц. д-р Е. Д., доцент в РИМ *** и А. Ч., археолог в РИМ – *** констатирали също, че имотът е разположен на западната регулационна линия на улицата, с вход от изток. Високата подпорна стена, съществувала от към улицата била съборена, а в южната част на имота е съществувала стара сграда, която към моменнта на огледа (повторния) била съборена. Установили, че имотът не е ограден, входът към него не е обезопасен и достъпът е безпрепятствен. Липсвала поставена табела за строителен обект, както и за собствеността на имота. Констатирали, че почти в цялата площ на имота терена е изкопан на дълбочина около 2.50 м - 3 м с машина и представлява огромен изкоп с неправилна издължена форма с размери: изток - 13 м, запад - 7.30 м и север-юг 37 м, с отвесни стени и подравнено дъно. По стените на изкопа личали следите от кофа на багер.

Били засегнати археологически структури, гробни съоръжения и антропологически останки, представляващи културно наследство, съгласно чл. 6, т. 1 от ЗКН - наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати. В западната част на северния и южния профил на изкопа и при двата огледа на процесния имот (на 11.03.2020г. и 09.06.2020 г., за което е изготвен протокол по чл. 160 от ЗКН) били установени общо 10 човешки скелета, които били пресечени при изкопни дейности с багер. Единият от скелетите, в северния профил, е покрит с каменни плочи. В изкопа са намерени кости от човешки скелети бедрени кости, част от челюст, части от ребра и прешлени. По дъното на изкопа и в профилите му имало фрагменти от средновековна битова керамика от 13-14 в. При огледа на ***. от специалисти от РИМ ***, е била намерена медна монета на цар *** (*** г.), предадена в РИМ ***. Заключили, че се касае за унищожени, при изкопните работи с механизация, гробове от средновековен некропол от Второто българско царство. Гробовете се откриват в северния и южния профил на изкопа, което сочи, че такива е имало в цялата западна половина на имота, като некрополът най-вероятно продължавал в северна, западна и южна посока. Изготвили фото-снимки на изкопите и гробовете. Контролните органи изискали, съответно приложили към административно-наказателната преписка писмени доказтелства (приложени по делото), а именно – документи от жалбоподателя М., от Община *** и ЕТ „***“, гр. ***. Същите се отнасяли до обект, находящ се на ул. „***“, № 8, гр. *** и подробно описани в Констативен протокол № 45-00-107/29.05.2020 г., вложен в делото.

От представените писмени доказателства се установява, че съгласно НА за продажба на недвижим имот № ***, том **, peг. № ***, дело № *** от *** г., вписан в Служба по вписванията гр. ***, под вх. № *** от ***.*** г., Акт № **, том **, дело № ***/*** г., имотът е собственост на жалбоподателката М.. От Заповед № ***/*** г. на кмета на Община *** за временна организация и безопасност на движението при извършване на строителство на обект „Автомобилен подход към УПИ I***, кв. ***, ПИ с идентификатор *** се извлича, че в случая се касае за изграждане на автомобилен подход за временен паркинг с ширина 3.50 м и дължина 12 м в ПИ с идентификатор ***, в североизточния ъгъл на имота от към улицата.

От същата заповед се установява, че възложител на дейностите е жалбоподателката, а 2 изпълнител - ЕТ „***“. Представена е Скица № ***/*** г. на ПИ с идентификатор *** от СГКК - гр. *** с отразена виза от главния архитект на Община *** - „Допуска се изграждането на временен паркинг. Да се съгласува с НИНКН“, като е вписана дата *** г. От приложения договор, сключен между жалбоподателката и ЕТ „***“ се установява, че М. е възложител на строително монтажни работи, изразяващи се в разчистване на терена и направа на изкоп за „Автомобилен подход към УПИ ***, кв. ***, ул. „***“, № 8, гр. ***“.

