Решение № 260846 от 10.06.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260846

/ 10.06.2021 г. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Красен Вълев при секретаря Мирослава

Енчева като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 480 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г.М. срещу „Диана транс 64“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б*, ул. „****, представлявано от Д* М*И*. Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 17 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, причинени на ищеца от трудова злополука на 03.06.2020, както и законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане на главницата.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че ищецът е работил по Трудов договор №***/***., на длъжност „***”, с код по НКПД: 83322005, с основно месечно възнаграждение в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева. Сочи се, че на 03.06.2020 г., около 8.30 часа. в гр.Б*, на пристанище „***", на площадката на **** автокантар на „Уравнителна площадка”, през работно време и на работното си място, ищецът В. е паднал от ремаркето, закачено па управлявания от него влекач с данни: марка „**", с ДК № **** МС. При падането от ремаркето пострадалият В. е получил травматично увреждане: счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, закрито, което увреждане след направена рентгенография е идентифицирано като: „фисура малеоли медиалис тибие синистра". С разпореждане на НОИ от 23.09.2020 г. злополуката била приета за трудова. Със Заповед от *** г. на работодателя е прекратено трудовото правоотношение.

Сочи се, че след злополуката ищецът имал силен отток на мястото на травмата, което не позволило гипсова имобилизация а в последствие били поставени две такива за периоди от 14-20 дни и 45 дни. Твърди се, че периодът на възстановяване е бил продължителен и тежък с физическа болка и затруднено придвижване, а дори и към настоящия момент ищецът не е възстановен напълно.

Сочи се, че непосредствено след злополуката В. е изпитвал сериозни затруднения в ежедневните си дейности, същият не е могъл да се грижи сам за себе си, а е бил изцяло зависим от грижите на своите близки обличане, поддържане па лична хигиена, придвижване.

Моли съда да уважи исковете и му присъди съдебно-деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, като предявеният иск е оспорен по основание и размер. Твърди се, че не е изяснен механизма на получените увреждания и не е налице причинно-следствена връзка между падането и счупването. Изложени са доводи, че причина за злополуката е изцяло проявената груба небрежност от страна на ищеца, който е извършвал дейност извън служебните си задължения.Твърди се, че е налице случайно събитие.

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 200 КТ.

В тежест на ищеца е да установи настъпването на трудова злополука при изпълнение на трудовите задължения, претърпените неимуществени вреди, както и причинно - следствената връзка между тяхното настъпване и злополуката. Ответникът следва да установи проявената от страна на ищеца небрежност и допуснатите от същия нарушения на трудовата дисциплина.

Не е спорно между страните, а се установява и от представения по делото трудов договор № ***/*** г./л.7/, че между В.В.В. и „Диана транс 64“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което, считано от 29.05.2020 г. ищецът е заемал длъжността „****“ с код по НКПД **** с място на работа: гр. Б*. със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представена по делото/л. 8-9/. Със Заповед №1 от *** г./л. 18/ трудовото правоотношение е прекратено.

Понятието трудова злополука е легално дефинирано в чл. 55 КСО. Съгласно първата алинея на тази норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В чл. 57 КСО и сл., както и в издадената на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е регламентиран редът за деклариране и разследване на трудовите злополуки. Съгласно нормата на чл. 60 КСО длъжностното лице, определено от Ръководителя на ТП на НОИ, въз основа на документите в досието, в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова.

Липсва спор между страните, а се установява и от ангажираните по делото писмени доказателства, че в случая е постановено влязло в сила разпореждане № **** от 23.09.2020 г., с което декларираната от ответника злополука, настъпила на **** г., е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

По делото е представен протокол за трудова злополука № ***/09.09.2020г.

/.л.10-16/ - Приложение към чл.2, ал.3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, в който са обективирани изводите на назначената комисия в състав: П* К* и Д* С*, а именно: че на ***2020 г. на площадката за товарене на тръби за газопровод В. е извършвал подготовка-наместване на гумени подложки за газовите тръби, които е трябвало да му се натоварят, качен на ремаркето на управлявания от него влекач марка „**“, с рег.

№ **** и около 8:30 ч. паднал от ремаркето и си наранил левия глезен. Около 17:30 посетил спешния кабинет на МБАЛ „***“ ЕООД в ж.к. „*****“. Където му направили рентген, а в лист за преглед на пациент №**** е поставена диагноза : навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена MKБ S93.4.

