Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 21.04.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 173/2023
Вид
Решение № 163
Подписан
21.04.2023
Състав
СИЛВИЯ ЦВЕТКОВА КРЪСТЕВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Плевен, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря М. ИВ. И. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500173 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от адв. Ф. И. като процесуален представител на Ц. И. В. с ЕГН********** срещу Решение № 35/ 28. 01. 2023 г. по гр. д. № 956/ 2020 г. по описа на РС- Червен бряг.

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и за уважаване на предявения иск.

Въззиваемата страна

ОБЩИНА – Червен бряг е изразила становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е отхвърлил предявения от Ц. И. В. с ЕГН ********** от с. Р., обл.П., чрез адв. Ф. И. срещу Община – Червен бряг, представлявана от кмета д-р Ц.н К. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че през 1940 г. И.Х.П. – наследодател на ищцата е закупил чрез търг празно дворно място от 896 кв. м., кв. 43 по действащия към 1940 г. план на с. Р. и е станал собственик на този имот, както и да осъди ответната община да заплати на ищцата равностойността на имота по пазарни цени за незаконно включване на този имот и отчуждаването му в нов УПИ ІІІ кв. 44 по плана на с. Р.. С решението районният съд е осъдил Ц. И. В. да заплати на Община - Червен бряг направените по делото разноски в размер на 600 лв.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че липсват данни да е изпълнена процедурата по обявяване и провеждане на публични търгове относно процесния имот и възлагането му на купувача, съответно липсва и титул за собственост на наследодателя на ищцата. Районният съд е изложил мотиви относно причините за недовършване на процедурата, като е приел, че липсват доказателства затова наследодателят на ищцата да е придобил правото на собственост върху процесния парцел, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Въззивният съд счита, че следва обжалваното решение да бъде потвърдено по следните съображения:

По делото е представена покана до наследодателя на ищцата И.Х. от 11. 05. 1940 г. от Кмета на общината, от която става ясно, че на И.Х. е възложена парцела №VІІІ в кв. 43 по плана на село Р. въз основа на търг, проведен на 07. 05. 1940 г. Наследодателят Х. е поканен на основание чл. 152 от Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП) в седмодневен срок да се яви в общинското управление и да сключи договор, както и да 2 изпълни чл. 6 от поемните условия. Освен цитираната покана по делото са представени и две квитанции : № 111/ 08. 05. 1940 г., подписана от бирника, от която е видно, че И.Х.П. от с. Р. е внесъл сумата от 630 лв. по бюджета за бюджетната 1940 г. за ½ от стойността на парцела VІІІ, кв. 43 по плана на с. Р. от 869 кв.м. по 1, 45 лв. купена на търг на 07. 05. 1940 г. за дворно място и квитанция № 199/ 15. 08. 1940 г., от която е видно, че И.Х. е внесъл сумата от 630 лв. за бюджетната 1940 г. за същия недвижим имот, купен по търг от 07. Р05. 1940 г. и по полица от 15. 08. 1940 г. Други доказателства по тази процедура не са представени по делото, като липсва сключен договор от И.Х.П. и общината.

По делото е допусната съдебно- техническа експертиза, от която се установява, че с Указ № 172/ 13. 09. 1924 г., Заповед № 3025/ 11. 10. 1924 г. е одобрен дворищно- регулационния план на с. Р., в който план съществува парцел VІІІ в кв. 43, но в разписния лист към този план парцелът не е отразен, въпреки че такъв имот по плана съществува. Вещото лице е посочило, че впоследствие със Заповед № 1180/ 1978 г. е одобрен застроителния, общия регулационен план и напречните профили на улиците на с. Р. и съгласно този план парцел VІІІ попада в парцел ІІІ, кв. 43 по плана на с. Р. с предназначение за детски комбинат с площ от 1030 кв. м. През 2018 г. УПИ ІІІ в кв. 43 по ПРЗ на с. Р. с площ от 5150 кв. м. е актуван за частна общинска собственост № 2247 на основание чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС (актуване на имоти и вещи, определени със закон). Вещото лице е посочило, че не се пазят документи, от които да е видно, че са водени отчуждителни процедури и че са заплащани обезщетения за собствениците.

Въз основа на доказателствата по делото въззивният съд приема, че липсват доказателства затова, наследодателят на ищцата да е придобил правото на собственост, като въз основа на проведения търг е следвало да бъде сключен договор, за което е поканен в общината с цитираната по - горе покана, представена по делото. В случая въззивният съд счита, че не е приложим действалият през 1940 г. Закон за гражданското съдоустройство, а процедурата е била проведена по Закона за бюджета, отчетността и предприятията (ЗБОП), който е цитиран в поканата, като е следвало въз основа на проведения търг да бъде сключен договора от наследодателя на ищцата. Съдът приема, че липсата на документ за собственост на И.Х.

3 означава, че същият не е придобил правото на собственост върху парцела, независимо от квитанциите за заплатени суми за процесния имот през 1940 г.

В подкрепа на този извод е и заключението на съдебно- техническата експертиза, че в плана такъв имот съществува, но липсва такъв имот в разписния лист, както и липсват данни този имот да се е водил по плана на И.Х.. До 1978 г., когато има промени в регулационния план на с. Р. и процесният имот става част от парцел ІІІ в кв. 43 по плана на с. Р. не са настъпвали промени, като липсват данни и за промяна в правото на собственост на този имот, както и липсват данни каква собственост е бил този имот преди търга през 1940 г.

Въз основа на анализа на доказателствата по делото въззивният съд счита, че правото на собственост на И.Х. върху процесния недвижим имот не е доказана. Независимо от доказателствата за плащане, налице е фактически състав по придобиване правото на собственост, за който не са налице доказателства, че е завършен – сключване на договор с общината, за което И.Х. е бил поканен. Липсват и данни по плана на селото за това кой е бил собственик на имота след 1940 лв., липсват такива данни и по разписния лист , поради което следва да се приеме, че правото на собственост на И.Х. върху процесния имот не е доказано от ищцата и следва предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че първоинстан-ционното решение следва да бъде потвърдено, предвид на това, че районният съд е достигнал до същите фактически и правни изводи.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемата направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 35/ 28. 01. 2023 г. по гр. д. № 956/ 2020 г. по описа на РС- Червен бряг.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК Ц. И. В. с 4

ЕГН********** да заплати на Община- гр. Червен бряг с ЕИК*** направените по делото разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1, пр. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5