Процесният имот попада на територията на недвижима културна ценност ’’Историческо селище ***”, обявено с Протокол № 4/07.06.1999 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, като групов паметник на урбанизма и културния пейзаж с категория “национално значение”, установено от Постановление на МС от 27.12.1955 г. старинната част на гр. ***, е обявена за музеен резерват и с ДВ, бр. 102/1964 г. е обявена за паметник на културата. ’’Историческо селище ***” е обявено с Протокол № 4 от 07.06.1999 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК), утвърден от министъра на културата, като групов паметник на урбанизма и културния пейзаж с категория “национално значение”, и съгласно параграф 10, ал. 1 от ЗКН притежава статут на групова недвижима културна ценност с категория “национално значение”. В този смисъл режимите за опазване на груповата недвижима културна ценност са разписани от нормите на ЗКН, Наредба № 15 на Комитета за култура и Комитета по архитектура и благоустройство за опазване, застрояване и благоустрояване на старинната част на гр. *** (в ДВ бр. 20/1980 г.), Протокол № 3/10.04.2000 г. от заседание на Националния съвет за опазване паметниците на културата, утвърден от министъра на културата. Границите на историческото селище са описани както следва: Север - част от *** на местността „***“ до стария „***“ и „***“, билото на местността „***“, *** двустранно на пътя за с. *** до чешмата „***“; Изток - *** на местността „***“ (“***“), *** на местността „***“ и „*** ***“, платото на местносттта „***; Юг - хълма „***“ до пътя за мотела и *** на местността „***; Запад - старото „***“ (включително), историческо място „***“ (включително), площад „***“ (включително), ул.

„***, ул. „***“ и ул. „***“. Отразената виза обаче не е била съгласувана с НИНКН и Министерство на културата на основание чл. 83, ал. 1, т. 2, пр. 2, б. „а“ от ЗКН - в охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго, визите за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура се съгласуват по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН.

Дейностите по договора между жалбоподателката и ЕТ „***“ (разчистване на терен и направа на изкоп) са възложени и извършени без изискуемите по ЗУТ и ЗКН документи – изготвен и одобрен ивестиционен проект, съгласувателно становище с НИНКН и Министерство на културата по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН, разрешение за строителство, ПУСО, ПБЗ, Протокол № 2. От представената справка за стойност на транспорт и за часове извършена работа от верижен багер, за брой курсове за извозване и такса депо, изкопните работи в процесния имот са извършени в периода от 29.01.2020 г. до 27.02.2020 г., което не се оспорва и от жалбоподателката М..

Както вече бе описано по-горе съобразно изискуемостта на чл. 83, ал. 1, т. 2, пр. 2, б.

„а“ от ЗКН, инвестиционните проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ, след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН - визи за проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. По смисъла на параграф 3, т. 1 от Наредба № 4/21.05.2001 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - "инвестиционен проект" е този проект, който е предназначен за строителство на обекти. С възлагането на строителството на автомобилен подход за временен паркинг, М. реално е започнала реализирането на такъв инвестиционен проект, без обаче да е изпълнила 3 необхозимата за това процедура - предварителното провеждане на съгласувателна процедура по реда на специалния закон, какъвто се явява ЗКН спрямо ЗУТ. В Този смисъл като собственик на процесния имот жалбоподателката не е изпълнила императивните разпоредби на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, пр. 2, б. „а“ от ЗКН, вменяващи и предварително съгласуване на проектна документация с министъра на културата, но въпреки това е възложила извършване на проект, което контролните органи квалифицирали като нарушение по чл. 200, ал. 1, пр. 1 от ЗКН. От писмо вх. № 45-00-107/15.06.2020 г., писмо изх. № 45-00107/02.06.2020 г. на главния директор на ГД ИОКН, МК, се установява, че М. не е отправяла искане за съгласуване на проектна документация на основание чл. 83 и 84 от ЗКН, за строежи или намеси в процесния имот. Отразено е, че в отговор на директора на НИНКН, в Националния документален архив /НДА/ на НИНКН не се съдържа техническа документация за описания обект. В този смисъл реализацията на дейностите в този обект, са осъществени без предварително провеждане на изискуемата по закон предварителна съгласувателна процедура. Освен това дейностите не били преустановени след като били открити структури и находки, носещи признаците на културни ценности. С описаните дейности контолните органи приели, че жалбоподателката осъществила шест състава на административни нарушения: по чл. 200, ал. 1, пр.1 вр. чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗКН; по чл. 221а, ал. 1 вр. чл. 161, ал. 1 от ЗКН; по чл. 221а, ал. 3 вр чл. 161, ал. 2 от ЗКН; по чл. 221 вр. чл. 160, ал. 2, пр. посл. вр. чл. 72 от ЗКН; по чл. 228в вр. чл. 160, ал. 2 пр. посл. от ЗКН и по чл. 220в, ал. 2 вр . чл. 200в, ал. 2 пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 от ЗКН, за което съставили АУАН, който бил връчен лично на М. на 09.06.2020 г. (стр. 143 от делото). В законосутановения срок възражения не са постъпвали.