Решение № 243 от 11.11.2024, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 277/2024
- Вид
- Решение № 243
- Подписан
- 11.11.2024
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- МАРИО ДИМИТРОВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.179,ал.2,пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 243 гр. Тетевен, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100277 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск за сума в размер на 25 000.00 лева,след допуснато изменение на размера на иска,представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди
Излага се от ищеца,че на 05.02.2024г около 14.05 часа в с,Лов.обл.,на ;“ реализирано потно-транспортно произшествие/ПТП/с участие на лек автомобил „с е
ПТП настъпва изцяло по вина на водача на лекия автомобил д,при описан в исковата молба механизъм.В резултат на настъпилото ПТП са нанесени значителни щети на лекия автомобил с.Към датата на настъпване на събитието отговорността на водача на лек автомобил д е застрахована в ЗАД Булстрат ВИГ със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с номер д с период на застрахователно покритие от 04.01.2024г до 03.01.2025г.
За нарушенията на водача на лек автомобил д е съставен АУАН на основание чл.23,ал.1 от ЗДвП.
Със заявление за щети по МПС от 06.02.2024г,в качеството си на собственик ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с нанесени имуществени вреди на МПС,като е образувана щета №дг,като още на същата дата увреденият автомобил е представен и е извършен оглед,за което е съставен протокол,в който са отразени посочени в исковата молба увреди.
1
Твърди,че нанесените щети върху процесния автомобил не съвпадат изцяло по характер и степен с фигуриращите такива в описа на застрахователя.Не са посочени всички увредени детайли,вкл. И такива,установени след последващ допълнителен оглед.Ответното застрахователно дружество изплатило по сметка на ищеца сума в размер на 2 806.74 лева.Този размер се явява неоснователно и драстично занижен.С извършеното плащане ответникът извънсъдебно и конклудентно признава основанието на настоящата искова претенция.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000.00 лева,представляваща обезщетение за имуществени вреди,съставляваща нанесени щети върху собствения му лек автомобил с,ведно със законната лихва върху тази сума,начиная от датата на входиране на исковата молба.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба,в който се оспорва механизма на настъпване на ПТП,протокола за ПТП,налричието на виновно поведение на водача на лек автомобил д,,стойността на причинените по отношение на лекия автомобил с вреди,твърди,че претендираното обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди.Счита,че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и вредите,за които претендира ищеца.Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач.Причина за настъпване на ПТП може да са и действия на водача на лек автомобил с.При условията на евентуалност счита,че е налице независимо съизвършителство и съвина между водачите на л.а. д и л.а. с.Вина за настъпване на ПТП основно има водача на лек автомобил с.Моли да бъде отделено за безспорно заплащането на сума в размер на 3377.99 лева от страна на ответника на ищеца,представляващо застрахователно обезщетение,която представлява сбор от платено на 08.02.2024г обезщетение в размер на 2806.74 лева и платено на 20.02.2024г обезщетение в размер на 571.14 лева.Оспорва исковата претенция за заплащане на законна лихва по основание и размер.
Позовава се на писмени доказателства.
Писмен отговор на исковата молба е депозиран и от конституираното на основание чл.219 от ГПК трето лице-„Застрахователна акционерно дружество ДаллБогг: Животи Здраве“-АД-София, в който се възразява,че ответника не разполага с правен интерес от привличането на трето лице.Твърди,че вина за пътния инцидент има само и единствено водачът на застрахования в ответното дружество МПС.Същият е нарушил императивното правило на чл.23,ал.1 от ЗДвП.
Ищецът В. А. Ф. е собственик на лек автомобил марка „с ц
На ;одина около 14.05 часа в с,лов.обл.,на ;“ е реализирано ПТП с участието на лекия автомобил с и лек автомобил марка „д“ с рег.з
Към момента на настъпване на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „д“х е застрахована в ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс груп“-ЕАД-София,полица BG ;,срок на 2 валидност 04.01.2024г -03.01.2025г,а тази на водача на лек автомобил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“-АД-София. с при
Приложен е протокол за ПТП,съставен на 05.02.2024г,в който е отразено като обстоятелства за ПТП-водача на лекия автомобил д не спазва необходимата дистанция,като блъска отзад другия участник в ПТП-ищеца,който блъска участник №3 и причинява верижен удар.