По делото е представена медицинска документация/л. 19-32/ Видно от листа за преглед на пациент на 03.06.2020 г. в 18.45 ч. е извършен преглед от д-р Х* А* А*, направено е рентгенологично изследване и е установено навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. С амбулаторен лист №*****/10.06.2020 г./л.23/ е поставена диагноза „навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“, посочено е, че имобилизацията с ортеза се сменя с гипсова.. При преглед на 22.06.2020 г. е поставена водеща диагноза „счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, закрито“, видно и от амбулаторен лист №***/22.06.2020 г. /л. 24/ С амбулаторен лист №*****/23.07.2020 г./л. 25/ е поставена диагноза „последици от други счупвания на долен крайник“ с придружаваща диагноза „счупване на вътрешния /медиален/ малеолус, закрито“.Видно от съдебномедицинско удостоверение №***/2020 г. от ****.2020 г./л20/ д-р П* П* е установил счупване на вътрешния малеол на ляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки. Посочено е, че най-вероятният механизъм за получаване на травмата е рязко огъване на стъпалото встрани и е причинено трайно затруднение на движението на левия крак за срок около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес. Приложени са решение на ЛКК и на ТЕЛК.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице д-р Г.М. се е запознало с наличните данни и медицинската документация по делото и е констатирало, че пострадалото лице В.В.В. е получил фисура на вътрешния малеол на ляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки. Посочено е, че най- вероятния механизъм за получаване на такава травма е индиректен - рязко огъване на стъпалото встрани. Това увреждане води до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 2-3 месеца , при обичаен ход на оздравителния процес. Вещото лице е направило извод, че пострадалото лице е получило адекватната медицинска помощ в съответното здравно заведение.

Вещото лице сочи, че при КТ изследване на 09.10.20 год. се установява и недислоцирана фрактура на навикуларната кост, /ладиевидната

/, която е възможно да не е била разчетена на направените рентгенографии.

Тази фрактура също отговаря да е в резултат при плантарна флексия , извиване на глезена и води до трайно затруднение движението на крайника за срок от около 2,5 месеца

,също при обичаен ход на оздравителния процес.

В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че инцидентът е станал на ****.2020 год., а лицето е прегледано на 23.07.2020 год. Първоначалната диагноза е навяхване и разтягане на ставни връзки на ходилото. Не се отчитат рентгенологични данни. На 22.06.2020 год. е имало отток в левия глезен, превръзката е сменена с гипсова имобилизация за 45 дни. Тогава рентгенологично е установено фисура или пукнатина на глезена в долната страна. Това също води до трайно затруднение движение на този крайник за 2-3 месеца. Към

09.10.2020 год.е установена фрактура на такова място, че тя е възможно да не бъде отчетена и да продължават болките и оттоците в областта на това ходило. Вещото лице сочи, че не може категорично да се установи дали тази последваща фрактура, е от събитието от 03.06.2020 год., като при тази фрактура срока за обичайно възстановяване е около два месеца. Касае се за две различни увреждания,но е възможно е първоначалното разтягане да е ескалирало до посочената по- късна фрактура.

Разпитана е свидетелката С* М* С*- бивша съпруга на ищеца. Тя разказва, че на ****.2020 год. той ѝ се обадил по телефона и казал, че е паднал по време на работа от камиона, тя го посъветвала да отиде до болницата, но той отговорил, че шефката го помолила, да извърши курса тъй като камиона е бил натоварен. Вечерта към 18.00ч. пак се чули и той ми казал че много го боли, при което свидетелката го придружила до „****“ където работи, извършен бил преглед от дежурния лекар направена му била рентгенография на ляв глезен и се разбрали след една седмица, след спадане на оттока да му се направи нов преглед. Изписани му били болкоуспокояващи и мазила. Свидетелката сочи, че след една седмица отново отишли на преглед и се оказало, че кракът е счупен, и го гипсирали го за 45 дена. Свидетелката твърди, че след това ищецът се преместил в тях и тя заедно с общата им дъщеря се грижили за него, тъй като той не можел да се обслужва сам, придружавали го до прегледи. Свидетелката сочи, че ищецът изпитал болка и приемал болкоуспокояващи, не можел да се движи и се налагало да отскача.

Свидетелят Х* В.И., работи в ответното дружество и е син на управителката и едноличен собственик. Той разказва, че познава ищеца като колега-****. Сочи, че на ***2020 г. сутринта около 7-7.30 ч. той му се обадил и казал, че си ударил крака с думите „Ало, паднах“. Чак в последствие ищецът уточнил, че е паднал от ремарке. Свидетелят твърди, че след 15 минути е върнал обаждане на ищец и е предложил да потърси лекарска помощ или да намери друг колега, който да го замени, но ищецът отказал, като същия ден завършил курса си до с. ****, общ. Търговище. Свидетелят сочи, че на 05.06 и на 09.06.2020 г. докато шофирал камион видял ищецът също да шофира други камиони – на 05.06.2020 г. бял на цвят на околовръстното на гр. Бургас към Созопол, а на 09.06.2020 г. на пътя Средец-Бургас с червен камион, като при тази среща без да го познае му просветнал със фарове, за да го предупреди за полицейски патрул на пътя.

Съдът кредитира показанията на св. С*, като те се подкрепят по отношение на диагностицирано на увреждането и неговото лечение и от представената по делото медицинска документация.

Съдът дава вяра и на показанията на св. Х* В.И., че пострадалият е управлявал камион дни след трудовата злополука – на 05.06 и на 09.06.2020 г., като тъй като не се спори, че в денят на увреждането същият е продължил да шофира и е отишъл на преглед едва вечерта на същия ден, а при първоначалният преглед на ищеца не е била поставена гипсова имобилизация, а имобилизация с ортеза, заменена с гипсова едва на 10.06.2020 г.

Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.