Решение № 569 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно административно наказателно дело № 20221100603545 по описа за 2022 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Р. С., като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 3545 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение № 535123 от 14.11.2018 г. по НАХД № 10747/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 16-ти състав, е признал обв. Д. Н. Д. за невинен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като на 23.07.2016 г., в гр. София, ж. к. ****, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), е държал високорисково наркотично вещество – амфетамин, с общо нето тегло 1.34 грама, на обща стойност 40.20 лв. (четиридесет лева и двадесет стотинки), в обекти, условно обозначени, както следва: обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0.74 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24.7%, на стойност 22.20 лева; обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 1

0.60 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24.7%, на стойност 18.00 лева, като амфетаминът е под контрол съгласно ЗКНВП, обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г. и ЗИДЗКНВП, обн., ДВ, бр. 56 от 2003 г., и е в Списък I, включващ „Растения и вещества е висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г., обн., ДВ, бр. 87/04.11.2011 г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, го е оправдал.

Със същата присъда съдът е отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, вещественото доказателство по делото – наркотично вещество, явяващо се предмет на престъплението – амфетамин, с общо нето тегло 1.34 грама, на обща стойност 40.20 лв.

(четиридесет лева и двадесет стотинки), в обекти, условно обозначени, както следва: обект № 1 – амфетамин, с нето тегло 0.74 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24,7%, на стойност 22.20 лева; обект № 2 – амфетамин, с нето тегло 0.60 грама, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 24.7%, на стойност 18.00 лева.

Направените по делото разноски, в размер на 208.32 лв. (двеста и осем лева и тридесет и две стотинки), на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е възложил в тежест на държавата.

Недоволен от така постановения първоинстанционен акт е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивен протест с допълнение. В него се твърди, че обвинението, повдигнато срещу обв. Д., е доказано по несъмнен и категоричен начин, а изводът на решаващия първоинстанционен съд, че с действията си Д. не е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен, е неправилен и не съответства на събраните доказателства. В допълнението към така подадения протест обобщено се твърди, че деянието, осъществено от обвиняемото лице, не попада в приложното поле на института по чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като държаното от същото количество наркотично вещество не е пренебрежимо малко нито в количествено, нито в стойностно изражение, надхвърля количеството, необходимо за еднократна употреба и процентното съдържание на наркотично действащото вещество амфетамин е сравнително високо. Развиват се доводи, че аргументите на първия съд за прилагане на института по чл.

9, ал. 2 от НК показват недооценяване на действителната степен на обществена опасност на деянието и са относими само към тази на неговия извършител. Сочи се, че решението на съда е израз на неоправдана проява на снизхождение и липса на достатъчна строгост към виновното лице, и не допринася за постигане целите на наказанието. Желае се отмяна на протестираното решение и постановяване на ново, с което обвиняемото лице да бъде признато за виновно в извършването на престъпление, съгласно постановлението на СРП по чл. 375 от НПК.

В разпоредително заседание от 27.02.2023 г., въззивният съд, по реда на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 327 от НПК, след като се запозна с подадения протест с допълнение, както и с приложените материали към делото прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на обвиняемото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на 378, ал. 5, вр. чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу обвиняемото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.

В открито съдебно заседание, проведено на 24.07.2023 г., съдът, след даване ход на делото, но преди да пристъпи към изслушване на становищата на страните по същество, разясни на обвиняемото лице правото му по реда на чл. 289, ал. 2, вр. чл. 317, вр. чл. 24, ал.

1, т. 3. от НПК.

2

Обвиняемият Д. Д. изрично заяви, че след разясненото му от съда, не желая да се разглежда делото. Желае същото да бъде прекратено, ако се констатира изтекла давност за престъплението, за което се води.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания съдебен акт, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и изричното изявление на обвиняемото лице, направено в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първостепенното решение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 378, ал. 5, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест с допълнение е подаден в срока по чл. 378, ал. 5, вр. чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

По същество, налице са основания за отмяна на първоинстанционния акт, в частта, с която обвиняемото лице е признато за невинно в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и оправдано по обвинението, на основание чл. 378, ал.