На водача на лекия автомобил д е съставен акт за установяване на административно нарушение,въз основа на който е издадено наказателно постановление №; което за нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179,ал.2,пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200.00 лева.
След заявление до ответното дружество е била образувана щета №52-07000-00018/24/ от 06.02.2024 година,по която на ищеца са изплатени следните суми: На 08.02.2024г сума в размер на 2806.74 лева/преводно нареждане на стр.49 от делото/ и на 20.02.2024г сума в размер на 571.14 лева.От заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява,че ПТП е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил с,като единствения начин за предотвратяване на процесното ПТП е навременно спиране от страна на водача на лекия автомобил д.Основна причина за удара е ненавременното спиране от страна на водача на лекия автомобил д.Общата сума за части,консумативи и труд в реномиран автосервиз е в размер на 28250.00 лева,а в друг автосервиз стойността е в размер на 27808 лева.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил „д“ трети лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил „;,който е и санкциониран за нарушаване на правилата за движение по пътищата.Това е прието в Протокола за ПТП,както и в заключението на автотехническата експертиза е отразено,като единствена причина виновното поведение на водача на лекия автомобил „д“.
Не се събраха никакви доказателства, а тежестта на доказване е на ответното дружество, водачът на автомобил, марка „с“ да е нарушил някое от правилата за движение 3 на ЗДвП. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В случая по делото няма данни за такова противоправно поведение от страна на ищеца. Нещо повече, според заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, ищецът не е имал техническа възможност да предотврати ПТП – то, за разлика от водача на лекия автомобил, марка „д“.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 477 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Според чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона чл.
411 от КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка 4 чл. 400, ал. 2 КЗ.
Ето защо ответното дружество дължи на ищеца действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.
Съобразно заключението на автотехническата експертиза от една страна и от друга в предвид данните за ползване на услуги от ищеца от неоторизиран сервиз/стр.15 от делото/ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 21.622.46 лева,представляваща разликата между претендираната от ищеца сума в размер на 25 000.00 лева,необходима за възстановяване на лекият му автомобил с и платената от застрахователя сума в общ размер на 3377.54 лева.
За разликата до сумата от 25 000.00 лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и съобразно уважената част от иска,ответникът следва да заплати на ищеца и съдебни разноски в общ размер на 1472.54 лева.
Пълномощникът на ищеца-адвокат Д. е поискал присъждане на разноски при условията на чл.38,ал.2 от ЗА.
При присъждане на възнаграждението съдът съобразява постановените по въпроса Решенията на СЕС,както и практиката на въззивната инстанция-Определение №324 от 16.05.2024г по в.ч.гр.д. №221/2024г на ОС-Ловеч,Определение №342/22.05.2024г по в.ч.гр.д.
№216/2024г по описа на ОС-Ловеч,съгласно която: С решение на СЕС С-38/22 от 25.01.24 г. по преюдициално запитване, отправено от СРС е прието, че чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4 §3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждение и на която е придаден задължителен характер с националната правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, прието от съсловна организация на адвокатите като ВАС и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед целта,“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на тези ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следва да се подчертае, че решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК, поради което и съдът следва да направи преценка дали нормата на чл.38 ал.2 от ЗА, която препраща към Наредба 1, задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в 5 случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска правна помощ на материално затруднено лице е съответна на правото на ЕС. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС, отразена в определение №50015/16.02.24 г. по т.д.№1908 и опр.№211/10.05.24 г. по ч.т.д.№1378/23 г. Безспорно адвокатът има право да получи възнаграждение за своя труд, като той може да предостави безплатно адвокатски услуги и на материално затруднени лица по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, какъвто е и настоящият казус. Определянето на адвокатското възнаграждение от съда при безплатна правна защита и намаляването му при прекомерност на уговореното е ограничено до минималният размер на Наредба №1/04 г.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/89d0abd9-1380-4d0d-ae00-a5244ec1a373