Решение № 3561 от 04.06.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 04.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 614/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 5076/15.01.2016 г., предявена от Й.И.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З. „Л.И.“ АД,

ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***

Ищецът твърди, че на 30.11.2015 г., около 10.45 ч., в гр. София, на бул. „Гоце Делчев“, К.Г.К., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), с пресичащия пешеходец – ищецът Й.И.Г..

По случая било образувано

НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски районен съд, което приключило със споразумение от 16.05.2016 г., с което К.Г.К. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал.

1, пр. 3 НК.

След ПТП, ищецът бил приет по спешност в

УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД със силни болки в ляво рамо и подбедрица. Била поставена работна диагноза: многофрагментна фрактура на лява подбедрица и ляво рамо, разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка с опасност за живота. След извършените прегледи била поставена окончателна диагноза: счупване на дисталната част на тибията – закрито. Фрактура хумери синистри проксималис мултифрагментоза. Шок травматика. Контузио ет вулнус лацеро контузум пермагнум регио париеталис декстри капитис. На ищеца била извършена по спешност оперативна процедура открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фабула.

Ищецът твърди, че в първия месец и половина след инцидента е изпитвал силни и интензивни болки и страдания в областта на травмираните и оперираните участъци. Оздравяването на левия крак и лявото рамо било свързано с обездвижване на крайниците за срок повече от 2 месеца. Предвид възрастта и състоянието му след ПТП, ищецът бил лишен от възможността самостоятелно да се справя с ежедневните си нужди, и получавал помощ от своите близки. Ищецът изпитал и силен психически стрес. Чувствал се подтиснат и уплашен от случилото се.

Психологическите последици от инцидента щели да съпътстват ищеца до края на живота му.

Ищецът твърди, че във връзка с лечението на уврежданията от процесното ПТП, е направил разходи в общ размер на 3039 лева, за закупуването на: тибия интерлокинг пирон, на стойност 1715 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр., на стойност 55 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 1 бр., на стойност 27.50 лева, KIN – заключващ винт, самонарязващ, титан, 2 бр., на стойност 55 лева, кортикален винт, цяла резба, титан, на стойност 20 лева, разширен остиосинтезен пакет, на стойност 660 лева.

В исковата молба се твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******включително и на водача К.Г.К..

Застрахователната полица била със срок на действие от 26.03.2015 г. до 25.03.2016 г.

Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100

000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане (30.11.2015 г.) до окончателното им изплащане, както и сумата от 3039 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2015 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******включително и на водача К.Г.К.. Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на лекия автомобил, както и противоправността на неговите действия.

Евентуално, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Твърди, че Й.И.Г. е допринесъл за осъществяване на механизма на произшествието, тъй като същият се е движел по пътното платно по начин и на място, където това не е било безопасно. Ответникът сочи, че произшествието е причинено при условията на съпричиняване от пострадалия, като следва да бъде съобразено поведението на пешеходеца, което в значителна степен е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Евентуално ответникът поддържа, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не съответства на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Счита, че претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е в изключително завишен размер, който не отговаря на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични травми, както и с реално претърпените от ищеца вреди. Ответникът оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва.

В допълнителната искова молба, ищецът излага съображения, че със споразумение по НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски районен съд, водачът на лекия автомобил - К.Г.К., е бил признат за виновен.

С допълнителния отговор, ответникът уточнява, че съпричиняването от страна на пострадалия ищец се изразява в нарушаване на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП - преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с разстоянията до приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на движение; навлязъл е внезапно и неочаквано на платното за движение; удължил е ненужно пътя и времето за пресичане, съответно спрял е без необходимост на пътното платно.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 30.11.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 20.03.2015 г. във формата на застрахователна полица № 22315000839765, валидна от 26.03.2015 г. до 25.03.2016 г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******включително и на водача К.Г.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 28.03.2017 г.), а и се установява от представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 10).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На

30.11.2015 г., около 10.45 ч., в гр. София, на бул. „Гоце Делчев“, К.Г.К., при управление на лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******е реализирал ПТП, с пресичащия пешеходец – ищецът Й.И.Г., който е пострадал.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Протокол за оглед на местопроизшествие и Констативен протокол № К 1007/30.11.2015 г., съставен от дежурен ПТП при О „ПП“ – СДВР.

Тези факти се установяват и от споразумение, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 16.05.2016 г. по НОХД № 5059/2016 г. по описа на Софийски районен съд, с което К.Г.К., с ЕГН: **********, е признат за виновен за това, че на 30.11.2015г., в гр. София, при управление на лек автомобил „Киа Черато“, с peг. № *******по бул. „Гоце Делчев“, с посока на движение от ул. „Дойран“ към бул. „България“, непосредствено преди кръстовището, образувано с ул. „Битоля“, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП, а именно: чл. 116 ЗДвП „Водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“ и чл. 119, ал. 1 ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходеца Й.И.Г., изразяваща се в:

-

„счупване на дисталната част на голямопищялната кост – закрито, в ляво”, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник”, за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата, -

„счупване на лявата раменна кост в проксималната част-многофрагментно”, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник”, за срок по-дълъг от тридесет дни от датата на травмата, -

„травматичен шок”, самостоятелно реализирал медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота”, като деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал.3, пр. последно, б.”А”, пр.2, вр. чл. 343, ал.

1, б. “Б”, пр. 2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За извършеното престъпление, на виновния водач е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното от Софийски районен съд споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че К.Г.К. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 30.11.2015 г., на ищеца са причинени описаните травматични увреждания.