4, т. 2 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК, и прекратяване на наказателното производство по отношение на обв. Д. Д., поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, и за потвърждаване на решението в останалата му част, с която съдът е отнел в полза на държавата наркотичното вещество – предмет на инкриминираното деяние и се е произнесъл по разноските по делото.

За да постанови обжалваното решение, СРС е провел съдебно следствие по реда на глава 28 от НПК („Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“). Съобразил е събраните на досъдебното и съдебното производство относими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и заключения на способи за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Ц.А.А. (л. 14 от досъдебното производство), Е.Д.Д. (л. 15 от досъдебното производство) и К.Т.Т. (л. 16 от досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.

378, ал. 2, вр. чл. 283 от НПК; писмените доказателствени средства и писмени доказателства – протокол за доброволно предаване от 23.07.2016 г. (л. 6 от досъдебното производство), приемателно – предавателен протокол № 47739/29.05.2017 г. (л. 54 от досъдебното производство), протокол за оценка на наркотични вещества от 29.05.2017 г. (л.

55 от досъдебното производство), справка за съдимост на обв. Д. (л. 39 от досъдебното производство и л. 50 от съдебното производство пред СРС), разписки (л. 47 и л. 48 от досъдебното производство) и заверено електрофотографско (ксерографско) копие на трудов договор, сключен между „Т.Ч.“ ООД, в качеството му на работодател, и Д. Н. Д., в качеството му на работник – на чешки език и в превод на български език (л. 55 – л. 57 от съдебното производство); способи на доказване – заключенията на физикохимична експертиза № 17/НАР – 353 (л. 19 – л. 20 от досъдебното производство) и комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по отношение на Д. Н. Д. (л. 26 – л. 30 от досъдебното производство) и веществените доказателства – наркотично вещество, явяващо се предмет на престъплението, предадено на съхранение в ЦМУ с приемателно – предавателен протокол № 47739/29.05.2017 г.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.

Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, районният съд е приел, от фактическа страна, че на 23.07.2016 г., около 22.00 часа, в гр. София, ж.к. ****, служители при 07 РУ – СДВР забелязали обв. Д., който видимо бил притеснен. Полицейските 3 служители извършили проверка за установяване на самоличността на обвиняемия, който споделил, че носи в себе си наркотично вещество – амфетамин, поставен в две полиетиленови пликчета, и го предал на полицейските органи, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Обвиняемият бил отведен в сградата на 07 РУ – СДВР, където бил задържан със заповед по реда на ЗМВР.

Предаденото от обв. Д. наркотично вещество било претеглено и изследвано чрез извършване на физикохимична експертиза, въз основа на която било установено, че същото представлява наркотична субстанция, разпределена в обекти, условно обозначени, както следва: обект № 1 – със съдържание на кофеин и активен компонент амфетамин 24.7%, с нето тегло 0.74 грама, на стойност 22.20 лева и обект № 2 – със съдържание на кофеин и активен компонент амфетамин 24.7 %, с нето тегло 0.60 грама, на стойност 18.00 лева, с общо нетно тегло на наркотичното вещество 1.34 грама, на обща стойност 40.20 лева (четиридесет лева и двадесет стотинки).

За държането на наркотично вещество обв. Д. Д. нямал разрешително, съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г. и допълненията към нея, ратифицирана от Р България – Списък 1 и Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък I, „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Обвиняемият Д. Н. Д. е роден на **** г., в гр. Ямбол, българин, български гражданин, неженен, работи, с постоянен адрес с. Каменец, обл. Ямбол, ул. ****, с ЕГН **********.

Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил извод, от правна страна, че с деянието си обв. Д. формално е осъществил от обективна и субективна страна всички признаците от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.

3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, но същото е явно малозначително, по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид това, че се касае за намерение за употреба на малко количество наркотично вещество и при обвиняемия липсва формирана зависимост към наркотични вещества, а се касае за епизодичен прием на марихуана и амфетамини.